7° C, предимно облачно
Научаваме формулата от Танка Танева, управител на СКС “Раковски”, която се грижи за 20 хил. ниви в землищата около Димитровград
Ваня Велинска гр. Димитровград
Днес, когато повече от всякога, земеделието е бизнес, кооперации в различни райони на страната показват, че се справят също толкова добре колкото и земеделските производители.
Сред тях е и кооперация “Раковски”, която стопанисва земя в района на Димитровград.
Създадена е през 1994 година, като през първите години е била на ръба на оцеляването.
Фактически е била на загуба и така до 2000 година, когато управлението ѝ се поема от Танка Танева.
След това ситуацията коренно се променя и от едва работещо и на ръба на фалита дружество, преминавайки през нелеки периоди, днес кооперацията не само работи добре, но дори генерира печалби.
Не се оплакваме, работим и се стремим да сме в крак със съвременните тенденции в земеделието, споделя Танка Танева. Не е лесно, но няма лесна работа, ако искаш да я вършиш както трябва. Кооперацията ни премина през доста трудности през годините, но оцеляхме и показахме, че се справяме с тях.
Днес сме едно модерно стопанство, разбира се, съобразено с действителността, както и с района, в който живеем и работим.
Обработват 20 хил. декара земя, които са разпръснати в различни, над 10 землища в района на Димитровград, като на места площите са много малки.
Отглеждат пшеница, ечемик, слънчоглед, рапица, силажна царевица, грах, памук.
Тук се стремят да сеят разнообразни култури за да правят по-добър сеитбооборот, който у нас в последните години не отговаря на добрите практики. Отглеждат и малко люцерна, която мислят да увеличат още през тази година, тъй като имат площи, които са доста бедни и не са подходящи за други култури.
При създаването на кооперацията член-кооператорите са били 500, а сега са 340, броят им намалява по обясними причини, повечето са възрастни хора, разказва Танка Танева.
Но така е в повечето райони, където все още има кооперации. Опитваме се да създадем и заетост на по-младите.
Всичките 18 човека, които работят при нея са местни. Имат обаче сериозен проблем с общите работници, просто няма желаещи за полето. А това оказва влияние и на дейността на стопанството.
Дори да имаме желание да се занимаваме с други култури и други надграждащи дейности, просто няма кой да работи, казва тя. За съжаление, тенденцията се задълбочава и не вижда как ще може да се реши проблемът.
Председателката на кооперацията споделя, че успяват навреме с агротехнческите срокове, тъй като имат обновен машинен парк.
Преди години са спечелили два проекта по САПАРД за купуване на техника.
След 2008 година обаче, въпреки че са кандидатствали на няколко пъти по различни европрограми, не са били одобрявани.
Така че се спраяват сами с дооборудването.
Тъй като кооперацията е без задължения и на печалба, отделя собствени средства, с които подменят купената преди време и вече поостаряла техника.
Съхраняваме зърното до определено време след това го продаваме, чакаме изгодни цени, разсъждава съвсем като бизнесмен Танка Танева.
Гледаме винаги да имаме свободни средства, за да не сме притиснати да продаваме, когато не сме в изгодна позиция.
А това е важно, тъй като районът, в който кооператорите стопанисват земите, не е от най-благоприятните в почвено-климатично отношение.
Когато преди месец-два почти в цялата страна се изляха обилни валежи, тук количеството е било едва 5 литра. Царевицата, която сеят в стопанството е силажна, като втора култура, и тя се отглежда при поливни условия.
Това обуславя и отличните резултати. Но ако се питате, както попих и аз, защо няма царевица за зърно, щом може да се полива и да се гарантират максимални добиви, отговорът е - има опасност от доста вредители.
И не става дума за болести или неприятели, а за ...двукраки, с който оправия няма. Така че кооперацията се лишава от отглеждането на една печеливша култура, просто защото няма как да я опази. А къде е държавата?
Първо, това е почти риторичен въпрос, и второ - друга тема.
Както казахме, в района не се вадят много високи добиви. И въпреки това, благодарение на усилията, те като цяло са добри.
Тази година резултатите от от рапица са 360 кг средно от декар, а от пшеница - 600 кг.
В района не са имали проблем с поникването през есента, тъй като след сеитбата е паднал дъжд, който го е подпомогнал. Напролет обаче е било доста сухо, липсвали са валежи, които са били необходими, за да осигурят получаването на по-високи добиви. Предходната година например добивите са били 610 кг, въпреки че пак е имало засушаване.
А най-добри резултати кооперацията е постигнала през 2017 година - 730 кг средно от пшеница. Най-зле пък е било през 2000 година, когато добивът е бил едва 280 кг. В кооперацията отглеждат както родни сортове, предимно Енола, така и някои чужди, тъй като се опитват да разпределят риска
На този етап състоянието на пролетниците е добро, макар че почти не е имало дъждове в района. Надяват се, разбира се, на валежи, за да налеят слънчогледите по-големи и пълни пити. Миналата година добивът от маслодайната култура е бил 340 кг/дка.
Заради съвместно опитно поле на фирмите Кортева и Екофол, тази година в кооперацията има засята и царевица за зърно.
На демополето фирма Кортева е заложила на подходящи за района, и на нови хибриди царевица и слънчоглед.
А също има и опити с технологична схема за борба с вредителите по тези култури.
Фирма Екофол, освен добре познатите листни торове и стимулатори за семена, тук за първи път е приложила основно торене с гранулирани торове
Коментари