Климатичните промени оказват натиск върху отглеждането на лалета на открито, което прави класическото пролетно цвете все по-рядко срещано. Поради по-топлите и сухи пролети лалетата цъфтят по-рано и за по-кратко време.

Биопроизводители като Мерел Ван Де Гехухте виждат как сезонът им се съкращава от шест на три седмици, което налага на клиентите да прибират реколтата по-рано и води до по-малък добив. И други производители забелязват, че сезонът на лалетата днес приключва с до един месец по-рано, отколкото преди.

Това поставя в затруднение предимно малките производители, които разчитат на отглеждане на открито. За разлика от производителите в оранжерии, те не могат да контролират климата, което води до несигурност и възможни пропуски в доставките. Някои търсят алтернативи, като преминаване към други цветя, но това не е възможно за всички.

За биологичните производители изборът е труден: от финансова гледна точка отглеждането става по-малко интересно, но популярността на лалетата сред клиентите затруднява прекратяването на този бизнес.