Някои стопани и днес предпочитат сами да си стъкмят една екологична овощарска замазка, както са правили някои от дядовците им.

За тях са тези 3 изпитани рецепти, с уговорката, че е най-добре да ги изпълнят веднага преди използването

При първата са ви необходими 100 г борова смола /колофон/, 100 г мас или лой, 25 мл спирт и 45 г дървесна пепел.

За втората - 300 г борова смола /колофон/, 35 г пчелен восък и 70 мл ленено масло.

За да направите третата пригответе 200 г борова смола /колофон/, 60 г мас или лой и 100 г пчелен восък.

И при трите рецепти боровата смола се разтопява на слаб огън и след това към нея се прибавят маста или лойта, или лененото масло.

Разбърква се до хомогенна смес, след което се прибавя дървесната пепел.

Изчаква се да поизстине и се прибавя спиртът, след него пак много хубаво се разбърква.

Проверява се дали се размазва добре - на някакъв твърд предмет, ако това не е постигнато - прибавя се още малко спирт.

Мека, твърда, спиртна и битумна смес за рани

В зависимост от състава и съотношението на материалите могат да се приготвят различни по вид замазки:

Мека замазка - от четири части колофон, две части восък и една част лой. Най-напред се стопява лойта, след това се прибавя восъкът и накрая колофонът. Вари се на слаб огън, като от време на време се разбърква.

Добре разтопената смес се излива в съд със студена вода и се мачка с намаслени ръце, докато добие сламестожълт цвят. За да се запази по-продължително време се завива в намаслена хартия.

Твърда замазка - от седем части ситно счукана смола, две части восък и една част говежда лой.

Разтопява се по същия начин, а след това сместта се изсипва в съд със студена вода и след втвърдяване се нарязва на парчета. Непосредствено преди използване се разтопява.

Замазка със спирт - от 800 г колофон, 200 г говежда лой, 1-2 лъжици пресята дървесна пепел и денатуриран спирт.

В съда, поставен на слаб огън, се разтопява лойта, след което се прибавят колофонът и пепелта, като се разбърква добре.

След като застине, към нея се прибавя на малки порции спиртът, като се разбърква. Той се добавя, докато замазката започне добре да се размазва върху камък.

При замазване на присадки с нея е добре да се работи с малка четка - след замазването спиртът се изпарява и замазката се втвърдява на нанесеното място.

Съхраняването й става най-добре в стабилно затворена кутия, като при втвърдяване отново се разрежда със спирт.

Замазка с битум - получава се от 1 кг битум и 200-300 г лой. Към разтопената лой се прибавя битумът и след разтопяването му се разбърква много добре.

Преди използване се разтопява чрез загряване. След замазването битумът бързо се втвърдява и не поврежда тъканите.

Мазилото се използва при присаждане

С овощарската замазка се покриват най-добре наранените части при присаждането на калем.

По този начин се ограничава достъпът на въздух, предпазва се от изсъхване и вода, спира се пътят на всякакви вредни микроорганизми.

Замазката се употребява и за по-големи рани, получени при резитбата, както и при нараняване на кората от животни и др.

Когато се използва при присаждане, тя трябва да е такава, че да може добре да прилепва към присадката и наранените части, да не се напуква и оронва, да не се разтопява при високи температури и да не предизвиква повреди на растенията.

Напоследък и на пазара има изобилие - предлагат се различни готови замазки, към някои от тях дори вече има прибавени растителнозащитни и стимулиращи растежа препарати.

Основните материали от които се приготвят замазките обаче са едни и същи - колофон (борова смола), пчелен восък, овча или говежда лой, спирт и дървесна пепел в добро съотношение.