Контрол на вредителите и полезните ефекти в биологичното земеделие

07 март 2019
Растениевъдство / Полезни съвети
21771
1 2 3 4 5
 

Д-р Ирена Богоева

Биологичното земеделие е модерна система за производство на растителна продукция, която се основава предимно на биологични процеси и по-малко на химически, за извършване на контрол върху вредителите и за наторяване на почвата. То се осъществява предимно чрез използването на природните ресурси, а прилагането на синтетични компоненти (пестициди и торове) е забранено или силно ограничено.

Използването на химически препарати в земеделието води до редица негативни ефекти както за консуматорите, така и за околната среда.

Намаляване и изчезване на редица полезни видове, нарушаване структурата на почвата и влошаване на почвеното плодородие, появата на резистентност при вредителите, са едни от най-опасните последствия за околната среда, в глобален мащаб.

Увреждане здравето на хората, вследствие наличието на пестицидни остатъци в храните, също е едно негативно последствие от този процес. Като една алтернатива на конвенционалното земеделие се явява биологичното (или органично) земеделие, чиято основна цел е получаването на екологична продукция, без наличие на остатъчни субстанции в нея, като същевременно се провежда и с грижа за околната среда и опазване на екосистемите.

Основни характеристики на биологичното земеделие

* отглеждане на растения без употребата на химически пестициди и синтетични торове;

* прилагане на технологията на ротация на културите, което е предпоставка за ефективното използване на ресурсите от почвата;

* подпомага се осигуряването на азот в почвата чрез бобовите култури, които фиксират азота от атмосферата, посредством симбиоза с кореновите бактерии;

* прилагане на т. нар. "зелено торене" (обръщане на почвата заедно с растящата върху нея зелена маса), което обогатява почвата с ценни микроелементи;

* влагане на торове и пестициди само ако те се считат за природни (тор от компостирани материали, оборски тор, дървесна пепел) или ако са биопестициди;

* прилагането на синтетични пестициди или торове, растежни регулатори и хормони е изключено или силно ограничено;

* абсолютно забранено е използването на генетично модифицирани организми и утайки от отпадни води;

* прилага се разнообразие на културите - на едно и също място се отглеждат множество различни култури; този метод за засаждане поддържа широко разнообразие от полезни насекоми, почвени микроорганизми и други фактори, което допринася за цялостното здраве на стопанството и подпомага защитата на видовете от изчезване;

* мулчиране на почвата - създаване на изкуствена покривка (мулч) на повърхността между растенията, посредством покриване с растителни или синтетични материали; така се запазва водния запас на почвата, повишава се хумусното съдържание, възпрепятства се израстването на плевели;

* в биологичното земеделие са избират растителни видове, които са устойчиви на болести и неприятели и са адаптирани към местните природни условия и характерните вредители в него;

* биологичното земеделие интегрира различни методи за управление на плевелите, посредством потискане на тяхното поникване и развитие, без употребата на синтетични хербициди;

* предпазването от вредители се извършва посредством подходящи агротехнически мероприятия, прилагане на сеитбообращение на културите, на балансирано торене, варуване, практики за напояване и дренаж и уместни санитарни мерки.

Как се осъществява контролът на вредителите в биологичното земеделие?

За разлика от конвенционалното земеделие, в биологичното употребата на синтетични пестициди, за които се счита, че увреждат околната среда и човешкото здраве, е почти напълно неприложима. Синтетичните пестициди, разрешени за употреба в биологичното земеделие включват инсектицидни сапуни и градинарски масла за управление на неприятелите; бордолезов разтвор, меден хидроксид, сяра и натриев бикарбонат за управление на гъбните заболявания. Някои химикали от естествен произход са позволени за употреба като хербициди в биологичното земеделие. Те включват определени формулировки на оцетна киселина (концентриран оцет), глутен от царевично брашно и етерични масла.

За контрол на вредителите в биологичното земеделие

се използват разнообразни заместители

на химическите пестициди, които могат да бъдат класифицирани по следния начин:

- фитопестициди: те са природни инсектициди, фунгициди и хербициди от растителен произход, които имат множество ефекти върху вредителите и са по-слабо токсични от синтетичните, имат изключително бързо и широко-спектърно действие; техният токсичен ефект се дължи на природни химически съединения, съдържащи се в тях, които са главно: пиретрум (екстракт от хризантеми), ниим (екстракт от същото дърво), ротенон (екстракт от корени на бобови култури) и никотин (от тютюна);

- биоагенти: гъстотата на популацията на вредителите в земеделските площи често пъти се регулира от техните естествени врагове; агентите за биоконтрол, използвани в биологичното земеделие включват насекоми, акари, бактерии, гъбички и нематоди. Тези биоагенти могат да бъдат хищни (бръмбари, мухи, акари и др.), паразитни (насекоми или нематоди), патогенни или работещи в противодействие едни на други;

- използване на биопестициди: биопестицидите са препарати или формулации за контрол на вредителите, чиито активни съставки са живи микроорганизми (гъби, бактерии, протозои и вируси) които имат способността да унищожат или да се конкурират с вредители при благоприятни условия; препарати на базата на Bacillus thuringiensis, (почвена бактерия), Trichoderma spp. (гъби), Pseudomonas sp. (бактерия) са най-често използваните биопестициди в България;

- използване на минерални или зеленчукови масла: в миналото са били използвани различни видове масла за контрол на насекоми и акари при културите, като важен инструмент за управление на проблеми, свързани с вредителите; те действат задушаващо върху насекомите и яйцеснасянето, могат да повлияят и механизмите им на хранене;

