Ползата от прилагането на химични продукти е неоспорима, но трябва да става при спазване на добрите земеделски практики

Д-р Ирена Богоева

Съвременната земеделска практика е немислима без използването на продукти за растителна защита, чиито активни вещества в повечето случаи са получени по синтетичен път. Химическите пестициди проявяват висока ефективност при контрола на вредителите, което обяснява тяхната широка популярност и употреба от земеделските производители.

Ползата от химическите пестициди е неоспорима, но не бива да се игнорира факта, че по своята същност те са отрови, предназначени да ограничават прекомерното разрастване на популациите от различни вредители. Поради тази причина, с оглед опазване на околната среда и нецелевите организми и не на последно място - здравето на консуматорите, продуктите за растителна защита трябва да се прилагат стриктно, според разписаните в етикета срокове и дози за третиране. За получаването на по-високи добиви и по-качествена продукция, в земеделските стопанства често пъти се прибягва до прекомерната им употреба, което неизменно е свързано с риск за околната среда и до наличие на остатъци от пестициди в продуктите, които превишават определените за тях норми, което е застрашаващо здравето на консуматорите.

Съществуват редица пътища и начини, по които пестицидите навлизат в околната среда и от там съответно, достигат хранителната верига на човека.

Какво се случва с пестицидите след прилагането им

Няколко са възможните ситуации, които се случват с пестицидите, след като са били приложени на открито. Те могат да бъдат задържани от почвата за по-продължително време, в зависимост от химическата природа на пестицида и почвените характеристики. Задържането на пестицидите в почвата се дължи на свързване на техните молекули към почвените частици. Силата на това свързване зависи от химическите характеристики на пестицида, неговата концентрация в почвената вода, рН на почвата и нейния състав (колкото повече глинести частици и органични вещества има в почвата, толкова повече пестицидът се задържа от нея). Пестицидите, които не са здраво свързани към почвата биват отмивани от нея чрез процесите на отток, ерозия и излужване. При по-дълго задържане на молекулите на пестицида в почвата, по-вероятно е да настъпи микробиално разграждане - от дейността на почвените микроорганизми, които включват бактерии, вируси, гъби, водорасли.

След като бъдат приложени, пестицидите се разпадат до по-прости съединения, които обикновено са по-слабо токсични в сравнение с изходното, но има и метаболити, с по-висока токсичност от първоначалното съединение.

Скоростта на разпад на пестицидите зависи

от активното вещество, формулацията на продукта за растителна защита и условията на околната среда. Някои пестициди, спадащи към групата на т.нар. "устойчиви органични замърсители" могат да останат в околната среда за дълги периоди от време, понякога дори с години и да продължават да замърсяват земеделските продукти. Колкото по-дълго пестицидът се разгражда (т.е. е устойчив), толкова по-дълго продължава и действието му за контрол на вредителите (болести, плевели и неприятели), за които е предназначен. Но недостатък на продължителната остатъчна активност, или устойчивост, е тази, че пестицидът може да бъде наличен в околната среда за продължителен период от време.

От най-голямо значение за наличието на пестицидни остатъци в околната среда е тяхната некоректна употреба, което включва редица детайли. По-честата от предписаната употреба на веществата и превишаването на препоръчаната доза са главните причини за нежелани пестицидни остатъци в околната среда и продукцията за хора и животни.

Друг немаловажен фактор за замърсяване

на водите и почвата са складовете, в които се съхраняват остарели пестициди. Нарушаването на целостта на техните опаковки, отмиването на веществата посредством дъждовете и последващия отток, води до тяхното отвеждане чрез подпочвените води към площи, върху които се отглеждат култури. По този начин, без да е извършвано третиране на даден земеделски район, продукцията там може да бъде замърсена, поради навлизането на тези пестициди от замърсената почва в нетретирани площи и навлизайки през кореновата система на растенията, да достигне до плода. Това е един проблем, на който трябва да се обърне сериозно внимание, защото освен здравето на консуматорите са застрашени и обитателите на водните басейни, в които се оттичат замърсените с пестициди води, което може да причини екологична катастрофа. Присъствието на веществата в почвите може да се отрази негативно на почвената микрофлора, особено на съдържащите се там полезни организми, което също в крайна сметка да даде отражение върху продукцията. Освен в храните, предназначени за човека, пестицидите могат да попаднат и във фуражите с които се хранят домашните и селскостопанските животни. Там те се отлагат в мазнините, млякото и други животински продукти, което отново води до опасност за крайния консуматор.

