Европейските ферми наедряват

12 септември 2019
Агробизнес
5796
Няма снимка
Атласът за земеделие, изработен по поръчка на ЕК, започва да сочи тенденции, обратни на общо възприетите и да издига малките земеделски производители на по-достойна за тях позиция
1 2
 

Това сочи издаден от Програма Life Атлас на земеделието през 2019 г., който обаче отчита, че малките производители произвеждат повече публични блага

Диана Ванчева

Плащанията в селското стопанство са предизвикали вълна от покупки на земя в новите държави-членки и след присъединяването им, и години след това. Това е посочено в Атлас на земеделието на ЕС за 2019 (Agriculture Atlas 2019), публикуван от ЕК и изработен по поръчка от Програма Life.

Освен, че цените на земята сe увеличават постоянно, отчита се, че както малки, така и средни ферми са били изкупувани от по-едрия агробизнес и финансови инвеститори в последните години, както и от по-големи предприятия.

Упадъкът на семейното земеделие се отчита като факт в общността и вече се задава въпросът дали това ще има големи последствия за селското общество и икономика.

Нарастващата концентрация на собствеността върху земята има дълбоки последици за европейското селско стопанство, защото това се отнася до най-жизненоважния му ресурс: плодородните почви.

Отчита се и това, че земята се обработва от намаляващ брой фермери защото промишленото земеделие превзема територии от средните и малки стопанства.

Според статистиката през 2013 г. над половината от земеделските земи в Европа са били използвани от едва 3,1% от стопанствата, а три четвърти от стопанствата са покривали само 11 процента от площта.

След това броят на големите стопанства, които заемат над 100 хектара или над 1000 декара, се е удвоил в някои страни в Западна Европа, при други той се е увеличил в значителна степен.

Днес земята става все по-неравномерно разпределена в ЕС и това е тенденция, която Европейският парламент не случайно в последните години разглежда като заплаха за малките и семейните стопанства, които пък се оценяват като все по-желани компоненти на многофункционалния селски сектор.

Фактът, че повече от 80 процента от преките плащания в рамките на Общата селскостопанска политика отиват за най-големите ферми, които са 20% от всички, не претърпява с годините огромна промяна.

И днес по-обширните поземлени имоти са особено често срещани в източните страни на ЕС, сочи изданието, което разглежда развитието на сектора в Европа и дава обща представа за различията в страните.

Сочи се, че Словакия, Чешката република, Унгария, България и Румъния, като по-нови държави-членки първоначално са имали голямо земеделско население и пазари на евтина земя. Но когато при тях са започнали директните плащания по Общата селскостопанска политика, земята, цените и наемите са се повишили.

В България средният размер на големите стопанства е надминал далеч средното за ЕС - около 300 хектара или 3000 дка. Най-едри са в Словакия, където средният размер е 781 хектара, следва Чехия с 698 хектара и България - 671 хектара.

Малките ферми изчезват най-бързо именно в тези страни, където някога те са били доминиращият модел на производство.

В Румъния например, 1,7 милиона малки собственици управляват мънички стопанства от един хектар или по-малко. Те отглеждат храна за семействата си и продават излишъците.

Но в много от страните в ЕС директните плащания се извършват само на стопанства, които отглеждат поне на един хектар, а това прави милионите ферми, по-малки от тях, невидими за официалните земеделски регистри и статистики. Такива малки предприятия не отговарят на условията за финансиране или подкрепа, така че те са повече или по-малко обречени да бъдат изкупени от по-големи стопанства или извадени от производството.

И ни дават за пример:

“В България нарастващата концентрация на земя означава, че производството на зеленчуци и добитък, които могат да се отглеждат успешно на малка площ, намалява в полза на мащабните зърнени култури.”

Цените на наемите също са се повишили, което създава трудност за новите влезли в земеделието фигури, особено ако нямат земеделски произход и не са били близо до професията по силата на родители или друга, сочи докладът на Life.

Такива примери се дават за някои държави, в които е имало сделки със съмнителни или корупционни обстоятелства, което е известно като “заграбване на земя”. В Унгария например има сделки, които са заобиколили националните разпоредби и са дали възможност на неунгарски граждани или компании за закупуване на около един милион хектара през последните двадесет години. Купувачите са както промишлени фермери, така и инвеститори като банки, фондове и застрахователни компании от ЕС и извън него дори.

