Преддиабетът е състояние, при което е налице трайно повишение на кръвната захар, но недостатъчно, за да бъде определено като диабет.
Затова се разглежда като преходно между нормалното метаболитно равновесие и болестта.
Съществуват две основни преддиабетни състояния - нарушен глюкозен толеранс и нарушена глюкоза на гладно.
Как се установява наличието му
Нормалната кръвна захар на гладно е под 6,1ммол/л. При стойности между 6,1 и 6,9 ммол/л, говорим за нарушена кръвна захар на гладно.
Диагностично обременяване с глюкоза се извършва с 75г. глюкоза, при което на втория час нормално кръвната захар не надвишава 7,8 ммол/л. При стойности над тази, до 11ммол/л се наблюдава нарушен въглехидратен толеранс. Тези две състояния се означават като преддиабет. Какви са причините за развитието му?
Инсулинът заема ключова роля в обмяната на въглехидратите. След усвояването им през чревния тракт, той се секретира от панкреаса в отговор на повишението на нивото на глюкозата в кръвта и съдейства за усвояването й от три вида основни клетки - тези на напречно-набраздената мускулна тъкан, мастната тъкан и фибробластите от съединителната тъкан.
При преддиабета и захарен диабет тип 2 се наблюдава развитие на резистентност към инсулина. Кръвната захар остава висока, а се повишава и нивото на самия инсулин в кръвта. Отношение към развитието на тези промени имат начина на хранене, затлъстяването и двигателната активност, но разбира се, и генетичния фонд.
Коментари