Какво предлага експертът Кирил Боянов, председател на Областния съюз на земеделските кооперации в Силистра

Диана Ванчева

По инициатива на Националния съюз на земеделските кооперации в България в страната се провеждат работни срещи за обсъждане на текстове за проектозакон за кооперирането в земеделието.

Поканихме Кирил Боянов да сподели своите професионални виждания за настоящето и бъдещето на земеделските кооперации.

- Какво е днес състоянието на земеделските кооперации при вас в Силистренско?

Областният съюз на земеделските кооперации в Крайдунавска Добруджа обединява 31 кооперации, те стопанисват и обработват над 370 000 дка от общата обработваема земя, която е 1 723 000 дка в областта.

Не само нашите, но и всички земеделски кооперации в страната работят при различни икономически условия.

През настоящия програмен период 2014-2020 г. субсидиите продължават да са по-ниски от останалите членки на ЕС.

А както всички земеделски производители, така и кооперациите купуват семена, торове, препарати и техника от западните фирми на високи цени.

Единственото наше предимство е по-евтиният труд.

Надяваме се за 2021-2027 г. това различие в субсидиите да се коригира чрез т.н. козехионен фонд на ЕС, за да бъдат и нашите стопански субекти конкурентноспособни на европейския и световен пазар.

- Къде са днес нашите аграрни кооперации на фона на даденостите в ЕС?

Специално в Силистренска област те са барометър и критерии за останалите субекти в земеделието и по размера на изплащаната рента.

Въпреки лошите климатични условия и двете засушавания през пролетта и есента на 2018 г., които нанесоха значителни загуби, и при трудностите с реализацията и ниските изкупни цени, предходната година, макар и с по-малък финансов резултат, беше успешна.

Изплатената рента за 2018 г. е 70-90 лв/дка

с което ни изпреварват само кооперациите от област Добрич. За останалите производители, арендатори и частни земеделски структури не е пресилено да се каже, че се равняват или се съобразяват с нашите параметри.

- Защо се налага изготвяне и приемане на нов закон за кооперирането?

Сега действащият е не само морално остарял. Той не е предназначен само за кооперации в земеделието. Изготвян е преди десетилетия при други икономически условия, а днес няма нищо общо между търговска и горска кооперация, кооперация на стоматолози, финансова и земеделска.

Инициативата за нов закон за кооперирането е на Националния съюз на земеделските кооперации. Провежда се в цялата страна.

- Кои са опорните ви точки за промени на сегашното законодателство?

Първопричината е установяване на връзка със земята. В сегашният закон тя липсва и в много случаи тази празнота се коригира само с уставите ни.

Втората опорна точка е

да се регулират най-сетне поземлените отношения

между собственик на земята и ползвател. Сега това се урежда чрез аренден договор.

Правна недостатъчност е това, че при кооперациите, които наемат земя, мнозина сключват договор със себе си. Това трябва да се регулира чрез т.н. договор за управление между собственик на земята и ползвател. Редно е да се сключва договор еднократно с посочване на срокове, задължения на страните, начин на ползване, период на предстояване на земята в патримониума на кооперацията, условия за създаване на трайни насаждения, промяна на начина на трайно ползване, създаване на локални поливни площи, опазване на почвеното плодородие и т.н.

Трета опорна точка е необходимостта от сключването на договор за управление с

определяне на размера

на вътрешната рента

в зависимост от качеството и размера на предоставената земя. Докато за член кооператорите вътрешната рента е измерение на икономическа реализация на поземлените отношения между собственик и ползвател, то за външните собственици, предоставили земя на нечлен кооператори, се въвежда външна рента. Тя по свое икономическо съдържание и размер е различна от вътрешната рента.

Четвърта опорна точка - в новия проект е крайно време да се въведе

изискване за ценз и професионални качества на председателите

А ако няма подходящ член кооператор с ценз и професионални качества, управителният съвет да предлага на общото събрание избиране на изпълнителен директор за менажер на земеделската кооперация на собственици на земя.

Има и пето - в новия проект се предвижда броят на гласовете при гласуване да е в зависимост от размера на дяловата вноска и на предоставената земя с договор за управление от член кооператор.

Шесто - в проектотекстовете се дава възможност

член кооператорите да завишат своя дял чрез лични вноски

на база декар обработваема и внесена земя, какъвто опит има в някои други стопански субекти.

Вторият източник за завишаване на дяловия капитал на собствениците на земя нормативно е посочено да става чрез капитализиране на дивидента по решение на общото събрание.

Нов момент, който се изтъква при работните срещи из страната, стават и годишните събрания. Надделява мнението при изтичане на 4-годишния мандат на органите за управление да е задължително да се проведе общо събрание с оглед изборност на нови.

А при изтичане на 4-годишния им мандат и задължително да се извършва финансова инспекция, а не както сега това да е пожелателно.

В проекта предвиждаме да има учредяване на кооперация от собственици на земя и учредяване от земеделски производители - ЕТ, СД, ЕООД - или т.н. фермерски кооперации. При втория тип законът е редно да даде отговор на какъв принцип и критерии ще се изграждат - с апортна вноска ли, и как ще се преценяват приносът и крайният резултат.

Опитът в света доказа потребността от фермерски кооперативи

каквато например е Лимагрейн във Франция с 3200 членуващи фермери, ккавито са стотици други.

Изграждането на два типа земеделски кооперации на физически и юридически лица трябва да създаде условия и за изграждане на единно складово стопанство и търговско звено.

Днес председатателят (мениджърът) го изгражда и той прави всичко - проучване и търсене на пазари, следи маржовете в цените, следи предлаганите банкови опции по-отношение кредитирането, пазарува торове и препарати. И много малко време му остава да следи изпълнението на технологичните практики, да внедрява наукоемки технологии, нови иновативни решения.

Проблем е и нарушеното равновесие между структурата на машинния парк и културите. Има на места прекалена енерговъоръженост и енергонаситеност с техника. В някои кооперации е недостатъчно натоварването на техниката, поради липсата на ресурса земя.

В следващите години

земята ще става все по-търсена

не само като атрактивна и печеливша стока, но и като средство за производство.

Интересът към българската земя ще расте заради благоприятното разположение на страната ни в умерено континенталният пояс. Въпреки глобалното затопляне на планетата у нас все още има граници между четирите годишни сезона, което се отчита навън от експерти и бизнес.

Богатото разнообразие на типове почви и тяхното естествено плодородие в съчетание с благоприятен климат са предпоставка за диверсификация на културите в различните региони на страната.

Заедно с тази природна даденост и за биологично производство

ще продължава да нараства икономическият интерес към земята ни не само от членки на ЕС

но и от трети страни.

В новия проект кооперирането, сдружаването, обединяването трябва да става на основата на икономически регулатори и държавна намеса дотолкова, доколкото да може да се съхрани и доразвие кооперативизмът в чистия му вид. Виждаме такъв в цяла Европа.

Изминалите 25 г. доказаха, че там където има земеделска кооперация в населено място, там се съхранява имунната система на стопанския живот и е по-малък демографският срив.

Кооперациите чрез умна законодателна и държавна намеса могат да станат огромна възможност за създаване на средна класа на село.

Правителство, което ги съхрани, ще опази селото, българската земя и България.