Те трябва да са възможно най-едрите, според съответния сорт (някои сортове/групи - дребноцъфтящи, тромпетовидни, естествени видове, cybisters са със значително по-малки луковици - до 5-6 см диаметър; холандските сортове - между 10 и 12 см диаметър). Луковицата трябва да е без наранявания, твърда, с поне два-три дебели корена. Често луковиците имат червени петна, които по никакъв начин не бива да всяват притеснения, стига на пипане мястото да не е влажно, мухлясало и червенината да е засегнала и долния слой люспи.

Засаждане

При засаждането е хубаво за 24 часа корените да се накиснат във вода, като се твърди, че това е полезно за по-лесното преодоляване на първоначалния стрес при засаждане. Потапянето е заради корените и самата луковица не бива да се мокри. В противен случай се рискува загниване и бактериални зарази, което е фатално. Идеята е корените да омекнат и при засаждането да мога да се разпределят равномерно около купчинката, върху която се поставя луковицата.

Що се отнася до самото засаждане - идеята е 1/3, не повече, от луковицата да остане отвън. Сади се в малка на диаметър саксия - два пръста субстрат между луковицата и стената на саксията. Хубаво е саксията да е по-дълбока - хем да има място за хубав дренаж, хем да има място за корените, които се развиват предимно в дълбочина. Субстратът трябва да бъде лек, с хубав дренаж, с много въздух. Да не задържа вода. Често затова се добавя повече перлит, макар и според някой многото перлит да води до изгаряне на корените .

След засаждането не се полива - независимо в саксията или в подложката. Саксията трябва да е на топло - именно топлината е онова условие, което събужда луковицата - не водата, не светлината. Първата поливка, при това съвсем лека, трябва да е при поява на цветонос или листа.