Таня Демирова

Местните породи животни са ценно национално богатство. След хилядолетия естествен и изкуствен подбор те са добре приспособени към към условията на средата, в която живеят от векове, невзискателни са, с утвърдени наследствени качества и висока жизнеспособност. Те са устойчиви на болести и климатични промени и са инструмент за управление и поддържане на естествени територии и местообитания.

Редките породи животни притежават ценни качества, запазени през вековете, които може да се окажат нужни в бъдеще, убеден е проф. Васил Николов, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ).

С изчезването на всяка една такава порода се губи не само уникален генетичен ресурс, но и важен компонент от екосистемата.

От дълбока древност на територията на България са се отглеждали различни видове животни. Древните траки са били прочути със стадата си и са измервали богатството си с количеството добитък, който притежавали. С индустриализацията на селското стопанство през ХХ в. обаче част от местните породи са загубени завинаги а тези, които са достигнали до наши дни, са застрашени от изчезване.

Една от тези породи е Родопското късорого говедо. Животните от тази порода се отглеждат свободно и природосъобразно от векове наред и по този начин допринасят за поддържането на уникалния мозаичен ландшафт (редуващи се открити площи с храсти и гори) и богатото биоразнообразие на Източните Родопи.

Родопско късорого говедо е примитивна форма на Bos Taurus Вrachyceros, останала непроменена от неолита до днес.

То е най-дребното в Европа. Височината при холката е между 90 и 115 см, а стандартно теглото на възрастното животно е между 120 и 300 кг. Основният и най-характерен белег на породата са изключително късите (10-15 см), тъмни и трошливи рога, насочени малко в страни и напред. Преобладават животните с червено-кафяв и черно-кафяв косъм, със светъл пръстен около муцуната и светла линия по дължината на гърба, но се срещат и сиви, жълти, сиво-кафяви и сиво-жълти представители на породата.

Друга характерна особеност е примитивното окосмено виме и тъмният цвят на копитата и кожата на клепачите и носа.

Какви да предимствата на тази уникална местна порода?

Родопското късорого говедо е изключително добре приспособено за целогодишно отглеждане на открито

Дребното сбито тяло и добре развитите крайници обуславят изключителната пъргавина на представителите на породата, която им позволява да се катерят и пасат по стръмните планински склонове.

Другото безспорно предимство е изключителното дълголетие на тези крави. Докато животните от комерсиалните породи се използват сердно 3-5 години, Родопските крави имат изключително висока продължителност на използване - 15-20 години.

Най-много говеда от тази порода се отглеждат в района на Маджарово, Хасковско. В рамките на българо-холандския проект "Новото тракийско злато" в периода 2009-2014 г. бяха създадени две чистокръвни стада, които се отглеждат по природосъобразен начин в защитена местност Патронка до Маджарово и в голямата дива територия с център изоставеното с. Сбор, Крумовградско.

Добрата новина е, че се увеличава популацията от Родопско късорого говедо. По данни на ИАСРЖ под селекционен контрол вече са 1536 крави и 107 бика.

Единственото стадо с Родопско късорого говедо в Софийска област е в землището на с. Правешка Лакавица, в ботевградския Предбалкан. Фермата на Чавдар Стоянов се състои от 35 крави и телета.

Животните се отглеждат свободно - под открито небе дори и през зимата, обяснява кметът на селото Христо Цаков, който се грижи за животните. Единственото модерно въведение е електронният пастир, който обгражда близо 90 дка пасища.

Фермата стартира с 3 крави, които след 5-6 години вече са 35. Гледат се основно за месо: годишно получат по едно теле от крава. Млякото на кравите е с масленост 7%, но е само за телетата. Доят се едва месец.

Животните се гледат много икономично

През лятото са само на паша, а през зимата ги подхранват пак навън, до колене в снега, с концентриран фураж.

Главният експерт Контрол и координация на развъдната дейност в говедовъдството и биволоволовъдството в ИАСРЖ д-р Светослав Карамфилов обяснява, че фермерите, отглеждащи

Родопско късорого говедо, получават субсидии за опазване на генофонда или мярка 10 "Агроекология и климат", както и подпомагане за животни под селекционен контрол. Субсидията трябва да гарантира изхранването на животните - за купуване на фураж и други нужди. Това е жизнено важно, тъй като планинските масиви не могат да осигурят необходимите количества фураж.

С увеличаване на популацията от местни породи животни ще се мисли за стимулиране на отглеждането им само в естествения им ареал коментира проф. Васил Николов. И само тези чистопородни животни ще бъдат подпомагани. ИАСРЖ контролира развъдните организации и развъдната дейност на чистопородните животни и отговаря за съхранението на генетичните ресурси.

Следвайки успешния европейски модел, отглеждането на древните български породи животни трябва да бъде обвързано с производството на уникални млечни и/или месни продукти. И тогава фермите ще станат печеливши.