Как се подготвя терен за ново лозе

В края на месеца започва засаждането

Сега е време да се направят обработките на почвата - на площите, които ще се засаждат с млади лозя се извършва преораване, дисковане, а също така и маркиране на местата където ще се поставят младите лозички.

В края на месеца започва и самото засаждане.

Същите правила са валидни и за засаждане на пропадналите лозички в младите насаждения.

По принцип операцията може да се извършва и през есента, и през пролетта, но у нас е традиция второто.

Плюсове и минуси

Установено е, че при есенното засаждане се получава по-висок процент на прихващане и по-силен растеж на лозите през първата година.

Пролетното засаждане, което у нас се приема като по-масова практика, защитава лозичките от студове в първите месеци на развитието им.

Най-добре е да се извърши през втората половина на март - началото на април, щом може да се работи. а есенното ще обясним сега.

Накиснете корените във вода за един-два дни

Така ще са свежи

Преди засаждането корените на лозите се накисват във вода за един-два дни, за да се освежат.

Подготовката им трябва да стане по следния начин:

Запазват се всички добре развити корени, които са разположени в основата на подложката;

корените се подрязват на дължина от 6 до 8 см;

наранените и повредените корени и части от тях се отстраняват до здрава тъкан;

всички корени, които са се развили от по-горните възли се премахват до основата;

пръчката, развила се от калема се реже на 2 видими пъпки;

ако са покарали повече пръчки, трябва да се избере тази, която е по-силна и има по-добро разположение в пространството, а останалите се премахват.

Начини на засаждане

Изберете си най-удобния за вас

Засаждането на лозата може да се извърши по няколко начина: в ямки, със садило, с хидробур, чрез отваряне на бразди, с посадъчна машина и др.

Засаждането в ямки е най-разпространения начин у нас за дворове и малки лозя. При него и прихващането на лозите е много добро.

Изкопаването на ямките се извършва на предварително отбелязано с маркирна тел място - с лопата на дълбочина 40 см. и ширина 25-30 см.

В основата на ямката е добре да се внесе 1-2 кг добре угнил оборски тор, предварително размесен с рохкава почва.

Лозичката се поставя в дупката така, че корените да легнат върху предварително подготвеното дъно.

До средата на ямката се засипва с почва, която се притъпква много добре, след което в ямката се внасят 5-6 литра вода.

След попиване на водата се дозасипва с почва до горния край на ямката и отново се притъпква добре.

До самата лоза се забива маркир, който показва къде се намира чепът на засадената лоза.

Важно е при поставянето на лозата в ямката мястото на спойката да се намира на нивото на почвената повърхност.

Над засадената нова лоза се прави купчина от рохкава почва.

При пролетното засаждане купчинката да покрива чепчето с почвен слой от 5-6 см., а при есенното засаждане - със слой от 25-30 см.

Първи грижи през есента и догодина

Правят се купчинки, които се запазват

Направените купчинки сега след засаждането, през вегетацията да не се разкриват. При по-тежки почви до самото чепче може да се сипе пясък или купчината отгоре да се посипе, за да не се образува кора.

Новите леторасти покарват през оформената купчина. Ако се образува кора след дъжд, тя се разрохква, ако се слегне - се възстановява.

Когато леторастите достигнат 25-30 см купчините се разравят и се почистват росните корени, след това отново се възстановяват.

При необходимост се води механична или химична борба с телени и сиви червеи.

Младите лози не се филизят, кършат или колтучат - при намаляване на листната маса те отслабват.

В началото на септември купчините се разравят, за да узрее основата на летораста и пак се загребват преди студовете.

За предпочитане е резитбата на едногодишните лози да стане пролетта на втората година.