10° C, облачно
Сега е подходящ период за засяване на културата
Ваня Велинска
Маслодайната рапица е културно растение, което има приложение в производството на растително масло, на фураж и на биодизел.
За да се получат добри производствени резултати, необходимо е земеделците да спазват добрите практики при отглеждането на културата. Тъй като периодът вече е подходящ за сеитба, напомняме кои са най-важните изисквания при рапицата, с които производителите е добре да се съобразят, както и кои са най-честите проблеми, съпътстващи реколтирането ѝ.
4 Маслодайната рапица може да се отглежда върху всички почвени типове, които се срещат у нас. Най-добре се развива на богати почви, с неутрална рН реакция, а неподходящи са леките, песъчливите, както и засолените почви.
4 Препоръчителни предшественици са зърнено-житните или бобовите култури. Не трябва да се засява след слънчоглед, тъй като двете култури са гостоприемници на едни и същи икономически важни болести.
При изготвянето на сеитбооборота, трябва да се вземе под внимание изискването, че рапицата може да се отглежда на същото място най-рано сред третата година
Сеитбооборотът, който например препоръчват немските специалисти, е: първа година - маслодайна рапица, втора година - пшеница, трета година - пшеница, четвърта година - рапица или ечемик.
Подготовката на почвата преди сеитба е първа стъпка в изпълнение на добрите практики. Броят и видът на обработките са според състоянието на полето и вида на предшественика. Много важно е почвата да е с добра структура, тъй като семената на рапицата са много дребни. Затова и сеитбеното легло трябва да е твърдо, за да се осигури равномерно поникване на семената.
Изборът на хибрид е от изключително значение. Какъв да се предпочете, най-добре е да се потърси съвет от специалисти. У нас много семенарски фирми предлагат семена от рапица. Изборът на хибрид, трябва да е съобразен с почвено-климатичните условия, с производството - конвенционално или по друга технология. Семената от новата генетика притежават характеристики като толерантност или устойчивост на болести, на различни стресови фактори, на разпукване на шушулките и т.н., което също трябва да се вземе под внимание.
Оптималният срок за сеитба на рапицата зависи от климатичните условия през годината в дадения район. Засяването може да започне най-рано в края на август и да приключи докъм края на септември, според различните региони на страната.
Практиката през последните няколко години показа, че 25 август - 15 септември е най-подходящият период за сеитба у нас, подчертават специалистите.
При по-ранна сеитба има опасност от прорастване, което налага посевът да се третира, за да се задържи развитието на растенията. Все пак напоследък ранната сеитба като чели се предпочита от фермерите, особено ако има почвена влага. Така поне поникването на растенията е сигурно, а после растежът се контролира при нужда.
Ако сеитбата закъснее, тогава растенията не успяват да се развият добре до настъпване на зимата.
Оптималната фаза за зимуване на рапицата е добре развита коренова система и листна розетка с около 8 листа.
За да могат хибридите да развият потенциала си, те се нуждаят от около 3 месеца есенна вегетация, казват специалистите.
При нормални условия рапицата се сее на дълбочина 1-2 см. Разбира се, възможна е малка корекция на дълбочината на сеитба, която се определя в зависимост от типа почва. Правилото е на по-тежки и глинести почви да се сее малко по-плитко, а на по-леки и песъчливи - по-дълбоко.
Гъстотата на сеитба се определя според хибрида и препоръчаната сеитбена норма от фирмата производител.
Знаем, че добивът при рапицата се формира от разклоненията.
Трябва да се има предвид, че някои от хибридите не понасят сгъстяване, тъй като повече на брой растения на декар образуват по-малко разклонения, съответно броя чушки, а оттам и по-нисък добив. Ето защо спазването на препоръчваната сеитбена норма за всеки хибрид, трябва задължително да се спазва.
При рапицата има няколко критични фази по време на развитието ѝ. През есента това е моментът на поникване, а през зимата - опасността от измръзване.
Сериозна опасност от загуба на растения има, ако зимата е безснежна и и има т.нар. сух студ, тогава посевите не са покрити със сняг или дебелината на снежната покривка е недостатъчна за да предпазят растенията. В зимните дни, когато има силно слънчево греене, рапицата започва да фотосинтезира, при което усвоява и отделя влага. В същото време обаче почвените температури са по-ниски и растенията не могат да усвояват вода от почвата, вследствие на което загиват заради физиологична суша
Друга опасност се слабите посеви, ако има често замръзване и размръзване на почвата, поради температурни колебания. Това може да доведе до загиване на корените в следствие на изтеглянето на растенията.
За да се намали до минимум рискът от тези възможни проблеми, е необходимо да се използват растежни регулатори, с които да се преодолеят част от тези стресови фактори. Така например фунгицидното третиране на рапицата във фаза 4-6-и лист има положителен ефект и дава възможност на растенията да развият по-добре кореновата си система, освен това се задържа растежът им, с което пък се повишава тяхната студоустойчивост.
Азотното торене през есента подпомага минерализацията на растителните остатъци от предшественика и осигурява оптимално развитие на културата за презимуване. За да формира 100 кг семена и съответната надземна биомаса, растението извлича от почвата от 4,5 до 6,5 кг азот, от 2,3 до 2,8 кг фосфор и от 4 до 6 кг калий.
Внасянето на азот трябва да е балансирано тъй като прекомерните количества увеличава вероятността от прорастване на посева, а оттам и рискът от частично или цялостно измръзване на растенията.
Внасянето на микроелемента бор води до повишаване на зимоустойчивостта, предотвратява изтеглянето, спомага за сформирането на генеративни органи.
При недостиг на този елемент младите листа са деформирани, стъблата закърняват, а в късните фази на развитието намаляват броя на шушулките и се стига до недоброто им озърняване.
При първото пролетно подхранване, което се прави в края на февруари - началото на март, освен азот се внася и сяра.
Второто подхранване се извършва в средата на април отново с азот.
Борбата с вредителите е друга практика, която е от решаващо значение за опазването на реколтата. Мерките срещу болестите и неприятелите започва още от есента и продължават с възобновяването на вегетацията през пролетта.
Третиранията трябва да са обосновани - с подходящи продукти за растителна защита, които да се използват в точно определен момент.
И много важно е да се подхожда с особено внимание към третиранията срещу неприятели по време на цъфтежа на рапицата.
Коментари