Важни правила за царевицата

03 април 2019
Растениевъдство / Полезни съвети
31248
 

Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ

Сеитбата на царевицата трябва да започне, когато температурата на почвата в 10 см слой е 10-12оС. Тези стойности на почвените температури достигат през първото десетдневие на април в крайните южни райони, през второто десетдневие – в по-голямата част от равнинните части на страната, а през третото десетдневие - в Добруджанския район и високите полета на Югозападна България. Устойчивото задържане на средноденонощните температури на въздуха над 10оС се приема за агроклиматичен показател при сеитбата на царевицата.

Най-подходящи предшественици на царевицата са зърнено-бобовите и зърнено-житните култури със слята повърхност, а малко подходящи – слънчогледът, захарното цвекло, които имат общи неприятели с царевицата.

Основната обработка на площите, предвидени за засяване с царевица, се провежда през есента след прибиране на предшественика. При леките почви тя се извършва на дълбочина 18-20 см, а при почви с по-тежък механичен състав - на дълбочина 20-25 см. Предсеитбените обработки през пролетта включват култивиране и брануване

Сеитбата на царевицата се извършва на дълбочина 6-8см. Гъстота на посева е съобразена с условията на отглеждане и ранозрелостта на хибридите. При средноранните хибриди царевица, отглеждани при неполивни условия, средната гъстота на посева е 5000 - 5500 растения на декар, а при поливни условия - 6000-6500 растения на декар.

Агротехническите мерки за ограничаване болестите по царевицата включват: прилагане на правилно сеитбообращение, използване на обеззаразени семена от устойчиви сортове и хибриди, качествено провеждане на основната и предсеитбените обработки, балансирано торене, провеждане на сеитбата в оптимални срокове и др..

Царевицата се напада от редица

болести:

обикновена главня, цветна главня, ръжда, листен пригор и др.

Обикновена главня по царевицата се причинява от гъбния патоген Ustilago zeae. Критичен период за заразяване на растенията с патогена е между фазите 5-6 лист – цъфтеж. Гъбата образува тумори по всички надземни части на растенията – в основата на листата, по цветните части на метлицата, по кочаните, по стъблата (около възлите). Новообразуваните туморите са твърди, сивобели с розов отенък, по-късно те придобиват виолетовокафяв цвят, омекват и засъхват. Покривната ципа на туморите се напуква, разкъсва и спорите на гъбата се разпиляват. Растенията се заразяват по въздушен път и от попадналите в почвата спори.

При продължителни сухи и горещи периоди царевицата се напада във висока степен от патогена. Оптималната температура за покълване на спорите на гъбата е 29-30°С, а за заразяване на растенията – 21-27°С. Паразитът зимува в почвата и в растителните остатъци, където спорите на гъбата запазват жизнеността си повече от 4-5 години.

Борба. Отглеждане на устойчиви сортове, използване на качествени, обеззаразени семена, четири годишно сеитбообращение, унищожаване на растителните остатъци чрез дълбока оран.

Цветна главня по царевицата (Sorosporium reilianum ). Патогенът е гъба, която причинява хипертрофия по репродуктивните органи на царевицата. Намиращите се в почвата и по семената спори на гъбата при наличие на влага покълват. Фаза покълване при царевицата е критична за заразяване с паразита. Той се развива системно към вегетационният връх, обхващайки кочана и метлицата. Отделни цветчета от метлицата се деформират, разрастват и превръщат в туморчета, съдържащи черна прашеста маса от хламидоспори. Кочаните на болните растения не формират свила. Гъбата образува тумори по кочаните с различна големина (от 5 до 15сm), които са покрити с тънка, бяла до бледочервена, ципа. По-късно ципата изсъхва и се напуква, а съдържанието от тумора (черна праховидна маса от хламидоспори) - разпилява. Част от спорите попадат в почвата, където запазват жизнеността си до 9 години.

Борба – с агротехнически мерки

Ръжда по царевицата. Причинител е гъбата Puccinia maydis (синоними - Puccinia zeae, Puccinia sorghi). Патогенът напада само царевицата. Най-голяма чувствителност към патогена проявява захарната царевица, а устойчивост - пукливата царевица. Признаците на болестта се изразяват в единични или многобройни сори по листата с пришковиден вид, покрити от епидермиса. При сливането си сорите обхващат голяма част от листната петура, особено в местата, където се задържа вода. По-късно по листата се появяват черни телейтоспори. При висока степен на нападение листната маса изсъхва и се нацепва, което се отразява негативно върху добива. През втората половина на лятото, в условия на влажно време и високи температури (средноденонощни >25°С), болестта се проявява във висока степен. Гъбата зимува под формата на телейтоспори в растителните остатъци.

Борба – с агротехнически мерки. Заораване на растителните остатъци за редуциране на инфекцията. В ранни фази от вегетацията на царевицата се налага третиране с регистрираните фунгициди.

