Галя Събева

Високи добиви от слънчоглед през есента на 2018 г., но недостатъчно масленост за производство на шарлан - това е обобщението на Николай Тодоров, който повече от 20 години произвежда заедно със съпругата си шарлан във варненското село Доброплодно. Според фермера интересът към употребата на пресованото и нерафинирано слънчогледово олио расте и то предимно от младите хора.

Семейство Тодорови правят първите опити за добиване на шарлан през 1994 г. После, четири години по-късно, пускат първите количества. Стартират с малко, за да преценят как ще се приеме. “Постепенно се запалихме. Имахме една по-малка машинка, после закупихме по-голяма и продължаваме да работим с нея”, разказва Николай Тодоров и допълва: “Сега добиваме средно по 100 литра на месец. Не е някакво голямо производство, но вече имаме постоянни потребители, които идват на място при нас. Това са хора, които са почитатели на здравословното хранене”.

В миналото шарлан се е наричало ореховото масло, което се е произвеждало в шарланджийски работилници. В последствие при налагането на слънчогледа като култура у нас, започва добиването на студено пресовано масло, но названието си остава. Преди обаче да добие популярност у нас, в Близкия Изток са наричали шарлан маслото от сусам. Според Николай Тодоров може би защото най-важен е процесът на студеното пресоване. У нас през вековете назад се е произвеждал шарлан, но вече са твърде малко историческите данни за това и почти не са оцелели шарланджийските работилници.

“Разликата между шарлана и запечатаното в бутилки фабрично олио е голяма. Тук нямаме никаква допълнителна обработка след смилането на слънчогледа. При рафинираното се слагат и химически добавки, за да има по-голямата трайност”, разкрива тайната на производството фермерът. С гордост разказва за световното изложение на чисти храни в Торино, Италия, на което са били поканени да участват като производители на екологична стока. “Основното изискване към участниците беше възможно най-малка обработка на храните. Оказа се, че нашият шарлан много се хареса. Дадоха ни висока оценка и това много ни радва. Изкупиха ни всички количества, получихме поръчки дори от Америка и Бразилия”, не крие задоволството си производителят.

У нас шарланът от село Доброплодно се приема много добре и има верни почитатели. “Тук в България успяваме всичко да реализираме. Имаме си партньори, които на ишлеме носят слънчоглед и им произвеждаме средно по 80-100 литра шарлан. Така имат слънчогледово масло за цяла година. И така до новата реколта”, разказва още Николай Тодоров. Оказва се обаче, че високите добиви от слънчоглед през тази есен не са равнозначни на висока масленост. “Има слънчоглед, но не пуска, не дава масло. Това стана заради валежите през лятото, които повлияха на реколтата. Дъждовете отмиха прашеца, пчелите не можаха да опрашат слънчогледа”, разясни още производителят и допълва: “Ние нямаме площи със слънчоглед, не отглеждаме тази култура. Работим със земеделски производители и избираме от кого да закупим слънчоглед. Знаем кои сортове са подходящи, тъй като има по-твърди, по-меки, по-маслени и т.н.”.

Доколко новата селекция слънчоглед, предлагана от семенарските компании на българския пазар, е подходяща за производство на шарлан, е много трудно да се отговори. Николай Тодоров споделя, че преди години са работили със стари руски сортове, които вече не се сеят. Тези слънчогледи са имали по-силен аромат, с повече етерично масло. В момента клиенти от Русия и Украйна търсят точно такъв шарлан със силно изразен вкус. “Българските слънчогледи, произвеждани от Добруджанския институт в Генерал Тошево, също бяха много добри и подходящи за студено пресоване и добив на шарлан. Сега става по-трудно да открием нов хибрид. Влияние разбира се, оказват и климатичните условия”, допълва още Николай Тодоров.

Шарланът съдържа най-много видове мастни киселини, които действат изключително благотворно на човешкия организъм. Николай Тодоров отбелязва, че трябва да се консумира само в суров вид, без термична обработка, за да се запази богатият му хранителен състав и полезните вещества. На вид олиото изглежда мътно, но това е заради студеното пресоване на сурови небелени слънчогледови ядки и след това филтрацията. “Колкото по-бистро, толкова повече химия”, обобщава още Николай и посочва, че шарланът е гъст, плътен, със специфичен аромат, вкусен и най-важното - изключително полезен. За да останат верни на насочеността на производството си, семейство Тодорови прави още натурален ябълково оцет и сироп от черен бъз.