15° C, предимно ясно
Ниските добиви от 6-8 кг/дка масло и ниските цени през 2019 г. промениха картината
Галя Събева
Безспорно подобна година в производството на лавандула не е имало. В това са категорични производителите на етерично-маслени култури от Добруджа.
След финала на кампанията по прибиране на ароматната билка и дестилирането ѝ равносметките показват следното: обилни количества зелена маса, които пуснаха малко етерично масло, което беше изкупено на ниски цени.
Разбира се, оценката често се влияе от един много важен фактор - субективните очаквания. Какво ги породи?
Драстичното увеличение на площите с лавандула в Добричка област, които приближиха 73 000 дка, има своето обяснение - най-висока печалба от декар. Масовото втурване към тази култура повлече и хора, които нямат идея дори как се прави земеделие, но държаха да са в крак с модата. Това от своя страна доведе до шарени посеви от лавандула с различен сортов състав и различно качество на маслото. Появиха се дестилерии от различен ранг и калибър - както модерно оборудвани, с голям капацитет, лаборатории и мощности, така и малки казани в задните дворове. Това също беше знак, че балонът се надува и ще гръмне в един момент, предричаха производителите.
Решаващата “капка” в морето на масовата истерия да се отглежда лавандула се оказа 2018 г., когато добивите от масло бяха повече от двойно по-високи в сравнение с 2019 г. и най-важното - цените удариха тавана. Килограм от “златната” ароматна течност тогава достигна 250-280 лв. - нива, които никой не предричаше, но пазарът изненадващо достигна.
Дъждовете през предходното лято, точно при прибирането на лавандулата направиха невъзможна жътвата. В дестилериите се струпаха производители, които чакаха ред и дебнеха първите слънчеви часове, за да приберат ароматната трева. Така изкупвачите изпитаха глад за новата реколта и започна наддаването. Високите цени на маслото тогава, които бяха двойно по-нагоре в сравнение с 2017 г., и добрите печалби, доведоха до почти двойно увеличение на площите с лавандула в Добруджа
Статистиката е показателна - 72 239 дка бяха ожънати през това лято. Сезон по-рано площите с лавандула са били 39 640 дка, а през 2016 г. ароматната билка се е отглеждала върху десет пъти по-малко декари - 6900. По неофициални данни лавандулата в Добруджа вече гони 100 000 дка. Ако прибавим и младите насаждения, които още не са реколтирани, логичен е въпросът какво ще се случи през следващата стопанска година и дали наистина не се спука балонът?
“Маслото през тази година е с висока себестойност”, коментира Юлия Пенкова от добруджанското село Победа. Със съпруга си тя отглежда близо 200 дка с лавандула, като е започнала през 2010 г. Освен че добивите са 6-8 кг масло от декар, което е над два пъти по-малко в сравнение с предходната стопанска година, има промени в начина на заплащане при дестилирането. Доскоро в предприятията са искали цена на количество, докато през тази стопанска година се е плащало на казан, уточнява дамата. "Така при ниски добиви и такса от 300-400 лв. за дестилиране, маслото излиза висока себестойност, а се купува на 70-80 лв./кг."
Освен това по-дребните производители трябва да си калкулират наеми за камиони за транспорт на зелената маса, които са около 500 лв. Косачката също се плаща около 50 лв. на декар, а ако трябва да се добави и работната ръка, която иска плащане веднага и в брой по 80-100 лв. на човек за ден, то тогава разходите за производство на килограм лавандулово масло стават сериозни.
“Друг фактор за по-слабите резултати е фактът, че няма чистота на сортовете”, разяснява още Юлия. Дори и закупуването от разсадник вече не е гаранция, че полетата няма да са пъстри и обагрени в различни нюанси на лилавото според особеностите на сорта.
Отделен остава въпросът, че различните сортове дават различно по количество и качество масло. “За да си гарантираме продукцията и да искаме цена, още преди години започнахме процедурата по преход към биологично земеделие”, разказва още Пенкова и допълва: “Вече имаме сертификат за биопроизводство, отговаряме на редица критерии и имаме сигурност за произведеното от нас масло”. Семейството обаче си подсигурява с още един документ продукцията. Изпраща в независима лаборатория в Германия проби от маслото, срещу съответната цена, разбира се, и получава още едно доказателство за качествения състав на произведените количества. “Проверени сме за наличие на над 540 пестицида и сега сме доволни за този сертификат, който ни гарантира по-добра от конвенционалната цена”, споделя още Юлия Пенкова и допълва, че според нея това е начинът да се оцелее при наситен пазар. Според нея в момента много от колегите ѝ не могат да си реализират маслото, тъй като не срещат исканата от тях цена.
Още един фактор показва, че в сектора има движение в обратна посока - сривът в цената на разсада. Докато през миналата година по това време един стрък се е търгувал по 18-25 стотинки, сега безизходицата диктува цена от 10 ст. на стръкче лавандула. Предлагането продължава и разсадниците смъкват цените, тъй като през ноември се залагат новите насаждения на полето. Тогава, при една-две слани, спира развитието на стръкчетата и те могат да презимуват до първите пролетни дни.
Предлагането на полета с лавандула за продажба или под аренда е другото следствие от масовата истерия. Все още рядко се срещат обявите, но са факт. Освен това започват и откази от договори за купуване на лавандулов разсад. Остава открит въпросът - ще се окаже ли 2019 г. катастрофална за производството на лавандула, или просто настъпва отрезвяване пред лицето на реалностите?
Коментари