Въздушните течения влияят на лозите. Те оказват влияние върху микроклимата във всеки район - променят температурата на почвата и въздушната влажност.
Горещите и сухи ветрове изсушават почвата и въздуха и предизвикват засилване на изпаряване на водно съдържание чрез листата на лозовото растение. Влажните ветрове от морета и големи реки овлажняват атмосферата.Така помагат за наливането и наедряването на зърната на гроздето по време на начало на прошарването му.А проветряването на редовете в лозето предпазва много добре от гъбни болести.Само че лозята в такива райони трябва да се засаждат на защитени места и редовете да се ориентират по посока на ветровете.
Височината спрямо морското равнище значително променя климатичните условия. С увеличаване на надморската височина се намалява средната денонощна температура.
Колкото по-високо се намира дадено място, толкова температурата е по-ниска. За да се знае в числа - намалението е около 1 градус С на всеки 150 метра.
В Европа е доказано, че с издигането от 50 до 1 000 м височина на всеки 100 м температурата се понижанва с 0,6 С. През лятото разликите са по-големи до 0,7-0,8 С, а през зимата по-малнки - до 0,4 С.
В съответствие с това общата температура за вегетационния период на лозата се намалява с около 150-160 С на всеки 100 м надморска височина.
С увеличаване на надморската височина се увеличава и светлинната радиация.
Влиянието на надморската височина до известна степен може да компенсира неблагоприятното влияние на географската ширина. Това е причината в по-северни страни като Германия и др. за отглеждане на лозя да се използват места с най-малка надморска височина от 150 до 200 м. В южните горещи райони е обратно - използват се места с по-висока надморска височина-над 1000-2000 м.
У нас при умерено топъл климат лозя могат да се отглеждат до 600-700 м надморска височина.
Водните басейни оказват значително влияние върху температурата и влагата на въздуха. Отделяната от тях температура и водни пари помагат за намаляване на температурата над сушата както през денонощието, така и през годината. Например край Черноморието ни зимата е по-мека в сравнение с вътрешността, поради което опасността от измръзване на лозата тук е по-малка.
Около големите водни маси нагряването на почвата е по-силно - сокодвижението започва по-рано, обаче напъпването се забавя поради по-ниската температура на въздуха. А по-късното развитие на пъпките предпазва лозите от късните пролетни слани. Есента там е по-топла и продължителна, поради което гроздето узрява по-добре.
В близост до водни басейни почти не се явява необходимост от напояване на лозите. По-високата атмосферна влажност влияе благоприятнно върху наедряването на зърната, тяхното по-добро оцветяване и узряване.
Близостта на големите водни площи има и някои отрицателни въздействия - създава благоприятнни възможности за развитието на гъбни болести.
Горските масиви и изкуствено създадените горски пояси също помагат за регулиране на температурата и влагата на почвата и въздуха, но това влияние е по-слабо от това на водните маси.
Почвената влажност на дълбочина 1 м е с 20-30% повече в сравнение с отдалечените от гори районни.
Такива масиви спират силните ветрове и през зимата предпазват лозите от измръзване, а през лятото от изсушаването на почвата. Но падат повече градушки.
Повишената влажност на въздуха и почвата създават условия за мана и оидиум. Лозята трябва да се разполагат малко по-далече от горите - на 200-300 м.
Физическият състав на почвата оказва доста силно влияние върху развитието на лозата и качеството на гроздето. По механичен състав почвите са чакълести, песъчливи, глинести и глинесто-песъчливи.
Тези със значителни количества чакъл и едри пясъчни частици са с добри въздушни и топлинни качества. Поглъщат вода и топлина и бавно ги изпускат - това благоприятства узряването на гроздето и неговото качество.
В много страни лозята са разположени върху такива почви - Унгария - Токайски район, във Франция - Бордошка и Шампанска област.
У нас такива са почвите в Подбалканската долина, Карлово, в някои микрорайони на Сливенско и др. При тях едрозърнестият пясък и чакъл достигат 60-80%. От гроздето на лозята върху такива почви се получават висококачествени нежни бели вина, с нежен букет и фин аромат. Тези почви са бедни на хранителни вещества, затова растежът на лозите и добивът са сравнително ниски. Това налага торенето им с органични торове да се извършва по-често.
Песъчливите почви имат добър въздушен и топлинен режим. Задържат малко вода, по-бедни са на хранителни вещества и се нуждаят от по-често торене с органични и минерални торове. Но предимството им е, че бързо изсъхват след дъжд, което улеснява извършването на агротехническите практики. Лозята върху тях страдат по-малко от гъбни болести и плевели.
При повече от 60-65% зърнест пясък в тях на дълбочина 80-100 см, е възможно отглеждането на лозя да се извършнва без присаждане - при такива условия филоксерата трудно се развива.
У нас такива лозя има във Видинско, Подбалканската долина, Сунгурларската долина, поречието на Марица, Пазарджишко, Пловдивско и др. В такива райони обаче насажденията се нуждаят от напояване. От лозята върху такива почви се получават висококачествени бели, леки и хармонични вина.
Глинестите почви задържат влагата. Те са непропускливи и при дъжд стават лепкави - това затруднява обработката им и се нуждаят от дрениране. Лозите върху тях растат буйно и дават грозде по-обилно, но дейността на кореновата система е затруднена.
При наличието на повече желязо в тези почви, което им придава червеникаво-кафяв или шоколадов цвят, може успешно да се отглеждат десертни сортове за висококачествени червени вина.
Глинесто-песъчливите почви имат добри физични свойства. Те са добре запасени с хранителни вещества и влага - т.ова са карбонатните черноземи на льосова основа. Такива у нас има в Северна България - около р. Дунав. В тях кореновата система на лозите силно се развива, отделни корени достигат на дълбочина до 5-6 м. На тях лозите могат да не се поливат. Получава се качествено грозде - десертно и винено.
Коментари