Тези кошери са най-близки до естествените жилища на пчелите, обяснява Тодор Тодоров на lofant.bg

Най-същественият им белег е неподвижността на гнездото, питите от които, е съставено гнездото. Те са неподвижни, здраво закре­пени за самото жилище и не могат да се изваждат от него, освен ако се отрежат. Най-примитивни кошери са били използувани в Индия, Стара Гърция, в древния Рим. А по-късно и дори до днес за същата цел слу­жат издълбаните дебели стъбла на дърветата или направените от дъски, изплетените от пръчки, слама или друг подобен материал кошери, в които са заселвани пчелните роеве.

Тези пчелни жилища се приготвят лесно, евтини са и имат тази добра страна, че задържат добре топлината в гнездото. Като жилище на пчелите те са удобни, в тях те могат да събират меда и благополучно да понасят ниските температури през зимата и пролетта, дори в най-се­верните райони. Грижите по от­глеждането на пчелите в тези ко­шери са малки. От друга страна обаче, те не дават възможност за активна намеса в живота на пчел­ното семейство, необходима при условията на съвременното пчелар­ство, и животът на пчелното се­мейство в тях протича почти напълно самостоятелно. Мястото за развитието на пчелното семейство в тях е ограничено и добивите от отглежданите в тях пчели са мал­ки.

Те нямат отделно помещение за складиране на меда и поради неподвижността на рамките. Получаваният мед не може да се центрофугира, обикновено той не е на пълно чист, а самото му изваждане е свързано най-често с избиване на пчелите.

У нас примитивните кошери са застъпени с т. нар. тръвни — конусовидни кошчета с различен обем, изплетени от лес­кови, лозови или върбови пръчки, от повет или по-рядко от слама и на­мазани отвън със смес от глина, говежди извержения и дървесна пе­пел. У нас те се срещат все още в значителен брой в някои райони на страната, но поради споменатите недостатъци те все повече и повече се изместват от модерните, рамковите кошери.