Пасищата - по-ценни от дивата природа

Да не ги разораваме, защото губим ценно биологично разнообразие, твърди доц. Петър Шурулинков от Природонаучния музей на БАН

Радина Иванова

Доц. Петър Шурулинков работи към Националния природонаучен музей на БАН и отговаря за колекцията от птици. Приятел, съветник и голям помощник е на природозащитните организации у нас, в повечето от които членува.

Обяснява за в. "Български фермер", че в някои полуестествени райони като пасищата, биологичното разнообразие на дивите видове е дори по-голямо отколкото в дивата природа. Това е така, защото в пасищните зони се струпват повече видове, има повече храна за птици, влечуги, земноводни, защото има повече насекоми, казва ни той.

- Доц. Шурулинков, все пак не може цяла България да е пасище, нали?

- Естествено. Повечето пасища са в земи, които не са подходящи за други земеделски дейности. Те са полупланински или каменисти, с бедна почва или заблатени, затова е най-разумно да остават такива.

Но в последните 10-15 години пасищното животновъдство се свива и все повече зелени площи се разорават без да са подходящи. И не се сее нищо, но пък се получават субсидии. По този начин ударът е двоен - както върху дивата природа, така и върху скотовъдството.

Пък ако се изоре място със застрашени видове, те изчезват и не могат да се възстановят. Дори теренът да бъде изоставен отново, застрашените растения едно по едно могат да се възвърнат, но за животните е почти невъзможно.

В Сакар повече от 1/4 от пасищата, които представляват главното местообитание за хранене на царския орел, са вече унищожени изорани. Същото може да се каже и за Бесапарските ридове край Пазарджик. Това често са защитени зони по Натура 2000, в които има забрана за разораване.

Но преди 2007 г. е била легална промяната на статута им. Все пак не мога да разбера как, след като даден терен е обявен веднъж за защитен по Натура 2000, след това може да му се промени начинът на трайно ползване и да стане нива. Но се случва и за мен това няма никаква логика.

- Може ли да дадете пример?

- Да, за района на Тополчанско поле край Сливен. То е едно голямо, някъде 700-800 ха, каменисто пасище в землищата на селата Калояново и Тополчане, ползвано като такова от векове. Днес на книга само някъде 10-15% от него се води пасищна зона. И около 1/3 от полето беше постепенно разорано, за да се вземат субсидии, макар че почти нищо не се зася.

Но там е най-голямата и гъсто населена лалугерова колония, почти на всяка втора крачка има тяхна дупка. Европейският лалугер е световно застрашен вид, в Западна България са съвсем малко от по десетина животни. А той служи за храна на всичките дневни грабливи птици, така, че районът ги привлича.

Въпреки, че половината Тополчанско поле попада в зоните за опазване на птиците, т.е. в Натура 2000 (зоната обхваща и природен парк "Сините камъни"), с разрешение на общинските поземлени служби се прехвърлят зелени към обработваеми площи.

- В такъв случай какви са действията от ваша страна?

- В такъв случай подаваме сигнали към районните инспекции по околна среда и води за разораване на пасища, ливади и мери в Натура 2000. След което се водят административни дела, но често се оказва, че по начина на трайно ползване, площите се водят ниви, прехвърлени като такива около 2007 година.

За Тополчанското поле сме водели такива дела от името на БДЗП и на Сдружение за дива природа "Балкани", освен за разораване и за изграждане на фотоволтаични системи, на вилни селища, паркинги, свинекомплекс и какво ли още не. Повечето от делата за този казус са спечелени от нас. Все още си съществува Тополчанско поле, но ни е трудно, защото там непрекъснато има някакви инвестиционни намерения.

Разбира се, ние разбираме, че ако няма пасищно животновъдство и пастири, няма да има и кой да се застъпва от местното население. Затова ние от коалиция на пририодозащитниците "Да остане природа в България" подкрепяме да се развива и стимулира пасищното животновъдство.

- А подкрепа от животновъди имате ли?

- Да, специално в този случай е имало от фермери от с. Тополчане и от кметството. Проблемът е, че хората са бедни и постепенно си продават имотите на едър инвеститор.

Случва се, че при поискване на новия собственик, общинските земеделски служби променят статута на окрупнените вече площи. Разорани вече, за някои видове не остава много храна.

