Любопитни новини от съседите и Близкия изток

В Турция котките са почитани кралски и отново имат възможност да царуват в двореца „Топкапъ". Това е така, защото е възстановена историческата котешка вратичка към харема, съществувала от османския период.

Тази малка, но значима архитектурна подробност се намира при покоите на т. нар. „кара агалар" (на бълг. „черни евнуси") - пазителите на султанския харем. Вратичката е реставрирана според оригиналния ѝ дизайн, запазвайки нейните исторически пропорции и материали. Така котките могат отново да се разхождат безпрепятствено из двореца, както са правили преди столетия.
Според турските медии, този проход е бил част от дворцовия живот още от XVI-и век и се е превърнал в своеобразен символ на вниманието и грижата към животните, особено към котките, които традиционно се смятат за чисти и благословени създания в ислямската култура.

Историческа реставрация с послание

Илхан Коджаман, ръководител на отдела по поддръжката на двореца „Топкапъ", обяснява, че мястото, където се намира възстановената вратичка, е било от особено значение:
„Стаите, свързани с вратата, на която е и котешката вратичка, са били използвани от помощниците на султана с по-нисък ранг. Тъй като те често водели котките си със себе си, за тях бил създаден и специален вход", пояснява Коджаман.

Той допълва, че вратите не са били просто функционални, а отразявали османската философия за съжителство между хора и животни – разбиране, което днес все повече се преоткрива като част от културното наследство.

Грижата за дворцовите котки продължава и днес

Според Коджаман в двореца винаги има котки, макар че някои от тях се местят свободно из различните части на комплекса.
„Нашият персонал се грижи за техните нужди – осигуряваме им храна, подслон и ветеринарни грижи. Така котките живеят комфортно и безопасно. Искаме да запазим тази стара османска традиция и вярваме, че тя ще привлече интереса както на туристите, така и на любителите на животните", добавя той.

Възстановяването на котешката вратичка е част от по-широките усилия на музея „Топкапъ" за реставрация и опазване на историческите детайли. Освен архитектурната стойност, инициативата носи символично послание за хуманно отношение към животните и за връзката между културното наследство и съвременните ценности на състрадание и съжителство.

Нови стандарти за хотелите за домашни

любимци се въвеждат в Гърция

Същевременно, другата ни южна съседка въвежда нов официален сертификат за туристически обекти, които приемат домашни любимци, позволяващ на хотелите, къщите за гости и краткосрочните наеми, в които се допускат животни, да поставят специален етикет „Туристически обект, който приема домашни любимци".

Инициативата, въведена със съвместно решение на министъра на туризма Олга Кефалояни и зам.-министъра на вътрешните работи Василис Спанакис, има за цел да подобри преживяванията при пътуване на посетителите, придружавани от своите четириноги спътници, и едновременно с това да насърчи по-широка култура на хуманно отношение към животните.

Изисквания към сертифицираните обекти

За да получат сертификата местата за настаняване трябва да отговарят на редица ясно определени критерии. Сред тях са:

• обособяване на специални стаи или зони за домашни любимци,

• използване на одобрени подови настилки и материали, които осигуряват висока хигиена и комфорт,

• наличие на подходящи съдове, постелки и контейнери за отпадъци,

• осигуряване на достъп до външни пространства, където животните могат да се разхождат безопасно.

Решението също така уточнява задълженията на собствениците на домашни любимци – да почистват след своите животни, да спазват тихите часове и да използват само обозначените зони за разходка.

Интересно е, че регламентът обхваща не само домашните любимци, но и служебните кучета, терапевтичните животни и животните-компаньони, които подпомагат хора с увреждания. Така новата рамка въвежда по-всеобхватен и европейски подход към настаняването на животни.

Насърчаване на хуманното отношение и осиновяването

Новата политика насърчава сътрудничеството между хотелите и местните организации за защита на животните, регистрирани в Министерството на цифровото управление. Чрез тези партньорства се цели да се популяризира осиновяването на бездомни животни и да се стимулира отговорното притежание на домашни любимци в туристическия сектор.

В рамките на своята корпоративна социална отговорност, сертифицираните обекти ще могат да даряват част от приходите си на приюти или неправителствени организации, посветени на грижата и защитата на животните-компаньони. По този начин туризмът се превръща не само в източник на икономическа полза, но и в инструмент за социална промяна и състрадание.

„Качествен туризъм означава качество за всички"

Министър Кефалояни подчерта, че това е първата целенасочена правна рамка, гарантираща подходящи условия за домашните любимци в туристическите обекти на Гърция:

„Продължаваме да повишаваме качеството на гостоприемството за всички посетители, като едновременно насърчаваме състраданието към животните. Качественият туризъм означава високи стандарти на гостоприемство за всички", заяви тя.

