Прасковите са много капризни

Къде може да се отглежда видът

Прасковата е сред овощните видове, които не могат да се отглеждат навсякъде у нас. В желанието си да имат прасковено дръвче в градината много любители опитват, но след няколко години остават разочаровани.

С какво да се съобразите

Прасковата е чувствителна на зимните студове. Опасни за плодните пъпки са температури под минус 22-24 градуса.

Проблеми са и повратните пролетни мразове, тъй като видът излиза по-рано от състояние на покой.

Най-подходящи са места с надморска височина около 300-400 метра, с топла зима и без резки температурни колебания през пролетните месеци.

Мястото да е равно или със слаб наклон, да е защитено от въздушни течения.

Препоръчително е почвата да е богата, добре аерирана.

От изключително значение е и изборът на сорт.

Редхейвън е популярен сорт

Това е най-разпространеният сорт не само у нас, но и в световен мащаб. Счита се за стандарт, тъй като има много добри качества.

Дървото е средно по размер, с кръгла корона. Сортът е устойчив на повратни студове. Цъфтежът е средноран, обилен. Дървото е самоопрашнащо се, влиза рано в плододаване.

Плодовете узряват между 20 и 30 юли. Те с тегло около 160-170 г. Жълти са на цвят, покрити частично или напълно от червена покровна украска. Месото им е много нежно, сладко, червено около костилката, която лесно се отделя.

Подходящи са за прясна консумация и за преработка.

Кардинал зрее в края на юни

Сред най-популярните праскови е. Сортът е много ранен, но цъфти по-късно. Не се нуждае от опрашител, самофертилен е.

Дървото има много добра и редовна родовитост.

Плодовете узряват между 20 юни и 5 юли. Те са средно едри - 100-150 г. Костилката не се отделя изцяло от месото.

Кожицата е дебела, златисто жълта, покрита с червена покровна украска.

Сортът не е взискателен към почвата.

Напада се от къдравост.

Глоухейвън е много родовит

Сортът е стандартен, сред най-търсените от любителите е.

Дървото е с прибрана, кълбовидна корона.

Цъфтежът е средноранен, обилен. Дървото е самоопрашващо се, много родовито.

Плодовете узряват между 10-15 август. Те са едри - 160-240 г.

Кожицата им е жълта, с червеникава окраска, с фини власинки. Костилката е голяма, лесно се отделя от месото.

Плодовете са подходящи както за прясна консумация, така и за компоти и нектари, а също и за замразяване. 

КРЕЙСТХЕЙВЪН

Дървото има среден растеж, с широко-кълбовидна корона. Цъфтежът е средноранен, обилен. Сортът е самофертилен, дава високи добиви.

Плодовете узряват между 25 и 30 август. Те са с тегло около 170 г. Кожицата им е дебела, жълта, с червени ивици или петна, с нежни власинки.

Хале е сред най-старите

Това е един от най-старите сортове, но все още е много разпространен.

Дървото образува кръгла корона, с добре разположени клони.

Сортът е сравнително студоустойчив - както клонките, така и цветовете.

Той е самостерилен, добри опрашители са Глоухейвън, Крейстхейвън и др.

Плодовете узряват между 1 и 15 септември. Те са едри - около 200 г. Кожицата им е дебела, с тъмночервена. Костилката лесно се отделя от месото.

Плодовете са с универсално приложение.

Файет става все по-търсен

Това е сравнително по-слабо разпространен сорт. Все пак специалистите му обръщат внимание, тъй като има много ценни качества.

Дървото е с добре разположени клони. Сортът започва да плододава рано, дава много добри добиви.

Плодовете узряват между 5 и 10 септември. Те са тегло между 90-150 г. Кожицата им е тъмночервена, овласена.

Месото е златисто-жълто, меко, сочно, кисело-сладко. Костилката лесно се отделя от месото.

Плодовете са подходящи за прясна консумация.

Съмърсет се бере най-късно

Това е късен сорт, който набира все по-голяма популярност.

Сортът е самофертилен.

Плодовете узряват между 10 и 15 септември. Те са с тегло между 160-230 г.

Кожицата им е бледожълта, покрита с червеникава окраска. Месото е светложълто, зачервено около костилката, вкусно. Костилката се отделя от месото.

Плодовете са подходящи за прясна консумация, но стават и за преработка.