Листен пригор по царевицата. Причинява се от гъбата Helminthosporium turcicum. Болестта се развива през фенофазите 8-10 лист – пълна зрялост. Междуфазният период цъфтеж – млечна зрялост е критичен за заразяване на царевицата с патогена. Признаците на болестта се проявяват най-напред по листата от долните етажи на растенията. По листните петури се образуват елиптично заострени бледожълти петна, които достигат дължина 10-20см и ширина – 2-4см. Петната са ограничени от червенокафяв контур. При влажни условия средната част им част се покрива от масленозелен спорообразуващ налеп. Част от листната повърхност на болните растения изсъхва. Растенията образуват дребни, недоразвити, кочани с червеникаво-кафяви петна по обвивните им листа. Силно нападнатите растения загиват.

Благоприятни условия за развитие на листен пригор по царевицата се създават през втората половина от вегетацията, при топло и влажно време. При влажни условия оптималната температура за развитието на патогена е 27-30°С. Спорите на гъбата зимуват в растителните остатъци. Те са източник на първичните инфекции.

Борба – с агротехнически мерки. Фунгицидно третиране се провежда през междуфазният период цъфтеж - млечна зрелост.

Сухо стъблено гниене. To се причинява от гъбни патогени от род Fusarium: Fusarium moniliforme, Fusarium graminearum. Чрез корените и долните междувъзлия патогените проникват в стъблото. При разрязване на корените и стъблата на болните растения се наблюдава розово, червено до виолетово обагряне на тъканите. Основата на стъблото на царевицата изгнива при силно нападение от патогените от род Fusarium. Благоприятни условия за развитие на сухостъблено гниене по царевицата се създават, при редуващи се сухи и влажни периоди, след фаза изметляване. Фазите цъфтеж-млечна зрялост са критични за развитие на болестта.

През периода на узряване на царевицата, при продължително влажно време, гъбите Fusarium moniliforme и Fusarium graminearum се развиват и по кочаните. Патогенът Fusarium graminearum причинява т.н. червено гниене (мицелът на гъбата е розово-червено оцветен. Гниенето започва от върха, обхваща плътно кочана, прониква между зърната. В нападнатите зърна се образуват микотоксини, които са опасни за здравето на хората и животните. Спорите на гъбите причиняващи фузариози по царевицата се запазват в растителните остатъци, но могат да се пренасят и със семената.

Борба – агротехнически мерки (предсеитбено третиране на семената).

Още от Растениевъдство / Полезни съвети
0

Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ Картофената мана e една от най-важните болести по доматите. Тя нанася сериозни щети на културите от сем. Картофови (Solanacea) – домати, картофи, патладжан

0

Ларвите се вгризват в стъблото, прегризват централния лист, който пожълтява, усуква се и изсъхва Житната стъблена муха се среща във всички райони, където се отглеждат житни култури

0

Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ Опасни неприятели по ореха, които причиняват червясване, са ореховият плодов червей и ябълковият плодов червей. Ореховият нанася повреди и по плодовете на

0

Добри нейни предшественици са зеленчуковите култури, които оставят почвата чиста от плевели - домати, пипер , краставици Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ Бамята е една от най-топлолюбивите

0

Дукена Жолева, аргрометеоролог при НИМХ Фъстъците са топлолюбива, светлолюбива и влаголюбива късна пролетна окопна култура. Те поникват при минимална температура над 14°С - 15°С

Последни новини
0

Едно време в селските градини са се отглеждали предимно зеленчуци и билки. Тази зона е била много близо до къщата и достъпът до нея е бърз и лесен. Цветята не са се засявали специално и са расли

0

От 30 000 до 100 000 лв. безвъзмездна помощ по нова схема на оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" ще получат средните предприятия, засегнати от карантината

0

Ива Тончева Коронавирусът увеличи продажбите на биологично мляко: много хора си остават вкъщи, купуват повече храна и очевидно показват предпочитание към био-то

0

Може да страдат от намалена зрителна острота или слепота Промените в зрението при кучетата могат да се развият постепенно или внезапно. Ако дори възникне слепота

0

Подхранете и окопайте растенията След поникването на картофите важна грижа е окопаването на растенията. Обикновено се прави два пъти. Първото окопаване е малко след като картофите поникнат

Коментари

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Отговор:Ако почерняват, трудно ще ги спасите. Късните мразове са опасни за картофите. Ако са само оклюмали, опитайте бързо да ги подхраните с листен тор.
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Родината на красивите латинки може и да е Чили, но на тях определено им допада климатът в България. Пъстрите им цветове се показват основно от градините в някой двор, но могат да виреят и в по-големи саксии или сандъчета на балкон или тераса. Има над 50 различни вида латинки, които обагрят дома ви в оранжево, жълто, червено, розово и др

Според данни за март и април почти 2 млрд. лева са разходите за пенсии и помощи за бедните Близо 20% от бюджета на Националния осигурителен институт за болнични през цялата 2020 г. са вече платени през март и април. 115 497 400 лв. е платил НОИ за обезщетения за временна неработоспособност, включително и карантина в двата месеца на коронакризата

След като не се е прибрал две денонощия, родителите му подали сигнал до полицията за издирване Мистерия около смърт на журналист във Варна . Известният в града Георги Александров бе открит мъртъв в района на дефектирала тръба на Варненското езеро. “Две са официалните версии, по които се работи за смъртта му - нещастен случай или самоубийство”