Нивите също предлагат такава, но там числеността на насекомите, на дребните гризачи е много по-малка и съответно застрашените птици и животни не могат да изхранват малките си. Това е основната причина за изчезване на много птици в Западна Европа (Холандия, Белгия, Германия), особено след прекомерното изполване на химия.

Пазим ли пасищата, пазим и биоразнообразието. Освен от изораване, в много райони пасищата страдат и от изоставяне, превръщайки се в храсталаци и в гора. Така също изчезват възможностите за хранене на много животни.

- Това е много интересно. Значи природата се нуждае от човека.

- Да, това е естествен процес. В Странджа и Сакар просто няма хора, няма добитък и някои пасища се превърнаха в храсти и гора. А видове като малкия креслив орел гнездят в покраищата на гората, но се хранят в ливадите и за тях е нужно да има мозайка от ливади и гори, иначе изчезват. Същото важи и за други грабливи птици.

Това са процеси, на които не можем да повлияем сериозно, на държавно ниво трябва да се мисли за селските и по-отдалечените полупланински райони. Очевдино е, че преди и след 10 ноември тенденциите за миграция в големите градове не бяха овладени и селата обезлюдяха. А там може да стане производството на чиста екологична продукция.

Поддържането на животновъдството е една грижа към нашата природа. Така или иначе преди хиляди години тук е имало зубри, турове (диви говеда), тарпани (диви коне), които са изпасвали ливадите и не са се превръщали в гора.

Тези тревопасни постепенно са били убити или опитомени от човека и пашата е продължавала да се грижи за терена.

А днес, когато стадата намаляват сериозно, и когато се изорава или изоставя, губим биологино разнообразие, сформирало се като екосистема от дълбока древност. С нашите необмислени действия.

Не бива да се залита само в една посока - само в растениевъдство и силна химизация, защото ще загубим едновременно много видове растения и животни. В степите например виреят различни защитени растения, както теснолистия божур до Гурмазово и Божурище. Има и много ендемити около Калиакра, край Айтос има айтоско клинавче, което го няма никъде другаде по света.

- Излиза ли тогава, че сте против предприемчивостта в растениевъдния сектор?

- Ние не сме против някоя дейност, но искаме тя да става така, че да има минимални щети върху околната среда. Поне за Натура 2000 имаме картиране и то трябва да се използва за природозащитни цели.

Затова е направена мрежата, инвестиционните намерения да се ситуират така, че да не засягат местонаходищата на редките видове. Те разбира се не са навсякъде, иначе защо да ги наричаме редки.

Но нека сме наясно, че самото растениевъдство също осигурява храна на определени видове птици и животни като сърни и елени.

През ноември например, жеравите преди миграция се спират на полята с обраната царевица. С изпадало зърно покрай пътищата се хранят много овесарки, врабчета. Дроплите пък цяла зима са в рапицата.

Застрашените червеногуши гъски в Североизточна България се хранят със зимна пшеница. Земеделците понякога са против тях, но те помагат за братенето, пък и броят им не е толкова голям, че да застраши реколтата.

Така, че с определни действия и растениевъдите могат да са от полза за биоразнообразието. Стига да се грижат за по-здравословна продукцията, защото голямата химизация може да навреди не само на биоразнообразието, но и на хората.

СПОРОВЕ

Натура 2000 е на 36% от територията на България. От тях 27% са зона на защитените птици, официално обявена през 2007 г. Останалите се допълват от защитени зони на местообитанията. Те все още не са обявени официално, но се опазват предварително, обясни ни доц. Шурулинков.

Според жалба от 2012 г., насочена към ЕК "Екология" и ЕК "Земеделие" пратена от коалицията на природозащитните организации "За да остане природа България", проблемът за пасищата в Натура 2000 се корени в липсата на общи критерии и несъответствие между системите на картиране на МОСВ и МЗХГ. МОСВ използва Карта на възстановената собственост (КВС), а МЗХГ и ДФЗ - Система за идентифициране на земеделските парцели (СИЗП). "Огромен процент от формиралите се през годините постоянни пасища с характерните им флористични и фаунистични елементи не са актуализирани в КВС и фигурират с начин на трайно ползване като орни или обработваеми земи." се казва там.

Снимка: Андрей Белоконски