Заложете на качествени семена за предстоящата есенна кампания, не пренебрегвайте и торенето

11 септември 2025, 10:30

Бг Фермер

236

Анита Гешевска със сина си Георги, който също е агроном и има възможност да се учи на занаята от първа ръка

Това е основата, на която стъпва успешното зърнопроизводство, категорична е Анита Гешевска

Ваня ВЕЛИНСКА

Есенната кампания е в ход. Там, където паднаха валежи, макар и малки количества, обработките ще са по-лесни. Предстои да се направи избор и на семена, което всъщност е един от факторите за успешното производство. Да се заложи на качествени семена е първата стъпка, а след това с добри практики технологията на отглеждане трябва да се надгради.

Важно е земеделците да заложат на качествени семена, съветва Анита Гешевска, зърнопроизводител, собственик и управител на „Сортови семена 2002", Плевен. За тях компромис не трябва да се прави. Добрият посевен материал, който е следствие на качествена генетика, е основата на която стъпва успешното производството. След това, каквито и грижи да полагаш, няма да получиш добри резултати, ако си направил пропуск със семената.

А качествени семена за предстоящата кампания има

Резултатите в стопанството от реколта 2025 при есенниците са много добри - и на производствените участъци, и на полетата за семена.

Тази година отчитаме добри добиви, споделя Анита Гешевска. Нашите почви са сиви горски, задържат влагата, така че сушата, която се усети на други места, тук я нямаше. При нас по-скоро има проблем, когато вали много дъжд и става киша. Някога старите хора са казвали, че „не сушата, а кишата е глад", тъй като тогава растенията се „давят" и нищо няма, а иначе все нещо остава. Зърното за семена се изхрани напълно и имахме много добри посеви, което съответно гарантира и доброто качество на посевния матирал.

Семепроизводствените посеви заемат половината от стопанството, т.е. около 6000 декара. На тях се отглеждат едни от най-търсените житни и някои фуражни култури, например: пшеница - Авеню, Апилко и Астерион; ечемик - Венеция, Сента, Кармина; зимен грах - за зърно и за биомаса; тритикале, което и за биомаса, и за зърно; ръж - Пауъргрийн за биомаса и Дукато за хляб, както и много други.

През годините Анита Гешевска се е доказала като

добър агроспециалист и коректен производител на качествени семена

- първо и второ размножение. Посевният материал, отгледан и заготвен в стопанството ѝ, отговаря на всички изисквания на семенарските компании, с които си сътрудничи. От години работи със земеделци, които се доверяват на „нейните" семена. Не са за пренебрегване и професионалните ѝ съвети, които винаги е готова да сподели. Затова земеделците спокойно може да се доверят на родно семепроизводство - и от към качество, и от към цена.

В тези трудни години земеделците трябва да се доверят преди всичко на себе си, а след това да си купят качествен посевен материал, съветва Анита. Както казахме те са основата върху която градим производството. Нашите семена не отстъпват по нищо от тези, внесени от семенарските фирми. Работим с постоянни клиенти, които се доверяват и разчитат на нас. Доволният клиент води 10 нови, а недоволният - връща 20.

И като говорим за трудно производство, то резонно става ясно, че

много от земеделците ще направят компромис с технологията на отглеждане

Със сигурност от семена не трябва да се пести, подчертават агрономите. И от торове също, въпреки че цените отново „хвръкнаха" нагоре. Но добро хранене на културите кореспондира с добивите. Тоест трябва от други пера да се пести. Безспорно ще се ограничат разходите за машини, са част от мненията. Може да се работи и с по-стари, като се поддържат добре, разбира се. Всеизвестно е, че на запад техниката се ползва много години, а тук земеделците свикнаха постоянно да обменят машинния се парк.

Всяко стопанство у нас има огромен брой машини, казва и Анита Гешевска. Има по няколко комбайна, трактори, сеялки и т.н., и т.н. Но всъщност може и с по-малко. Знаем, че на много места в Европа има кооперативно ползване на машините. А реално част от техниката буквално работи едва няколко дни през годината. Да, със сигурност е по-бързо и удобно да се свърши определена работа за кратко време, но това са средства, които се „затварят" и в един момент това е много сериозен разход. Убедена съм, че през следващите години ще има много машини на пазара.

Земеделието се променя и доскорошният начин на работа,

а и най-вече на управление на бизнеса, няма да са същите

В много стопанства се работи хаотично, казва Анита. Едва ли не ден за ден. Ще цитирам Любен Хинкин, председател на кооперация в Кнежа, който казва: „Един земеделец, за да е ликвиден, трябва да има 1 реколта на полето, 1 реколта в банката и 1 реколта в склада". И когато говореше така, много колеги не го разбираха, защото всеки има или 1 реколта на полето, или 1 в склада, или 1 в банката, но никога 3. А това е много показателно, за да можеш да преминеш през тези тежки години, които са сега. Защото една успешна година не ти гарантира, че следващата ще е такава. И ако всъщност нямаш запас от предишната, както се случиха две поредни лоши години, които са на загуба, ти почти си фалирал, само че не го знаеш. И, за съжаление, вече има фалити.

Успешната агробизнесдама е категорична, че в много от случаите

неуспехите на дадено стопанства са на база на лошото му управление,

а не само на неблагоприятни климатични условия,

каквито са повечето оправдания. А това ще доведе до промени, защото и тук, като в природата, ще оцелеят най-подготвените, най-приспособимите, тези, които разчитат на помощ от агрономи, на науката. У нас тя почти е зачеркната, всеки си прави каквото знае, но това е друга тема.

Думата криза обаче означава и възможност, така че тези, които могат и си правят сметката, ще останат. Някои ще „потънат", но други ще заемат мястото им, защото бизнесът не търпи празно.

Анита Гешевска безспорно е оптимист за бъдещето на земеделието.

Смятам, че положението ще се оправи, казва тя. След лошото ще дойде и хубавото, тъй като в живота има цикличност. И преди е имало суши, и то в няколко последователни години. Не съм съгласна, че секторът е потънал. А и самите ние е необходимо да се развиваме, както и да променяме работата си според условията. Ще вървим към диверсификация. То ще дойде от само себе си. По-големите стопанства ще започнат да отглеждат и други култури, различни от полските, както и животни. Така е в много страни, включително и в съседна Румъния, вече има няколко стопанства и в България. Някога на този принцип са работили и кооперациите - приходите през лятото са идвали от растениевъдната продукция, а през зимата от животните. Пак ще стане така, разбира се,

ще е много бавно и в по-съвременен вариант, но това е логичният път

Още повече, че оправданието, че няма работна ръка за гледане на животни, вече не е валидно. В съвременните животновъдни ферми всичко е механизирано, автоматизирано, както се казва, компютри гледат животните, е има и един оператор за контрол. Така че възможностите са пред нас и трябва да се възползваме по най-добрия начин от тях. И ще напомня една много добре познатата фраза, която в днешни дни е по-актуална от всякога: „земеделието е проста работа, но не е за прости хора".