Конкурентното земеделие е резултат от правилна държавна политика
Дори фермерът да свърши перфектно работата си, се нуждае от подкрепа на всички нива, коментира Тодор Джиков
Ваня Велинска, Ихтиман
За съжаление, прогнозираните и на практика падналите валежи в началото на октомври, поне в района на Ихтиман, никак не са достатъчни за каквато и да е земеделска дейност. Производителите са принудени дори да оросяват почвата, за да извадят късните картофи.
Гостуваме в стопанството на Тодор Джиков, земеделски производител, който стопанисва земеделски земи в района, в това число отглежда зеленчуци на 1100 декара, за да поговорим за изминаващата стопанска година, като представител на фермерите и за проблемите в сектора, като председател на Асоциацията на картофопроизводителите и съветник на министъра на земеделието.
Започнах да се занимавам със земеделие през 2001 г. заедно с братовчедите ми, разказва Тодор Джиков. Начинанието от една страна беше спонтанно, но от друга - естествено продължение на дейността, с която са се занимавали нашите бащи, дядовци, макар и любителски. Съвсем закономерно стартирахме с картофи, тъй като рода на баща ми е от Самоковско, т.е. имахме знания, както и култура на отглеждане. Разбира се, едно е да имаш малка нива, друго - да работиш професионално. Но в движение се учиш, ако искаш да имаш успешен бизнес.
Постепенно Тодор разширява стопанството си като освен картофи включва и лук, тъй като с културата се прави по-добър сеитбооборот, а също машините, които се използват са доста близки. През 2012-13 г. към културите се добавят и някои зърнено-житни и маслодайни култури. Но тръпката на фермера си остава интензивното производство.
Да се занимаваш със зеленчукопроизводство, в това число и картофи, е доста трудно и рисковоначинание в България казва Тодор. И ако до 2007 г. митата и държавата защитаваха производството ни, след приемането ни в Европейския съюз, всичко коренно се промени. За съжаление, в лоша насока за нас. Оказва се, че западните производители са на много високо ниво, а ние трябва да ги догонваме. Често обичам да казвам, че нас все едно ни пуснаха в един мач на NBA, но чак в третата третина, да играем баскетбол с професионалистите. Повече от 10 години сме член на Евросъюза, но още не сме конкурентни на тамошните производители.
Защо те са на толкова високо ниво, а ние не успяваме, и не успяваме да ги достигнем?
Безспорно европейските производители имат много предимства. В държавите им има добре работещи институти и наука, които постоянно генерират иновации и технологии. Всички тези постижения се прилагат много бързо в практиката. Интензивните им сектори са почти на всички нива механизирани, което сваля себестойността на продукцията. Нещо много важно - иматдобре работещи организации на производителите които улесняват покупката на семена, торове и продукти за растителна защита да са на много по-ниска цена, също ниска цена на водата и, разбира се, успяват заедно да реализират изгодно продукцията си.
Техните държави са намерили и намират много косвени начини за подпомагане на производителите, и тук не говорим за преките помощи по СЕП, подчертава Тодор Джиков. Сборът на всички тези фактори, които коментираме, ни поставят нас, българските производители, в много неизгодна позиция. Всеки сезон ние стартираме поне 100 метра назад, пак използвах алегория, затова е трудно, почти невъзможно е да догоним европейските ни колеги.
И какво правим тогава, отказваме ли се от зеленчуци, картофи, плодове? Това е логичният въпрос, които често си задаваме, кога риторично, кога към производителите.
Не, разбира се, продължаваме да работим, казва Тодор. Но не може да не изискаме мерки и от държавата, няма какво да се лъжем, всичко зависи от политиката, в частност от действията на Министерството на земеделието, храните и горите. Те държат ключа към това интензивните производства не просто да останат, но и да бъдат по-ефективни и по-печеливши. Затова и опитваме, с постоянен диалог с МЗХГ сме, за да направим така, че българските производители на картофи, зеленчуци и плодове да останат в България, да произвеждат тук, а също така да развием и преработвателната ни промишленост, защототова са производства, които дават добавена стойност която движи икономиката.