- използване на феромонови уловки: за мониторинг и контрол на неприятелите; намират се на пазара в различни форми; широко използвани са в биологичното земеделие и интегрираната растителна защита, защото освен за мониторинг, служат и за механично намаляване на гъстотата на неприятелите;

Други алтернативни методи за контрол на вредителите, използвани при биологичното земеделие:

- соларизация - нехимически метод за очистване на почвата посредством използване на слънчевата радиация; тя се базира на слънчевото нагряване на почвата, след покриването и с полиетиленово фолио, чрез което се постига повишаване на почвената температура до стойности, които са летални за патогените, вредителите и плевелите; този метод няма негативни последствия върху околната среда и осигурява дълготраен ефект върху патогените, като същевременно опазва полезните обитатели;

- биофумигация: това е алтернатива на методите за химическа деконтаминация на почвите; базиран е върху използването на растителни материали и животински тор, които при внасянето им в почвата се разграждат и продуцират летливи субстанции, които засягат летално почвените патогени, вредители и плевели; може да се прилага заедно със соларизацията;

- създаване на устойчиви сортове с комплексна резистентност срещу икономически важни болести все повече се прилага в селекционните програми за ограничаване използването на пестициди и производство на здравословна реколта.

Биологичната практика включва и други алтернативни методи за контрол на вредните организми: насърчаване развитието на хищни полезни насекоми и на полезни микроорганизми; засаждане на култури и растения, които отблъскват вредителите; използване на покривала за защита на културите по време на периодите на миграцията на вредителите; използване на физически бариери.

Климатичните и почвени условия в България

са подходящи за развитието на биологично земеделие; културите, отглеждани в страната по този начин включват:

- трайни насаждения - семкови и костилкови плодове и лози (основно винени сортове);

- зърнени култури - пшеница, ръж, ечемик, овес, царевица и тритикале;

- пресни зеленчуци и плодове - главно домати, краставици, дини, боб, пъпеши, лук, култивирани гъби;

- технически култури - маслодайна роза, ароматни култури, лечебни растения и подправки;

- кореноплодни - картофи, моркови;

- черупкови овощни - орехи, лешници, бадеми и кестени;

- ягодоплодни - ягода и малина;

- фуражни култури - предимно люцерна;

- нетрадиционни за България култури - артишок, маслини, киви (в малки площи).

Още от Растениевъдство / Полезни съвети
0

С тях и мъртви дървета спасяват опрашителите Все по-тревожни данни идват за изчезването на насекомите - опрашители. По този повод норвежките власти са започнали изпълнението на цяла национална

0

Оптималният срок за засаждане за късно есенно производство е през второто десетдневие на юли Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ-БАН Главестото зеле е една от масово консумираните зеленчукови

0

Сладостта на плодовете се измерва по скалата на Брикс. Мерната единица - градус на Брикс, показва не само захарното съдържание на водния разтвор, но и количеството на другите твърди частици,

0

Биоразградимите саксии са все по-търсени от любителите градинари, заради това че са екологично чисти съдове. Има вече няколко вносители на тези ценни съдове у нас.

0

Сеитбата на дините и пъпешите е в края на април-началото на май, когато температурата на почвата в слоя 0-10 см е достигнала 14-15оС. Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ Динята и пъпешът

Последни новини
0

95% от субсидиите в селското стопанство в страната идва от ОСП. Има значителни различия между регионите на страната, между видовете производство и между фермите.

0

Само с паша има риск от остър дефицит на белтъчини Подгответе животните за случната кампания: 1) Подхранвайте вечер овцете с богат на белтъчини фураж (шрот)

0

Преди засаждане на лозичките обогатете почвата с нужните елементи Напоследък в няколко броя писахме и засилихме вниманието на професионалистите и на хоби лозарите към някои важни за лозите и асмите

0

От края на септември може да започнете със засаждането на лука и чесъна за зелено. Но ако нямате възможност, не е спешно, тъй като може да направите засаждането в доста продължителен период от време

0

Тя е с високо маслено съдържание Думата лешник има персийски произход и означава плод с твърда черупка. Лешникът като културно растение по-рядко се среща в любителските градини

Коментари

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Отговор:Зърната се напукват по две основни причини - от оидиум, и от преовлажняване. Докато в първия случай става дума за заболяване, което Вие твърдите, че няма, то във втория - при преовлажняването, трябва...
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

На 81-годишна възраст почина легендарната треньорка по художествена гимнастика Емилия Бонева. Тъжната вест съобщи синът ѝ Любомир, цитиран от сайта на Българската федерация по художествена гимнастика. Емилия Бонева е дългогодишен треньор в школата на "Славия", а през 1982 година започва работа в Испания.

Вчера Джок Полфрийман напусна предсрочно софийския затвор. Там австралиецът излежаваше 20-годишна присъда за убийството на студента Андрей Монов през 2007 г. Това стана възможно благодарение на решението на Софийския апелативен съд. Последва остра политическа реакция, а бащата на убитото момче – Христо Монов, каза, че съдът се е опозорил.

Риалити звездата Ким Кардашиян публикува селфи без грим, което показва ефектите на псориазиса. Снимката й беше публикувана в акаунта в Poosh Instagram (проект за красота и здраве, стартиран от сестрата на Ким - Кортни Кардашиян). Снимката показва червени петна по бузите, брадичката и челото на 38-годишна знаменитост.