Според министър Христанов заложените прагове за дегресивно намаляване на директните плащания са твърде ниски

 

Темата за финансирането за селското стопанство през новия програмен период до 2034 г. е акцент в работата както на институциите на Европейския съюз, така и на повечето национални правителства.

Европейският парламент гласува своята позиция за преговорите с държавите членки. Евродепутатите одобриха бюджет от 1,78 трилиона евро (по постоянни цени от 2025 г.) или 2,01 трилиона евро (по текущи цени), което представлява

номинално увеличение с около 10% в сравнение

с предложението на Европейската комисия

Членовете на ЕП настояват за бюджет за ОСП в размер на 433 милиарда евро и подчертават, че регионалните и местните власти следва да участват пълноценно в планирането и изпълнението на програмите.

Подкрепа за позицията, която беше приета от членовете на Европейския парламент, изрази Farm Europe - мултикултурният мозъчен тръст (think tank), базиран в Брюксел, който се фокусира върху развитието на селските райони, земеделието и хранителните системи в Европейския съюз.

Copa-Cogeca - най-влиятелната лобистка организация в ЕС, представляваща интересите на фермерите и техните кооперации – коментира позицията на ЕП:

„Текущите институционални дискусии относно следващия бюджет на ЕС (МФР) са много повече от бюджетно упражнение; те са решаващи за бъдещето на европейското земеделие. ЕС сега определя дали ще остане способен да гарантира собствената си продоволствена сигурност.

След предложението на Европейската комисия, което беше далеч от реалността и което допринесе за протестите през зимата на 2025 г., ЕП гласува за по-амбициозна МФР и по-ограничен бюджет за ОСП, който е по-близък до тези реалности. Това предложение е насочено към ключови приоритети, включително необходимостта от по-добра подкрепа на доходите, селските райони и най-отдалечените региони на ЕС.

Депутатите от Европейския парламент също така ясно заявиха, че

отслабването на ОСП би било стратегическа грешка

Във време, когато мирът, стабилността и достъпността на храните вече не могат да се приемат за даденост, подобен ход би бил сериозна и историческа грешка.

ОСП трябва да остане наистина „обща" политика, със специален, ограничен и защитен бюджет. Най-малкото бюджетът за нея трябва да се поддържа на сегашните нива и да се коригира спрямо инфлацията през периода 2021–2027 г.

Европейският парламент направи първа стъпка в правилната посока и ние силно приветстваме ангажимента и решителността, проявени от докладчиците по това досие, Зигфрид Мурешан и Карла Тавареш. Те ще трябва твърдо да отстояват подкрепата на Парламента за стратегическото значение на селското стопанство в предстоящите преговори."

В рамките на последния Съвет по земеделие и рибарство на ЕС ресорните министри на страните-членки също обмениха мнения по темата за финансирането по Общата селскостопанска политика. България настоя да се предвиди възможност, неизразходваните средства по интервенциите и програмите в рамките на ОСП да бъдат използвани за финансиране на извънредни мерки за подкрепа на земеделските производители при кризисни ситуации, включително при настъпване на шок в производствените разходи. Според министъра на земеделието и храните Иван Христанов е необходимо, активирането и изплащането на тези средства да става с бързи темпове, за да се отговори своевременно на нуждите на фермерите.

„Ниски добиви или високи цени - това избираме

без кризисно финансиране за българските земеделци",

изтъкна министър Христанов пред своите колеги-министри и посочи, че едно от основните предизвикателства пред земеделските производители в целия ЕС е свързано с нарастването на цените на основни производствени ресурси, като торове и горива, вследствие на ескалацията на конфликта в Близкия изток. Повишението на цените на тези ресурси съвпада с началото на кампанията на засяване на пролетните култури, което води до увеличаване на производствените разходи и влошаване на конкурентоспособността на българските земеделски производители.

Министър Христанов подчерта още, че заложените прагове за дегресивно намаляване на подпомагането по ОСП са твърде ниски и по този начин ще бъдат засегнати малки и средни фермери, които имат важно значение за продоволствената сигурност и жизнеността на селските райони.

В България все още липсва национален дебат за финансирането в селското стопанство за периода 2028-2034 г., но в Полша, например, е различно. Министър-председателят Доналд Туск с гордост съобщи в социалната мрежа: „Съгласно Общата селскостопанска политика, селските райони в Полша ще получат рекордните 48,3 милиарда евро от ЕС – повече от Германия или Италия. Защо? Защото най-накрая имаме правителство, което знае как ефективно да се бори за полските фермери и тяхното бъдеще в Европа."

В рамките на текущия програмен период на ОСП полските фермери получават средногодишно по 5 милиарда евро, посочи в социалната мрежа бившият еврокомисар по земеделие Януш Войчеховски и допълни:

„Делът на разходите за селско стопанство в бюджета на ЕС за програмния период 2021-2027 г. е 32,2%, докато за периода 2028-2034 г. той възлиза на 16,5%. Поради продоволствената и екологичната сигурност, средностатистическият гражданин на ЕС плаща 11 евро на месец за Общата селскостопанска политика, а в новия бюджет се очаква тази сума да намалее до 8 евро. Това не са огромни разходи, като се има предвид мащабът на стратегическите задачи, които има селското стопанство.

Дегресивните плащания на площ – опитът на ЕК за по-хомогенно разпределение на средствата между държавите членки

В опит да осигури по-справедливо разпределение на директните плащания през новия програмен период на Общата селскостопанска политика 2028-2034 г., Европейската комисия предлага дегресивна система при разпределяне на подпомагането на доходите въз основа на площ.

Новата система обръща внимание на икономиите от мащаба в селскостопанския сектор, тъй като средните производствени разходи намаляват с увеличаването на размера на стопанствата.

Подходът замества няколко съществуващи схеми в ОСП, като ги комбинира и опростява. Тези схеми са: основната подкрепа на доходите за устойчивост, допълнителната преразпределителна подкрепа на доходите за устойчивост и допълнителната подкрепа на доходите за млади фермери.

Държавите членки ще могат да преразпределят средствата, предоставени по подхода, към специфични нужди на селското стопанство и селските райони, в съответствие с националните и регионалните приоритети. Например, генерираните ресурси могат да бъдат използвани за разработване на по-привлекателни стимули за всяко стопанство, което реши да се ангажира с агроекологични действия за подобряване на състоянието на биоразнообразието си. Тези стимули могат да бъдат от полза за същите стопанства, които първоначално са били обект на правилата за намаляване и ограничаване на плащанията по новия подход.

Фермерите могат да бъдат подпомагани чрез плащания на площ, чрез еднократни суми или комбинация от плащания на площ и допълнителни помощи.

Източник: European Commission

Средната помощ на национално ниво при намаляващо подпомагане на доходите на базата на площ ще варира от 130 до 240 евро на хектар. Тези долни и горни граници гарантират, че разликите между средната помощ на хектар за директни плащания са по-хомогенни между държавите членки, посочват от Европейската комисия.