Това сочи издаден от Програма Life Атлас на земеделието през 2019 г., който обаче отчита, че малките производители произвеждат повече публични блага

Диана Ванчева

Плащанията в селското стопанство са предизвикали вълна от покупки на земя в новите държави-членки и след присъединяването им, и години след това. Това е посочено в Атлас на земеделието на ЕС за 2019 (Agriculture Atlas 2019), публикуван от ЕК и изработен по поръчка от Програма Life.

Освен, че цените на земята сe увеличават постоянно, отчита се, че както малки, така и средни ферми са били изкупувани от по-едрия агробизнес и финансови инвеститори в последните години, както и от по-големи предприятия.

Упадъкът на семейното земеделие се отчита като факт в общността и вече се задава въпросът дали това ще има големи последствия за селското общество и икономика.

Нарастващата концентрация на собствеността върху земята има дълбоки последици за европейското селско стопанство, защото това се отнася до най-жизненоважния му ресурс: плодородните почви.

Отчита се и това, че земята се обработва от намаляващ брой фермери защото промишленото земеделие превзема територии от средните и малки стопанства.

Според статистиката през 2013 г. над половината от земеделските земи в Европа са били използвани от едва 3,1% от стопанствата, а три четвърти от стопанствата са покривали само 11 процента от площта.

След това броят на големите стопанства, които заемат над 100 хектара или над 1000 декара, се е удвоил в някои страни в Западна Европа, при други той се е увеличил в значителна степен.

Днес земята става все по-неравномерно разпределена в ЕС и това е тенденция, която Европейският парламент не случайно в последните години разглежда като заплаха за малките и семейните стопанства, които пък се оценяват като все по-желани компоненти на многофункционалния селски сектор.

Фактът, че повече от 80 процента от преките плащания в рамките на Общата селскостопанска политика отиват за най-големите ферми, които са 20% от всички, не претърпява с годините огромна промяна.

И днес по-обширните поземлени имоти са особено често срещани в източните страни на ЕС, сочи изданието, което разглежда развитието на сектора в Европа и дава обща представа за различията в страните.

Сочи се, че Словакия, Чешката република, Унгария, България и Румъния, като по-нови държави-членки първоначално са имали голямо земеделско население и пазари на евтина земя. Но когато при тях са започнали директните плащания по Общата селскостопанска политика, земята, цените и наемите са се повишили.

В България средният размер на големите стопанства е надминал далеч средното за ЕС - около 300 хектара или 3000 дка. Най-едри са в Словакия, където средният размер е 781 хектара, следва Чехия с 698 хектара и България - 671 хектара.

Малките ферми изчезват най-бързо именно в тези страни, където някога те са били доминиращият модел на производство.

В Румъния например, 1,7 милиона малки собственици управляват мънички стопанства от един хектар или по-малко. Те отглеждат храна за семействата си и продават излишъците.

Но в много от страните в ЕС директните плащания се извършват само на стопанства, които отглеждат поне на един хектар, а това прави милионите ферми, по-малки от тях, невидими за официалните земеделски регистри и статистики. Такива малки предприятия не отговарят на условията за финансиране или подкрепа, така че те са повече или по-малко обречени да бъдат изкупени от по-големи стопанства или извадени от производството.

И ни дават за пример:

“В България нарастващата концентрация на земя означава, че производството на зеленчуци и добитък, които могат да се отглеждат успешно на малка площ, намалява в полза на мащабните зърнени култури.”

Цените на наемите също са се повишили, което създава трудност за новите влезли в земеделието фигури, особено ако нямат земеделски произход и не са били близо до професията по силата на родители или друга, сочи докладът на Life.

Такива примери се дават за някои държави, в които е имало сделки със съмнителни или корупционни обстоятелства, което е известно като “заграбване на земя”. В Унгария например има сделки, които са заобиколили националните разпоредби и са дали възможност на неунгарски граждани или компании за закупуване на около един милион хектара през последните двадесет години. Купувачите са както промишлени фермери, така и инвеститори като банки, фондове и застрахователни компании от ЕС и извън него дори.

Дребнитe земеделски производители и нови участници не могат да се конкурират с тях, като се има предвид, че това е сектор от икономиката с най-нисък доход и най-висок риск.

Цената на земята се увеличава в цяла Европа

В някои страни като Холандия, Белгия, Дания този ход е достигнал нереалистични нива, сравнен с приходите от земеделие. В други страни, като Германия и Франция, търсят начини да се ограничи тази тенденция.

А обществено допитване показва, че европейците искат занапред Общата селскостопанска политика да гарантира по-справедлив жизнен стандарт на земеделските производители особено на тези с малки и средни по размер стопанства, за семейни стопанства и за хора, които тепърва навлизат в професията на земеделието.

Бъдещата европейска политика трябва да развие подход, който плаща на фермерите да предоставят обществени блага. Смята се, че малките земеделски производители произвеждат повече публични блага отколкото големите индустриализирани предприятия.

Земеделските производители искат ЕС да се справи занапред с вече малката наличност и високите цени на земеделските земи, както и с ниската рентабилност на земеделието.