Розите, растящи на слънце, бързо формират храст и дават много и качествени цветове. На сянка те растат бавно, образуват дълги и тънки леторасти, слабо цъфтят и се нападат повече от болести и неприятели.

Розите не бива да се садят под дървета, които ги засенчват, а корените им извличат влагата и храната.

За рози подхождат места, защитени от северни и североизточни ветрове от сгради и дървета. Но в същото време мястото трябва да е проветриво - да има движение на въздуха. Затова те не трябва да се садят в ниски места, където няма циркулация на въздуха. Там те често се нападат от гъбни болести, а през зимата почвата замръзва повече.

За розите са подходящи топли участъци с неголям наклон (8-10 градуса) на юг, югозапад или югоизток. Пригодни са и равните или леко наклонени хълмисти места. Могат да се отглеждат и на участъци във вид на амфитеатър.

Мястото за розите в градината трябва да е достатъчно високо, за да не се задържа вода. На ниски места излишната вода трябва да се отстранява чрез дренаж. В противен случай след дъждовна есен и преовлажняване през зимата при лош дренаж, корените на растенията загиват.

Какви почви обичат

Нивото на подпочвените води не трябва да е по-високо от 80-120 см, защото кореновата система на присадените рози понякога прониква на дълбочина повече от 1 м.

Розите растат добре и на черноземни почви. А леките песъчливи са по-малко желателни, защото през зимата често замръзват, през лятото се прегряват, а хранителните вещества бързо се измиват от тях. За подобряването на такива почви трябва да се внесе угнил оборски тор, чимова почва, торф и изкуствени торове.

Тежките глинести почви, в които водата се задържа по-продължително, също се нуждаят от подобрения за отглеждане на розите. Те трябва да се дренират, да се олекотят с пясък, оборски тор, компост и торф.

При недостатъчно кислород дишането и растежа на корените се угнетява, а излишната влага задържа развитието на кореновата система и води доазагиване на растенията, като задържа и узряването на леторастите.

Голямо значение за розите има и киселинността на почвата. Предпочитаната от тях почва е слабокисела(рН 6,0-6,5). За повишаване на киселинността в почвата се добавят торф и оборски тор, а за понижаване се внася дървесна пепел и вар.

Най-важното:

Успешното отглеждане на рози е възможно, ако още преди тяхното засаждане се съобразим с техните изисквания. Само така ще можем да се радваме на обилен, качествен и продължителен цъфтеж.

Кои са правилата:

правилен избор на мястото за засаждане;

правилно засаждане на младите растения;

подходящо торене и подхранване;

редовно поливане;

окопаване и разрохкване на почвата;

навременна защита против измръзване през зимата;

навременно премахване на тази защита рано напролет;

прилагане на подходяща резитба;

вземане на навременни мерки за борба с болести и вредители.