Пръчките от лозите след резитбата, както и гроздовите чепки, люспи и семки от джибрите, могат да се използват по различни предназначения

Доц. д-р Енчо Мянушев

Регионът на Община Враца е типично лозарски. От 1 дка лозе отпадът при резитба през зимните месеци е около 200 лозови пръчки, които се използват за други цели (най-вече за изгаряне). При преработката на гроздето също отпадат около 300 кг/дка чепки, семки, люспи.

Наши дългогодишни проучвания в района на Лик и Типченица - Община Мездра показаха, че тези отпадъци са ценен биологичен ресурс и могат да се използват както за храна на животните, така и за биотопливо и тор за земеделието.

След извършването на резитбата през зимните месеци

лозовите пръчки се оставят за една седмица да засъхнат до 30% влажност и се смилат на фуражомелка. Полученото брашно се подсушава в сушилня или на слънце. Може да се използва като добавка към концентриран фураж, като по белтъчна стойност се доближава до люцерната. Може да се използва и като добавка в животновъдството при производството на концентрирани фуражи.

Ако лозята са пръскани освен с медсъдържащи препарати и с отровни препарати е добре пръчките от резитбата да се измият с вода. Джибрите и гроздовите чепки могат да се използват сушени и смлени към концентрираните фуражи. Фермерите, които се занимават с отглеждането на зеленчуци в оранжерии или на открито могат да ги използват като компост и биотопливо.

В страните с добре развито лозарство са правени опити да се оползотворяват пресните гроздови чепки, люспи за получаване на органичен тор. Също така семките от гроздето могат да се използват за добиване на масло. Тези опити са дали добри резултати във Франция и Италия, където функционират преработващи предприятия, които приготвят масло от гроздови семки. Но за да носи добри доходи една подобна ферма, трябва да разполага с голямо количество джибри. Ако у нас до сега не е заработила подобна маслобойна от гроздови семки, то се дължи на наличността на други маслодайни семена с много по-висока масленост, а от друга страна е невъзможността да се съберат нужното количество семки. Съдържанието на масло в по-важните маслодайни семена е следната: сусам - 50%; рицин - 48%; фъстък - 45%; орех - 44%; памук - 15-18%; слънчоглед - 16%, докато при гроздовите семки е само 9-12%.

Гроздовите семки са 20-25% от теглото на джибрите. Семките на сладкото грозде са по-богати на масло. От направени изследвания е установено, че с узряването на гроздето се увеличава маслеността им. Семките от черно грозде, отгледано в Южна Италия дават до 20% масло, а от района на Вюртенберг - само 8%. Получаването на маслото от гроздовите семки става по два начина: чрез пресоване и чрез извличане. Получаването на масло чрез пресоване става, като смлените семки се смесват с 25% вода и силно се пресоват, отначало на студено, а после на топло.

Маслото, получено при студеното пресоване

е със златисто-жълт цвят, без миризма и се употребяват за ядене, а това получено чрез топло пресоване е с тъмен цвят, има горчив вкус и се използва за производство на сапун.

Гроздовите семки освен масло, съдържат още и въглехидрати и азотни съединения, които ги правят годни за храна на животни, най вече овце. Кюспето от тях може да се използва като органичен тор за лозя, тъй като съдържа азотни, фосфорни и калиеви елементи. По този начин се връщат обратно в лозята голяма група макро- и Същите отпадъци могат да се използват като органичен тор, смесен с други растителни отпадъци след предварително компостиране. Компостът е готов за торене след петия месец, като е богат на калий и е подходящ за торене на клубеноплоди в доза 3 тона/дка. В зеленчукопроизводството се използва за торене преди обработка на почвата за отглеждане на домати и краставици.