6° C, разкъсана облачност
Каква е равносметката от този сезон за Петър Щерев, който отглежда череши, вишни и кайсии в района на Айтос
Ваня Велинска
В края на сезона е естествено да се прави равносметка за реколтата. Каква е тя за родните овощари? Трудно ще обобщим картината в страната поради ред причини. Като основната, разбира се, си остава климатичните условия в различните райони на страната. А и, известно е, секторът е изключително труден, затова и решението да се занимаваш с овошки, се взема от все по-малко земеделски производители.
За съжаление, няма и помен от някогашните ни добри позиции в отглеждането на плодове, както и при зеленчуците, между впрочем. Разбира се, не може да отречем, че в последните десетина години се забелязва известен интерес към създаване на нови овощни градини. Те обаче са незадоволителен брой, предвид възможностите ни да отглеждаме много и то разнообразни овощни видове, тъй като имаме изключително подходящи почвено-климатични условия. Но всичко зависи от възможностите, пазарите, а също и от желанието да се бориш и да развиваш този бизнес
Защото
да отглеждаш плодове в България е истинска борба
Доказват го малкото овощари, които са останали и продължават да се занимават с това производство.
По темите за реколтата, реализирането на плодовете, проблемите в сектора, разговаряме с Петър Щерев, земеделски производител от Айтос. Младият фермер се занимава единствено и само с отглеждане на трайни насаждения - овощни градини и лозя. Заложил е основно на череши, кайсии и малко вишни. Всичките му насаждения, 160 декара, са биологични градини, повечето от които биологично сертифицирани.
Като цяло изминалата производствена година бе доста трудна за овощарите в цялата страна, разказва Петър Щерев. За съжаление, последните години са доста проблемни, предвид капризите на времето - студове, дъждове, суша. Но такъв е бизнесът ни. От това, което си споделяме с колегите, се разбира, че е различно при всеки, различно е и при отделните култури.
Така е и при Петър. Реколтата му от череши и вишни тази година е доста слаба. И това е факт не само за Бургаския регион, но и за много други места в страната. Студовете през зимата, а по-късно проливните дъждове в началото на пролетта, предопределиха изключително слабата реколта от череши. Има стопани от района, които дори не са влизали в насажденията да берат.
При кайсиите положението е коренно различно. Получената реколта оправдава очакванията на фермера. Кайсиевата градина е само 3-годишна, но вече дава плодове. От 25 декара са набрани около 14 тона плодова продукция, което е добър добив според него. Кайсиите са с отлично качество, насочени са за пресния пазар, лесно намират реализация.
Плодовата продукция от череши от градините на Петър, пък е предназначена за преработка. От няколко години биологично сертифицираните му череши се изкупуват от биологичен преработвател.
Няма проблем с цената, получава това, което трябва да се плати за биологично отгледан продукт. Единственият проблем, който Петър вижда е, че чуждестранните партньори, които изкупуват нашите плодове, изнасят ги в Европа за допреработка и после отново ги внасят у нас, но никъде не се отбелязва, че всъщност това са плодове, отгледани в България.
Както вече споменахме всичките овощни градини на Петър Щерев се отглеждат по биологична технологя дори и тези, които не са сертифицирани. Това със сигурност усложнява работата на фермера, от което той обаче не се оплаква. А правилата при биопроизводството са железни. С особено внимание трябва да се подхожда при опазването на дръвчетата от вредители. Там, пестицидите, които се използват, трябва да са не само с разрешените активно вещество и доза, но и одобрени за дадения овощен вид. А трудностите идват от това, че у нас все още има малко регистрирани продукти за биопроизводство срещу различните вредители. Но и това не е най-сериозният проблем, става ясно от разговора ни с овощаря.
Все още у нас всичко се преценява документално, а не се отчита реалната ситуация на полето, споделя Петър. Контролиращите органи гледат документи да са перфектни, никой не стъпва в градините. А точно това трябва да е водещо - производството. Например при кандидатстване по програмите, важно е да се вземе под внимание размерът на стопанството
Не можеш да правиш класиране между производител с няколко хиляди декара и такъв, който има 10 декара например. А реално е така. Чрез броя точки, които се дават при ранкирането, големите стопанства лесно ги натрупват, докато за малките - те са непосилни.
Тогава какъв е смисълът от програмите?
Не е ли те да дават възможност за работа и развитие на по-малките производители, които също са важна част от растениевъдния сектор. Докато това, а и не само, не се промени, все по-дребни стопани ще се отказват от трудните интензивни производства, а други - въобще няма и да помислят за земеделие.
Коментари