Царевичните какалашки превъзхождат царевичака, най-малоценна е сламата

Кои са бедните на протеин груби фуражи? Това са различните видове слама, царевичакът и царевичните какалашки, слънчогледовите пити. В по-голямата си част тези фуражи са бедни на протеин, минерални вещества и витамини и представляват източник основно на енергия. Често по време на прибирането им грубите фуражи са с повишена влажност

Затова се налага задължителното им изсушаване. В противен случай могат да плесенясат и да станат опасни, особено за бременните животни.

Най-малоценна е сламата особено получената от житни (ечемик, пшеница, ръж). Тя съдържа главно трудно смилаема целулоза.

Сламата от бобовите култури - фасул, леща, грах, фий, съхне по-бавно и често, поради полягането на стъблата, тя е замърсена с пръст. Тя е по-богата на протеини и минерални вещества в сравнение с житната.

Царевичакът се получава от стъблата и листата на царевичното растение. Хранителността му е обратно пропорционална от добивите на зърно. Когато те са по-големи, стъблата са по-твърди и загрубели, а суровите влакнини са в голямо количество. Хранителността на качествения царевичак е по-висока от тази на пшеничната слама.

Царевичните какалашки превъзхождат царевичака, което ги прави добра съставна част дори на целодажбените гранули за преживни.

Слънчогледовите пити също представляват ценен фураж в случаите, когато е налице дефицит на качествено сено и концентрати. Те се дават оронени и дори могат да се силажират.

Слънчогледовите стъбла също са важен резерв за преживните животни. По хранителност не отстъпват на сламата, но по съдържание на протеин я превъзхождат няколко пъти.
Слънчогледовите стъбла също са важен резерв за преживните животни. По хранителност не отстъпват на сламата, но по съдържание на протеин я превъзхождат няколко пъти.