Първото филизене на лозата е една от най-важните грижи през вегетационния период. То не е просто допълнителна работа, а ключова стъпка, която определя как ще се развива растението през целия сезон. С тази операция се регулира балансът между растежа на листата и образуването на грозде. В съвременното лозарство филизенето се приема като естествено продължение на зимната резитба.

За да разберем защо филизенето е толкова важно, трябва да знаем как се развива лозата през пролетта. Когато температурите трайно се повишат над около 10°C, започва активното движение на соковете. Тогава се събуждат не само пъпките, оставени при резитбата, но и много други „спящи" пъпки по старите части на лозата – по стъблото, кордоните и рамената.

Всяка лозова пъпка всъщност съдържа няколко зачатъка на леторасли. Обикновено се развива основният, който носи бъдещото грозде. Понякога обаче, особено при силни растения или след стрес, се развиват и допълнителни леторасли от същото място. Така се получават по два или три леторасъла от една пъпка.

Когато летораслите станат прекалено много, те започват да си „пречат" – конкурират се за вода и хранителни вещества. Това отслабва лозата и влошава качеството на гроздето. Именно затова ранното премахване на излишните филизи е толкова важно. То позволява на растението да насочи силите си към по-малък брой, но по-здрави и плододаващи леторасли, което води до по-добра реколта и по-здрава лоза в бъдеще.

Защо се прави филизене?

Чрез филизенето се премахват излишните и безплодни леторасли, а хранителните вещества се насочват към останалите, плододаващи части. В резултат гроздовете стават по-едри, по-добре развити и с по-високо качество, което е особено важно при десертните сортове.

Освен това филизенето допринася за по-доброто здравословно състояние на лозата. Когато растението е прекалено сгъстено, въздушният обмен се затруднява, а влагата се задържа по-дълго – условия, които благоприятстват развитието на болести като мана и оидиум. Чрез премахване на излишните леторасли се осигурява по-добро проветряване, повече слънчева светлина достига до гроздовете и се подобрява ефективността на растителнозащитните пръскания, тъй като препаратите проникват по-равномерно във всички части на лозата.

Кога е най-подходящият момент?

Най-подходящият момент за филизене е от ключово значение за неговата ефективност. Ако операцията се извърши твърде рано, лозата може да компенсира чрез образуване на нови, излишни филизи, което обезсмисля част от работата. Ако обаче се закъснее, летораслите вече са по-добре развити и премахването им става по-трудно, като съществува и по-голям риск от нараняване на растението.

Оптималният момент за филизене е, когато летораслите достигнат приблизително 15-20 см дължина. Обикновено това съвпада с месец май. В този период вече ясно се различава кои леторасли са плодни и кои са безплодни, което улеснява правилния подбор. Освен това филизите се отстраняват по-лесно, без да се образуват големи рани, а лозата вече има достатъчно листна маса, за да поддържа нормалното си развитие.

Добра агротехническа практика е филизенето да се извършва преди първото основно растителнозащитно пръскане. По този начин се намалява количеството на използваните препарати и се постига по-добро и равномерно покритие, което повишава ефективността на защитата на лозето.

Как се извършва филизенето?

Как се прави филизенето зависи пряко от формировката на лозата, защото всяка система на отглеждане има различна структура и цели. Правилният подход осигурява по-добър баланс между растеж, добив и дълготрайно здраве на лозовото растение.

При формировката Гюйо (единичен или двоен) филизенето има ключова роля, защото се определя не само текущата реколта, но и бъдещото развитие на лозата. В основата на растението е препоръчително да се оставят около 4-5 силни леторасъла. Те служат като резерв за оформяне на плодни пръчки през следващата година. Всички излишни леторасли по стъблото и старите рамена се премахват, за да не изтощава растението.

При т.нар. подобрен Гюйо понякога се оставя и един силен „лакомец" на подходящо място, който може да се използва за подмладяване или корекция на формировката. Освен това по плодната пръчка се премахват безплодните леторасли, за да не се сгъстява листната маса и да не се засенчва гроздето.

При чашовидната формировка основната цел е да се поддържа характерната „чашовидна" форма без сгъстяване в центъра. Затова се запазва добра симетрия на рамената около стъблото, а всички леторасли, които растат навътре или създават излишно уплътняване, се премахват.

При младите лози (втора–трета година) се оставят 3-4 най-добре разположени леторасъла, които ще формират бъдещата структура. Останалите се премахват, за да не се разхищава енергия и да се изгради стабилна и правилна форма.

При асмовидната формировка основната цел е лозата да се развие нагоре и да покрие конструкцията. При младите растения се оставя само един най-силен леторасъл, който се връзва и насочва вертикално. Всички останали леторасли и разклонения се премахват, докато растението достигне желаната височина, обикновено над 2 метра.

При вече оформени асми филизенето включва премахване на излишните леторасли по стъблото и почистване на „лакомците", които отклоняват хранителните вещества и сгъстяват короната.

Начини за извършване на филизене

Ръчното филизене е най-точният метод, тъй като позволява индивидуален подход към всяка лоза. Летораслите се хващат в основата и се отчупват внимателно надолу. Най-лесно се премахват, когато са достигнали около 15–20 см дължина, тъй като тогава се отделят без почти никакво нараняване на растението.

Предимствата на този метод са свързани най-вече с високата прецизност – лозарят може да прецени кои леторасли да остави според конкретното състояние на лозата, да коригира пропуски от зимната резитба и да премахва двойни леторасли, като запазва най-силния и добре разположен. Основният недостатък е, че изисква значително повече време и работна ръка.

При големи лозови масиви ръчното филизене често не е ефективно и се прилага механизация. Машините работят с въртящи се четки или елементи, които механично отстраняват излишните леторасли по стъблото на лозата.

Основното предимство е високата производителност – големи площи се обработват бързо и в кратки срокове, което е важно за правилното развитие на растенията. Освен това при някои модели се наблюдава и допълнителен ефект – почистване на стара кора и частично намаляване на вредители, както и ограничаване на плевелите около основата на лозата.

Недостатъците са свързани с по-ниската прецизност – машините не могат да направят точен подбор на летораслите и понякога има риск от леко нараняване, въпреки че съвременните технологии значително минимизират този проблем.

В много случаи най-добри резултати се постигат чрез комбиниран подход – първоначално механизирано филизене, последвано от ръчна корекция.

Лакомците – не винаги са излишни

Макар че обикновено „лакомците" се премахват, те не винаги са нежелани. Ако са добре разположени и достатъчно силни, може да се оставят 1-2 броя, които да се използват за подмладяване на лозата. Чрез тях могат да се заменят остарели или болни части, което осигурява естествено обновяване и по-дълъг живот на растението.