Лошите сезони за фермерите ще зачестят

Алма Давидова

С увеличаване на глобалната температура само с 1.5 градуса C, най-лошите сезони за производителите на царевица могат да започнат много по-често да се повтарят.

Днес тази зърнена култура е световен лидер. През последните години глобалното производство на зърнени култури непрекъснато нараства.

Освен това, пшеницата и оризът станаха най-популярни сред фермерите, оставяйки след себе си вторични култури, сред които, например е ечемикът.

САЩ са безспорен лидер в производството на царевица и основен двигател за увеличаване на производствените нива през последните 15 години.

Европейският съюз е на четвърто място, като отстъпва на Бразилия. През последното десетилетие 28-те държави-членки на ЕС произвеждат средно 65 млн. тона царевица годишно.

Екстремните метеорологични явления ще станат обичайни и ще предизвикат сериозни загуби на култури

Учените от Съвместния изследователски център - JRC, на Европейската комисия, създадоха симулация на ефектите от глобалното повишаване на температурата от 1,5°C и 2°C за производството на царевица в основните региони.

Според проучването, с увеличаване на глобалните температури с 1,5°C, горещите вълни и тежките суши, които сега се наблюдават веднъж на всеки десет години, могат да станат чести явления още в началото на 2020 година.

Липсата на каквито и да било мерки за смекчаване и адаптиране към изменението на климата ще означава, че най-лошите производствени загуби на фермерите ще се повтарят с плашеща честота.

Повишаването на температурата от 2°C обаче вече ще предизвика такива явления, като нехарактерно високи температури и суша, които не са били регистрирани преди това. Последиците от подобно изменение на климата ще окажат отрицателно въздействие и на големите и на малките производители.

Местните фермери и развиващите се страни ще пострадат най-много.

Загубите на култури ще бъдат забелязвани в различни части на света, но не и едновременно. Местните производители, концентрирани предимно в тропическите региони в развиващите се страни, първо ще изпитат тези ефекти.

Европа ще пострада малко по-късно. Според учените в най-лошия случай европейският континент ще усети ефектите от изменението на климата от 2020 година.

Европейските агробизнесмени вече срещат реалността на глобалното затопляне. Високите температури през лятото на 2018 г. причиниха непоправими щети на културите в повечето европейски страни.

Според резултатите от симулацията на учените от JRC , производителите на селскостопански продукти в Германия, Полша, Унгария, Румъния и България ще бъдат сред първите, които ще се сблъскат с големи загуби в реколтата от царевица.

Италия - най-големият производител на царевица на Средиземно море - ще бъде атакувана до 2040-та.

Производството на царевица е невъзможно без напояване в северната част на Италия, въпреки че други европейски страни, които са по-малко засушени, правят това без напояване.

Въпреки това има потенциал за адаптиране към новите реалности, при условие, че се въведе устойчиво напояване, съвместимо с други видове водоползване, казва Матео Зампиери , специалист от Съвместния изследователски център.

През 2013 г. Европейската комисия прие стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата. Целта е да се създаде устойчивост на климата и готовност на всички равнища на управление за ефективно реагиране на последиците от глобалното затопляне.

Стратегията включва:

Улесняване на дейностите на всички държави-членки на ЕС. Комисията призовава всички държави да приемат интегрирани стратегии за адаптиране и предоставя финансова подкрепа за тяхното разработване и прилагане.

Устойчивост на климата на равнище ЕС, с по-нататъшно насърчаване на адаптацията в най-уязвимите сектори, като селското стопанство, рибарството и развитието на селските райони. Това ще гарантира по-голяма устойчивост на европейската инфраструктура, както и насърчаване на застраховането срещу природни и причинени от човека бедствия.

Гарантиране на по-информирани решения, чрез премахване на недостатъчната осведоменост за адаптацията.

Мерки за смекчаване на изменението на климата в рамките на Общата селскостопанска политика

Общата селскостопанска политика (ОСП) може да бъде инструмент за прилагане на мерки, насочени към намаляване на щетите и насърчаване на смекчаването в сектора.

SWAps включват мерки за опазване на биологичното разнообразие, защита на почвата, разнообразяване на сектора чрез инвестиции и трансфер на знания и иновации, както и подкрепа за управление на риска.

Предложението на Комисията относно ОСП 2020 придава голямо значение на изменението на климата и включва нови конкретни цели както за смекчаване, така и за адаптиране.

По материали от Phys.org