Производството на чиста и безопасна храна, независимо дали от растителен или животински произход изисква чиста околна среда, за отглеждането на растения, които по-късно да послужат за храна на хората и продуктивните животни. За недопускането на неприятните последствия от употребата на пестициди е необходимо въвеждане на мерки, които ако не напълно да предотвратят, поне да ограничат натрупването им в околната среда и разпространението им по хранителната верига. Това може да бъде постигнато по няколко начина.

Подходи за намаляване употребата на пестициди

На първо място, това е спазването на указанията на Добрите земеделски практики. В тях ясно е разписано за всяка култура какви са необходимите дози и времето, подходящо за извършване на третиране с продукти за растителна защита. Неспазването на тези указания може да доведе до остатъци от пестициди в продукцията, превишаващи максимално допустимите норми, определени от европейското законодателство на такива нива, че да не представляват риск за човешкото здраве.

Прилагането на биологично земеделие, което разчита на нехимични алтернативи на пестицидите и торовете, също е един от методите за недопускане на химически остатъци в продукцията. Биологичното земеделие е една алтернатива на конвенционалното и неговата основна цел е получаването на екологична продукция, като същевременно се провежда и с грижа за околната среда и опазване на екосистемите. То e система за управление, която насърчава и укрепва биоразнообразието, биологичните цикли и почвената биологична активност, като се основава на минимално използване на неприродни продукти в селското стопанство и прилагане на естествени такива, както и на управленски практики, които възстановяват, поддържат или подобряват екологичната хармония.

Земеделската продукция, получена по биологичен метод се счита, че притежава по-добри хранителни качества и не се очаква наличие на пестицидни остатъци в нея, което я прави като цяло по-здравословна.

Биологичното земеделие включва и други методи

за контрол на вредителите, като технологията на интегрирано управление на вредителите (IPM), която разчита на естествени процеси, в комбинация с други методи за постигане на ефективен контрол в дългосрочен аспект.

IPM е екологично щадяща, но същевременно високо ефективна стратегия за управление на вредителите, която цели растенията да бъдат способни да се борят по естествен начин с вредителите и използването на пестициди да става по много селективен и разумен начин.

    IPM програмите използват съвременни, всеобхватни информации за жизнения цикъл на вредителите и тяхното взаимодействие с околната среда, което в комбинация с наличните методи за контрол се прилага за да се управляват вредителите с най-икономични средства и с възможно най-малката опасност за хората, стопанствата и околната среда.

Една скрита, но не маловажна опасност, свързана с попадането на пестициди в околната среда представляват складовете, в които се съхраняват остарели продукти за растителна защита. Обикновено тези складове са в много лошо състояние, както и съхраняваните в тях продукти за растителна защита. Техните опаковки са нарушени и позволяват попадане на пестицидите в околната среда, под въздействието на дъждовете и оттока. Често пъти те са разположени в близост да земеделски площи, което позволява проникването им в земя, върху която се отглеждат култури.

Необходимо е да се предприемат мерки относно изваждане и унищожаване на остарелите пестициди, което трябва да се извърши по възможно най-безопасен и екологичен начин.

Пречистване

на почвите

чрез методите на фиторемедиацията (главно фитоекстракция - абсорбиране и натрупване на вещества от околната среда в растителната биомаса). Това е широко разпространена и относително нова технология, която използва растения за почистване на околната среда от различни замърсители, посредством тяхната екстракция. Този базиран на растенията подход се дължи на забележителната им способност да концентрират елементи и съединения от околната среда и да разграждат техните молекули в своите тъкани. Фитоектракцията е един от най-екологичните методи за деконтаминация и детоксификация на околната среда в случаи на замърсяване с пестициди.

Употребата на продукти за растителна защита има огромно стопанско значение, с оглед получаването на повече и по-качествена продукция от културите. Но тяхното прилагане трябва да бъде извършвано със загриженост за състоянието на околната среда и опазване на екологичното равновесие. От всички последици, вследствие прилагането на пестицидите в модерното стопанство, най-опасно е тяхното цялостно негативно влияние върху екосистемите и техните обитатели.

Това би могло да доведе до тоталното им разрушаване и да се окаже пагубно за живота на планетата. Прилагането на пестицидите в интензивното земеделие, освен риск за екосистемите, е сериозна заплаха и по отношение здравето на консуматора. Употребата на химикалите трябва да става разумно, при спазване на всички определени срокове и агротехнически мероприятия. За осигуряване на по-добро съответствие, са необходими непрекъснати проучвания и разработване по-безопасни и по-ефективни алтернативи на пестицидите.