15° C, облачно
Колко пъти да им се подават торове и какви
Говорим ли за торене в лозарството, редно е първо да направим една важна уговорка за най-важното нещо – почвата.
Лозата, знаете, може да се отглежда на най-различни почвени типове и почти на всички тях тя ще успее да вирее, да се развива и да ни дава някакъв плод...
Но пък, ако имаме избор, като най-подходящи трябва да изберем за нея дълбоките, рохкави и бързо затоплящи се почви. Да се знае, че те са най-големият благодат за лозата и я карат да се развихри, както тя си знае и да даде много и сладко грозде.
Трябва още да добавим, че на лозата никак не са й безразлични и
не й допадат заблатените тежки и сбити почви
Обратно на горните, които похвалихме, те са по предписание неблагоприятни за нея, и я карат да бъде потисната и да се чувства неблагоприятно в развитието си, а естествено и при даването на плода.
Редно е да се допълни и това, че в сравнение с винените сортове, десертните, които отглеждаме за сладко трапезно грозде на фамилията, имат по-големи изисквания към почвата и торенето, за да натрупат достатъчно количество захари.
Както при овощните видове и храсти, така и лозата е растение, което е в състояние да натрупва големи количества резервни хранителни вещества в корените си, в стъблото и в летораслите. Тези ценни вещества активно се използват през пролетта, което става при буйното развитието на младите леторасли и на листата, а по-нататък с времето и при формирането на добива от плод.
Много често лозници у нас се отглеждат и на по-бедни почви в дворовете на малките стопани или по вилните места в добри и не толкова добри райони. Затова на практика се оказва, че на тези местности торенето ще има решаващото значение за получаването на повече и по-качествено грозде.
Правилата за торене не са чак
толкова сложни, но са важни
Торенето на лозата, за да е пълноценно, би трябвало да започне още преди засаждането й, когато е редно да се извършват т.нар. запасяващо и припосадъчно торене.
Когато се създава едно лозе, мястото знаете задължително се риголва, при което трябва да се внесат торове.
Количествата са от порядъка на 400-600 кг оборски тор, 5-6 кг фофорен тор и 3-4 кг калиев тор на 100 кв. метра.
При засаждането на лозите за асми е редно да се изкопават ямки с ширина до 1 м и дълбочина 70-80 см. В дъното на тези ямки е необходимо да се поставят 1-2 кг добре разложен оборски тор, който добре трябва да се размесва с почвата от хумусния хоризонт.
Върху сместа се насипва 4-5 см почва, така че при засаждането корените на лозите да се разстелят в нейния слой. Желателно е при засаждането в ямките да се внесат и по 50-60 г суперфосфат и 40-50 г калиев тор.
Ако лозите се засаждат в редици, тогава
трябва да се риголва на ивици, които са
широки 1 м, и имат дълбочина 60-70 см
Оборският тор, фосфорните и калиевите торове в този случай се внасят както при засаждането на единичните лози.
Пролетното засаждане на лозичките е масова практика в дворното и вилното място у нас. Засадените лозички ще се чувстват много добре и комфортно, ако се поливат с фосфорен и калиев тор - това им осигурява добро вкореняване още в началото, а и отлично хранене на младите растения през първата и втората година.
През втората и третата година те имат нужда да се торят предимно с азотни торове, за да им се осигури бърз растеж и да се ускори формирането на високостъблени и здрави растения, които ще успеят по-бързо да встъпват в плододаване.
Както младите, така и плододаващите лози имат нужда да се подхранват ежегодно, което става с по 1 кг на 100 кв. метра чист азот.
Внимание: Амониевата селитра може да се внася на всички почви, но пък с амониев сулфат трябва да се торят само лозята, които са отглеждани на карбонатни почви.
Запомнете, че при поливни условия лозите се подхранват след цъфтежа, а при неполивни условия – още рано напролет.
На всеки 3-4 години лозето има нужда да се натори с фосфорни и калиеви торове.
Но да се знае, че когато лозето се напоява, фосфорът и калият е добре да се завишават.
А заедно с фосфорните и калиевите торове през есента трябва да се внасят и дълбоко да се заорават по 200–300 кг на 100 кв. метра оборски тор.
При заболяване от хлороза, което се случва нерядко и е предизвикано от недостиг на желязо, в почвата е редно да се внася препарат, съдържащ желязо, като се правят дупки около лозите и той се настанява там.
Препаратът се разтваря във вода
и се внася като течен тор,
което е лесно упражнение за лозарите. Може да се комбинира и с фосфорните и калиеви торове, които също са разтворени във вода.
През вегетацията на лозите много им помага листното подхранване - например с 0,1% -ов разтвор на борна киселина, което силно спомага за оплождане и предпазване от неприятното изресяване.
Подхранването е подходящо да се извърши в началото на цъфтежа, като микроторът може да се прибавя към бордолезовия разтвор или други препарати, с които се пръска профилактично срещу мана.
Полезен съвет: За засилване на растежа и преодоляване на различните заболявания, които са предизвикани от недостиг на макро- и микроелементи, листното подхранване може да се извърши три или четири пъти в годината.
Отделно трябва да се знае, че при честа проява на хлороза, сигурен начин за предпазване от нея е да се направи един предварителен анализ на почвата – особено по отношение на карбонатите и подбирането на подходящи подложки за лозите. Не е чак толкова скъпо, но си струва вложението, защото стопанинът разбира какъв е съставът на елементите в почвата, а ако е листен – в листата.
Десертните сортове имат по-големи
изисквания към почвения тип и торовете
Листата хранят много добре лозите, затова и те трябва да се пръскат няколко пъти в годината.
Коментари