На полето и в градините машини има, хора няма

Спешен дебат за работната ръка предлага Пламен Газянов, собственик на орехова и лешникова градина

Диана Ванчева

Славяново е на тридесетина километра от областния град Плевен. Макар че и той е град от над 40 г., днес визията му е нито градска, нито селска, заради обезлюдеността. Навремето беше прословут с птицекомбината си, който днес продължават да разкостват, явно още има какво да му се взема.

В това землище фермерът Пламен Газянов отглежда 71 декара смесена градина от орех и лешник, изградена преди десет години. Естествено на собствена земя, защото такова насаждение не се създава на чужд имот, при положение, че орехът е столетник.

Желанието му е да уголеми плантацията до 400-500 дка, ако нямаше едно голямо “НО” и едно упорито “АКО”.

Дълбоко в раната

Въпросът вече не опира до пари, казва той и за себе си, и за бизнесите на колегите му земеделци. Опряла е “до кокал” липсата на работна ръка.

Уж на бюрото по труда има 70-80 безработни, но един не става и не иска да работи, и то за прилични пари.

Производителят обмисля какви ли не варианти да търси работници, за да осигури производството си. Чул е наскоро, че колежка земеделка от областта привлякла двама виетнамци на договор и иска да да разбере каква е процедурата.

Иначе е готов и да обучава всеки, който дойде да работи в градината, където е приятно под сенките на орехите.

Чуди се на кой ще повери трактора и пръскачката, като вземат да пръскат, пневматичните ножици за основна и санитарна резитба, мулчера, който дроби клоните, комбайна, който е купил за прибиране на черупкови и който още стои под новото си платнище.

За всичко това хора трябват, а вече ги няма.

Според Газянов много агробизнеси у нас принудително ще се свиват именно по тази причина.

Наскоро и шофьорът му съобщил, че отива да изкарва по 2000 евро на месец в друга държава.

Техника има, ама хора не достигат, за да работят с нея, констатира Пламен.

Търсел и земеделски училища и техникуми, откъдето да кани младите, ама в района няма, закрити са почти.

Иначе градината му е от малкото, които могат да се видят в страната - тя е идеално поддържана и е биологично сертифицирана. Експертите от сертифициращата организация всяка година взимат проби от листа, плод и вода и ги изпращат в Германия за анализ. За това той си плаща над хиляда лева, за да се потвърди сертификатът.

Третира орехите и лешниците само с медсъдържащи препарати, разрешени за биопроизводство

Прави 6-7 пръскания на година при орехите, лешникът засега е опазен и не е нападнат от вредители. Него го отглежда храстовидно, за разлика от много наши градинари в Добруджа например.

Защото по неговата технология има възможност чрез резитби през няколко години да премахва по две от около осемте стъбла и да подмладява, като през това време останалите 5-6 издънки плодовават.

Пламен често пътува до Турция - най-големият производител на лешници. Обиколил е цялото ѝ крайбрежие от северната част чак до Анадола, където всичко е в такива градини. Запознал се е с тамошни фермери.

Лешник и само лешник е на тези хиляди километри там, казва той. И в селата им всичко, което се предлага по агроаптеките и магазините за техника и инвентар, пак е само за лешник. Можеш да намериш “от пиле мляко” за културата. До там е стигнал, за да пазарува машина за тахан.

В градината му капковата инсталация е задължителна

Монтирал я е сам, в края на насаждението е сложил резервоар за цели 25 тона вода.

Пресмята, че всички тези доста скъпи инвестиции, направени досега изцяло за негова сметка, а не по програми, са му стрували доста - за земята, за фиданките, за машините, за капковото.

Но е принуден и още да влага, защото казва, че ако не затвориш цикъла, си направо безумец

Няма как да продаваш сурова ядка и да си изплатиш вложеното, че и да спечелиш.

А иначе пазар има, защото го търсят отвсякъде за суров орех и лешник, само че в твърде големи количества и с периодични доставки, което няма как да стане, когато си единак.

Затова сега довършва цеха си за преработка, за който също се чуди откъде ще намери отговорник и персонал.

Но пък желае сам да предлага своите биологични продукти я осолени, я захаросани, я карамелизирани, я тахан, я халва или пък песто от орех, за което има своя лична идея.

Оборудва преработвателното си предприятие с машини от Турция, без отново да разчита на чужда инвестиция или европомощ.

Не търси дори и Националната асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове.

Твърди, че засега тя е нещо като низвергната. Не могат да се доберат до среща с министъра на земеделието от година-две, за да поставят проблемите си.

Откакто отглеждащите черупкови плодове групово бяха обвинени, че са мошеници и точат еврофондовете, Пламен Газянов е решил, че и занапред сам ще прави каквото може и едно по едно.

Но не е съгласен, че цяла акредитирана разплащателна агенция у нас не е способна да разкрие и разобличи т.нар. “програмисти”, които са злоупотребили с евросубсидии.

А МЗХГ за по-лесно отряза клона на целия черупков бизнес

Сега и по мярка 4.2 за преработка от Програмата за селските райони също вкупом са отрязани, а защо - никой не им отговаря.

Пламен твърди, че мечтата му е да е земеделец цял живот. “Много сладка и истинска работа е това, много я обичам, и то не зърнопроизводството, което също го правя, но е малко скучно, а именно това тук.”

Допълва, че в тази красива и зачимена, зелена и прохладна градина му е “горивото” за душата. Но призовава държавата да помогне на сектора.

Няма вече кой да работи в градините

Това казаха с тревога преди 5-6 дни и розопроизводителите, които бяха поканени в комисията по земеделие в парламента за обсъждане на проблемите им и бъдещия закон.

И те поискаха спешни мерки от държавата по отношение на работната ръка.

Утре няма да има кой да работи, заявиха и производителите на малини и ягодоплодни, ако не се приемат някои техни предложения .

Наскоро на дебата, посветен на приоритетите на българските евродепутати в ЕП, председателят на Федерацията на независимите синдикати в земеделието Светла Василева също специално наблегна на липсата на държавна стратегия за труда в земеделието. Тя изнесе официални данни, че ставката за сезонен работник у нас е 1,72 евро на час, докато в други държави като Чехия и Полша например е от 5 до 7 евро.

Федерацията призовава да започне да се работи срещу този дисбаланс още сега, докато не е станало фатално късно. Защото иначе отдавна е късно.

Градината на фермера е зачимена и окосена, както му е ред

Тракторът е готов за градината, но хората ги няма

Новият комбайн за черупкови скоро може би ще бъде използван, но и трактор трябва да се купува за него