как да се отгледа - пита ни читателката Виктория Пенева от Пазарджик

Някои поклонници на лианите практикуват не само отглеждане в градините, но и интересното стайно лозарство.

При такива условия и добри грижи след дву-тригодишно отглеждане могат да настъпят цъфтеж и плододаване.

До тригодишна възраст е необходимо обаче ежегодно пресаждане в хранителна, добре аерирана и структурна почва - да има и чим, огнили листа, торф, речен пясък - в пропорции 2:2:2:1.

Това естествено може да стане в голяма глинена кашпа, с дренаж от керамични късове и малки камъчета.

На младите растения им е необходима много рохкава почва, за да развият мощна коренова система.

Това с особена сила важи за лозата, която развива една от най-мощните коренови системи.

По време на вегетацията ще е нужно всичко друго, което е необходимо на една лоза

Т.е. обилно да се полива и да се подхранва.

Честно казано, при наличието на двор е малко необяснимо защо лозата да се мъчи в някакъв съд, но ако някои много го желае, може да го направи. Трябва да има предвид, че тя ще бъде повече като декоративен елемент, а не растение за плододаване на много грозде.

А от нея, разбира се, ще могат да се вземат и калеми.

Нужно е преди цъфтеж и до разпукване на цветните пъпки да се подхранва със суперфосфат - 7-8 грама на литър вода

В края на вегетацията и плододаването - през септември, ще е необходимо да се подхранва с калий - или закупен тор, или 2-3 пъти с тор във вид на дървесна пепел например. В продължение на две седмици може да се прибавя по 1 ч. л. в 1 литър вода всеки ден, за да се подготви добре растението за зимуване.

Есента, когато листата започнат да жълтеят могат да се подготвят калеми за пролетно размножаване.

Първо е необходимо те да се почистят, а след седмица да се нарежат.

Есенната резитба не е формираща, затова не е важно колко пъпки ще останат на храста през зимата.

Оставени до пролетта в стаята лозите трябва да се постават на хладно място.