Дребнитe земеделски производители и нови участници не могат да се конкурират с тях, като се има предвид, че това е сектор от икономиката с най-нисък доход и най-висок риск.

Цената на земята се увеличава в цяла Европа

В някои страни като Холандия, Белгия, Дания този ход е достигнал нереалистични нива, сравнен с приходите от земеделие. В други страни, като Германия и Франция, търсят начини да се ограничи тази тенденция.

А обществено допитване показва, че европейците искат занапред Общата селскостопанска политика да гарантира по-справедлив жизнен стандарт на земеделските производители особено на тези с малки и средни по размер стопанства, за семейни стопанства и за хора, които тепърва навлизат в професията на земеделието.

Бъдещата европейска политика трябва да развие подход, който плаща на фермерите да предоставят обществени блага. Смята се, че малките земеделски производители произвеждат повече публични блага отколкото големите индустриализирани предприятия.

Земеделските производители искат ЕС да се справи занапред с вече малката наличност и високите цени на земеделските земи, както и с ниската рентабилност на земеделието.

Още от Агробизнес
0

Прогнозират лоша реколта от царевица в Украйна За втори път тази седмица резултатите от вчерашния търг на GASC за мека пшеница показаха привлекателността на черноморския и в частност на руския

0

Всички стопани, които имат 100% пропаднали площи, ще бъдат обезщетени още от есента, а до края на годината земеделските стопани ще получат плащания за  1,7 млрд. лв

0

Във връзка с възникналите пожари на територията на страната и обявеното бедствено положение в някои общини Държавен фонд „Земеделие“ призовава всички земеделски стопани

0

Производството на картофи и пъпеши е с 9% и 10,5% повече спрямо година по-рано, което се дължи на увеличение на средните добиви. Това отчита седмичния оперативен анализ

0

С 2,5% и 8,4% повече е производство на ечемик и ръж на годишна база, отчитат последните оперативни данни на земеделиското министерство към 6-ти август

Последни новини
0

SmAvo използва интелигентна сензорна платформа за количествено определяне на щетите по авокадо от овощната градина до опаковката Грубата обработка на продукцията по време на и след прибиране на

0

Над източната половина от страната ще се задържи предимно слънчево. Над западната след обяд до полунощ ще се развива мощна купесто-дъждовна облачност, ще има краткотрайни валежи

0

Земеделските производители от Област Хасково, чиито стопанства пострадаха от пожарите, ще получат извънреден de minimis в размер на 400 хил. лв. Това съобщи министърът на земеделието

0

Съществуването на тези кюфтета се е превърнало в задължителна част от пазаруването в IKEA. Но сега в знак, че веганската революция не спира, компанията пуска на пазара растителна алтернатива на

0

Работната ширина на флагманската сенообръщачка с четири ротора на Pottinger Top 1403C е регулируема хидравлично от 9 до 14 м. Споделяйки своята хибридна задвижваща технология (предните ротори се

Коментари

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Отговор:През август при по-късните сортове лози е добре да продължите растителнозащитните пръскания срещу причинителя на брашнестата мана (оидиум ). Това е правилно да се прави до прошарване на зърното. При...
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Протестите в София не са заявени и не са съгласувани със Столичната община, обясни кметът Йорданка Фандъкова, която призова организаторите да спазват закона и да не пречат на свободното предвиждане на хората в града, предава БНР. По повод повторното затваряне на кръстовището пред Румънското посолство Фандъкова посочи

COVID накара българските семейства да се замислят за имот на морето Инвестицията във ваканционен имот започна все по-уверено да се настанява в плановете на българските купувачи. Събитията у нас и по света ни карат да помислим за алтернативно съхранение на спестяванията си, сдобивайки се с „втори дом” сред природата

За доц. д-р Димитър Буланов от месеци COVID-19 е не просто теория, а неразделна част от ежедневието. Той е хирург, който след обявяването на извънредното положение прекарва дни наред в Инфекциозното отделение на Александровска болница, близо до болните и далече от собственото си семейство. Освен лекар на първа линия