От своя страна зам.-министър Спанакис припомни, че реформата стъпва върху гръцкия закон за хуманно отношение към животните от 2021 г., с който бе създаден Специален секретариат за защита на животните-компаньони към Министерството на вътрешните работи:

„Това решение бележи още една стъпка към модерна, европейска рамка за защита на животните – такава, която се развива в тясно сътрудничество с активните организации за правата на животните и с местните власти", отбеляза той.

От друга страна Кипър, известен от векове като „островът на котките", днес се изправя пред парадокс: броят на котките вече съперничи - а според някои дори надвишава - броя на хората.

Властите изчисляват, че на всеки жител

на острова се пада поне по една котка.

Населението е малко над 1 млн. души. Активисти обаче твърдят, че реалната котешка популация е със стотици хиляди по-голяма.

Пренаселване и неефективна програма за кастрация

В края на септември парламентарната комисия по околната среда бе уведомена, че държавната програма за кастрация е твърде ограничена, за да се справи с непрекъснато растящия брой бездомни животни.

„Програмата е добра, но трябва да бъде разширена", подчерта комисарят по околната среда Антония Теодосиу, обяснявайки, че в момента се извършват едва около 2000 кастрации годишно, при бюджет от само 100 000 евро.

Макар че няма официални статистики за сравнение, Теодосиу признава, че Кипър вече си е спечелил репутацията на остров, където котките са повече от хората.

Повече средства, но нужда и от план

На 4 октомври - Световния ден на животните, министърът на околната среда Мария Панайоту обяви, че правителството ще утрои финансирането за програмата за кастрация - до 300 000 евро годишно. Решението бе приветствано като важна стъпка напред.

Въпреки това председателят на парламентарната комисия за околната среда Хараламбос Теопемпту предупреди, че парите сами по себе си не са достатъчни. „Трябва да има план. Не можем просто да продължим с кастрацията без стратегия", заяви той.

Безконтролното размножаване на котките не само поставя хуманитарен и екологичен проблем, но и застрашава местните екосистеми, тъй като котките са естествени хищници. Същевременно множеството бездомни животни често страдат от глад, болести и злополуки по натоварените градски улици.

Любовта на кипърците към котките има дълбоки исторически и културни корени. Малки къщички за котки и диспенсери с храна са обичайна гледка по туристическите маршрути. Археологически находки доказват, че връзката между хората и котките на острова датира от преди около 9500 г. - френски археолози откриват в неолитно селище кости на котка, погребана заедно с човек, което се смята за най-старото свидетелство за опитомена котка в света. Към това се прибавя и легендата за Света Елена, която през IV-и век довежда лодки, пълни с котки, за да се пребори с нашествие от змии. Манастирът „Св. Николай Котешки", основан в чест на това събитие, съществува и днес като убежище за десетки животни.
Котките отдавна са част от туристическия имидж на Кипър - посетителите често ги снимат, хранят и споделят кадри от „котешкия рай" в социалните мрежи. В ресторантите и кафенетата котките са неотменна част от атмосферата, често получавайки щедри порции от клиентите.

Президентът на Ветеринарната асоциация Димитрис Епаминондас обяснява, че неконтролираното размножаване е основната причина за проблема, особено в градските райони, където котките оцеляват по-лесно благодарение на човешката намеса. Той смята, че ситуацията може да се овладее в рамките на 4 г., ако се приеме единен национален план, включващ:

• ангажиране на частни ветеринарни клиники за безплатни кастрации;

• създаване на мобилно приложение, чрез което гражданите да сигнализират за места с голяма концентрация на котки;

• и създаване на обществен фонд за дарения от граждани и компании.

„Хората ще бъдат по-склонни да кастрират котки, ако направим това по-лесно за тях", отбелязва Епаминондас.

Местните организации за защита на животните играят ключова роля, макар често да се борят с ограничени ресурси. Елени Лоизиду, ръководител на доброволческата организация в Никозия, споделя, че техните усилия да заловят 397 бездомни котки са били „капка в океана": „Прекалено малко женски котки биват стерилизирани - най-вече заради трудностите при залавянето", казва тя.

Цената за стерилизация на една женска котка в Кипър варира между 55 и 120 евро, в зависимост от това дали животното е бездомно или домашно. Комисарят Теодосиу разкри, че нейният екип вече работи по дългосрочна стратегия, която ще обедини усилията на правителството, общините и доброволците за масова стерилизация и по-добро отчитане на популацията. Планът включва и узаконяване на частните приюти за котки, за да могат да получават официална подкрепа.