Черното френско грозде се развива добра в планинските и полупланинските райони

Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ

През последните десетилетия у нас се повишава интересът към  касиса (черното френско грозде – Ribes nigrum). Безспорни са ценните му качества и той все по-често се отглежда в личното стопанство. Увеличават се площите и на новосъздадените промишлени масиви с черно френско грозде.

Плодовете на касиса се отличават с

високо съдържание на витамин С,

по-високо от това в лимоните. Те са богати на провитамин А, на витамини от група В, на макро и микроелементи. В народната медицина сокът от касис и чаят, приготвен от листата и младите леторасти, се препоръчват при простудни и ревматични заболявания, умора, за укрепване на имунната система.

Черното френско грозде е многогодишен храстовиден вид, който достига височина до 2 метра. Голяма част от кореновата му система е разположена в горните почвени слоеве (на дълбочина между 20-40cm). Ежегодно през вегетацията от приземната и подземната част на стъблата на касиса израстват нови стъбла (издънки). Броят на издънките зависи от сорта, възрастта и прилаганите резитбите. Листната петура на касиса най-често е триделна и по-рядко петделна. Цветовете са дребни, събрани в съцветие грозд, а плодовете - кръгли, с тегло от 0,6 до 1,6g.

Френското грозде е студоустойчива култура и през периода на дълбок покой издържа без повреди въздействието на ниски отрицателни температури от порядъка на минус 30-32ºС.

При касиса възобновяването на вегетацията настъпва рано. В началото на пролетта листните пъпки се развиват преди цветните. Цъфтежът на френското грозде протича през втората половина на април. Отрицателни температури под минус 2,5-3ºС са критични за цветовете. В районите, където късните пролетни слани са често явление не се препоръчва отглеждане на касис. Плодовете на касиса встъпват във фаза узряване два месеца след началото на цъфтежа.

Френското грозде се развива добре в местата с прохладен климат и годишна сума на валежите над 750mm. У нас най-подходящи условия за отглеждане на касис има в планинските и полупланинските райони на страната. Високите температури и продължителните засушавания се отразяват неблагоприятно на вегетацията и плододаването на тази култура (плодовете се спаружват, настъпва преждевременен листопад).

Касисът

вирее на различни типове почви

Растенията се развиват добре на песъкливо-глинести и глинесто-песъкливи почви, богати на хумус, със слабо кисела до неутрална реакция. Културата е влаголюбива, но не понася преовлажнение.

Френското грозде се размножава чрез издънки, разделяне на храсти и чрез резници.

През есента най-подходящият срок за засаждане на касис е през третото десетдневие на октомври. Ако е пропусната възможността за есенно засаждане, то може да се извърши и в края на февруари – началото на март.

На големи площи касисът се засажда в редове, при междуредово разстояние 2,5-2,8m и разстояние между растенията в реда 0,7-0,8m. На малки участъци, в личното стопанство, се препоръчва междуредово разстояние 1,5-2m и вътре в реда – 1m. Растенията се засаждат в предварително изкопаните за целта ямки (40/40cm) на дълбочина с 5-6cm по-голяма от тази в разсадника. След засаждането растенията се поливат.

При отглеждане на френско грозде прилаганата агротехника, с изключение на резитбите, не се отличава съществено от тази - при другите храстовидни видове. Основните грижи включват: почвообработки, торене с органични и минерални торове, ежегодни резитби, прилагане на подходящ поливен режим през критичните по отношение на влагата фази (периода на формиране и наедряване на плодовете).

През първите 3-4 години при касиса се извършват

резитби за оформяне на храста

През първата година след засаждането клоните на растенията се съкращават на 2-3 пъпки. През втората година се оставят 4-5 симетрично разположени издънки с височина над 40сm, през третата – 3-4 нови издънки. През четвъртата година добре оформените храсти от френско грозде трябва да имат 13-14 стъбла от различна възраст.

Касисът встъпва рано в плододаване, през втората - третата година. Масовото плододаване започва след четвъртата година. През следващите 9-10 години се прилагат резитби за плододаване – изрязват се издънките на възраст над 4 години. Успоредно с резитбите за плододаване се извършват и фитосанитарни, а при застаряване на храстите - и подмладяващи резитби. При подмладяващите резитби се изрязват всички стъбла, които са на възраст над 2 години.

Касисът се напада от редица

болести и вредители

Една от най- разпространените болести по френското грозде е антракнозата. Тя се причинява от гъбният патоген Psendopeziza ribis. Напада всички надземни части на растенията, но най-силно засяга листата. По листата признаците на болестта са многобройни, тъмнокавяви, точковидни до ъгловати петна. При силна проява на болестта петната се съединяват, некротират, което е причина за преждевременен листопад. По листните дръжки и по-рядко по леторастите петната са продълговати, а по-плодовете – много дребни, кръгли и черни. Патогенът зимува в окапалите листа и в нападнатите леторасти. След листопада растителните остатъци и болните леторасти трябва да се унищожават.

През периода на покой при касиса се провежда зимно пръскане с 1% бордолезов разтвор. При възобновяване на вегетацията, във фаза бутонизация, срещу антракнозата по френското грозде се провежда профилактично третиране с медсъдържащи фунгициди (Бордо Микс, Фунгуран). Следващото пръскане трябва да се извърши след приключване на цъфтежа. Благоприятни условия за развитие на антракноза по касиса се създават при влажно време, чести превалвания и температури от порядъка на 18-25°С. При наличие на висок инфекциозен фон от патогена се препоръчва пръскане и след прибиране на плодовете.

Друга болест, която нанася значителни щети по френското грозде, е американската брашнеста мана. Причинител е гъбата Sphaerotheca mors-uvaе. По листата, цветовете, плодовете, младите леторасти патогенът образува бял налеп, който по-късно потъмнява и добива кафяв цвят. Листата прегарят и преждевременно окапват, плодовете завяхват, върхът на леторастите се изкривява и прекратява развитието си. Причинителят на болестта зимува между люспите на пъпките. През пролетта заразяването с патогена протича при хладно и влажно време.

Борбата срещу американската брашнеста мана се води с агротехнически средства (отглеждане на устойчиви сортове, фитосанитарни резитби) и чрез третиране с подходящи фунгициди с предпазно и лечебно действие (Топаз 100ЕК – 0,025%). В началото на вегетацията първото профилактично пръскане срещу брашнестата мана се провежда преди цъфтежа, второто и третото – през интервал от 15-20 дни. При масова проява на болестта е необходимо третиране след прибиране на реколтата.Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