Като производител и на полски, и на зеленчукови култури, Тодор ясно вижда разликата между тези производства. Без да навлизаме в подробности, само маркираме основните фактори. При зърнено-житните и маслодайните култури всичко е ясно - много площи, изцяло механизирано производство, малко работна ръка. При зеленчукопроизводството - разпокъсани площи, слаба механизация, изключителна необходимост от работна ръка, която трудно се намира.
И пак всичко опира до пари, няма какво да се залъгваме с празни приказки, казва Тодор Джиков. Трябва да се намерят механизми и начини, да има воля да се промени държавната политика.
Необходимо е да се намерят ресурси, за да се подпомогне поне до 50% от себестойността на дадената култура в рамките на поне един програмен период, който е 6-7 години, за да може земеделските производители да си стъпим на крака, за да станем финансово независими. И второ - наше задължение е пък да осъзнаем, че трябва да се сдружаваме в кооперативи, за да понижаваме себестойността на производството чрез купуване на семена, торове, препарати на по-добри цени. Да обменяме данни, знания, да правим еднакви агротехнически мероприятия, да произвеждаме уеднаквена продукция, да имаме по-добро съхранение, чрез съвременни хладилни бази и да имаме по-гъвкави схеми на предлагане. Когато държавата направи това, което се очаква от нея, съответно и ние нашата част, работата ще тръгне.
Това, което в момента се прави в България е изключително недостатъчно, е категоричното мнение на Тодор. Фермерът дава пример с площите до 50 ха, където субсидията е 26 лв. на декар. По принцип сумата изглежда несериозна, а за производителите в планинските и полупланинските райони е дори подигравка. Там условията са жестоки - разпокъсани парцели, най-често наклони и неравни терени, неплодородни почви, малки стопанствата, невъзможност за механизация и поливане и т.н. Тук трябва много сериозна работа от страна на държавата, за да може да се опази някакъв земеделски поминък. В Европа например, където има полу- и планинско земеделие държавата не търси икономически ефект от стопанствата, а цели социалния
В България няма никакви работещи решения за нашите планински и действително селски райони. Трябва финансов ресурс, който е ясно, че е трудно да се осигури, но трябва да се търси, е категоричното становище на Тодор. За да останат в тези райони хора, и те да продължат да се занимават със земеделие и животновъдство. Това е пътят, в противен случай, да ги закриваме тези отрасли.
И въпреки това, все още, ентусиасти има, въпросът е наистина докога ще продължат да устояват. Защото предизвикателствата са не едно или две.
Безспорно климатичните условия са фактор, който може в голяма степен да провали продукцията от картофи, зеленчуци и плодове. Тази година сушата бе препъникамъка за производителите. Да, логично е при такива производства да се полива. И се прави, където това е възможно, но на други - като планинските райони - няма как. А и да не забравяме цената на водата, която се явява сериозно перо в производствените разходи.
Наложи се да направя четири поливки по време на вегетацията на картофите, споделя Тодор. Тук, а и в повечето райони на страната, сушата през летните месеци беше тотална. Плащаме по 26 лв./дка на поливка, и това е без такса, гориво, разходи за машини, плащания и т.н. При вадене на късните картофи също се наложи да поливаме, тъй като е много сухо. А без вода не може да се отглеждат никакви зеленчуци, тъй като ще се лимитира добивът им.
С напояване и спазване на добри практики земеделските производители успяват да се справят, макар че себестойността на продукцията им се повишава. Така че и тази година като цяло реколтата при различните зеленчуци е сравнително добра.
А когато опира въпрос до реализацията, различна е при всеки производител. Едни успяват, други - не дотолкова. И проблемът отново е в липсата на адекватна държавна политика.
Съществува много неприятна тенденция относно предлагането на европейската продукция у нас, коментира Тодор. Тази година има проблем при доматите и ябълките. У нас идват нискокачествени плодове, предимно от Полша, като тук се препакетират и се предлагат като първо качество. Нашите производители търпят загуби и не могат да пласират качествените си зеленчуци и плодове, за разлика от тези, които идват отвън. И това не е изключение, нещо моментно, а тенденция, която наблюдаваме всеки сезон, всяка година. И резултатите са видни. Всички разбраха за един от най-добрите производители на домати, който се отказва да работи у нас. Но ще го направи в чужбина, при съвсем различни условия и политика на съответната държава. И, за съжаление, няма да е единствен, ако всичко продължи да се развива по съшия начин.
Коментари