Отглеждането на лозата е сложен процес, който изисква не само опит, но и добри познания за болестите, неприятелите и правилното подхранване на растенията. Растителната защита в лозарството не се свежда просто до пръскане в определени моменти, а представлява добре обмислена система от мерки, включващи наблюдение, навременна реакция и профилактика. Те трябва да се съобразяват с времето, сорта и възрастта на лозето.

В тази статия обръщаме специално внимание на ранните етапи от развитието на лозата. Именно тогава се поставя основата за здравето на растенията и за получаването на качествено грозде в края на сезона.

Борба с болестите по лозата

Ефективната защита на лозата започва още преди да се появят първите зелени части. През зимата много болести и неприятели „презимуват". Те обикновено се крият в старата напукана кора, в почвата или в растителни остатъци. Затова една от първите важни стъпки е почистването на старата кора от стъблата, рамената и кордоните на лозите. Това не се прави само заради външния вид - с него реално се премахват местата, където се укриват акари, щитоносни въшки и причинители на болести. Добра практика е почистената кора да се изгори, за да не се върнат неприятелите обратно в лозето.

Когато премине опасността от силни зимни студове и температурите се задържат над 2°C, често се прави третиране с меден сулфат в концентрация около 3%. Това има двойна полза. От една страна, помага да се унищожат болестите, които са презимували по лозата. От друга - леко забавя развитието на пъпките с няколко дни. Това забавяне може да бъде много полезно в райони, където има риск от пролетни слани, защото предпазва младите, чувствителни части.

През пролетта следват и други важни третирания. Когато времето започне да се затопля и температурите се задържат над 4°C, се прави първото профилактично пръскане. Малко по-късно, при по-активно затопляне, се извършват обработки срещу неприятели. В периода преди цъфтежа, когато температурите достигнат около 15-20°C, се прилагат препарати срещу основните гъбни болести, за да се създаде надеждна защита на лозата.

Тези ранни грижи са изключително важни - именно те определят дали лозата ще започне сезона здрава и дали ще даде качествена реколта.

С настъпването на май лозата започва да расте активно

Това е моментът, в който тя е най-уязвима, защото младите тъкани са много чувствителни към болести и неприятели.

Една от най-опасните болести в този период е екскориозата. Тя се развива най-силно при хладно и влажно време. Болестта напада младите леторасли в основата им, като причинява тъмни петна. С времето тези повреди могат да доведат до напукване и изсъхване на летораслите, което отслабва лозата още в началото на сезона.

Най-важният момент за борба с тази болест е от набъбването на пъпките до появата на третия–четвъртия лист. Именно тогава трябва да се направи навременно пръскане с подходящи препарати, които предпазват лозата както от екскориоза, така и от мана.

По същото време трябва да се наблюдава и за появата на лозов акар, който причинява т.нар. „краста" по листата. Ако през миналата година е имало силно нападение, добре е да се направи ранно третиране с акарициди, за да се предотврати ново развитие на неприятеля.

Този период е решаващ - правилните действия сега могат да спестят много проблеми по-късно и да осигурят здраво развитие на лозата през целия сезон.

Две от най-важните болести по лозата са маната и оидиумът. Те често се появяват още в началото на вегетацията, но условията за развитието им и начинът на борба са различни.

Маната се развива най-силно при влажно време - след дъждове,

при висока въздушна влажност и по-ниски температури. Обикновено първите пръскания се правят, когато летораслите достигнат около 10-15 см. Използват се контактни фунгициди или системни такива например Профайлър, които са устойчиви на отмиване от дъжд.

Оидиумът (брашнеста мана) се държи по различен начин. Той може да започне развитието си много рано, още при разпукване на пъпките, защото „презимува" вътре в тях. Затова борбата срещу него трябва да започне още при появата на първите листа. Използват се специализирани препарати, които ограничават развитието на болестта още в самото начало. Можете да използвате препарати като Вивандо, Байфидан или други разрешени за използване на територията на страната ни.

Най-важното, което трябва да се запомни, е, че двете болести изискват различен подход. Ако се реагира навреме и правилно, рискът от сериозни поражения през сезона значително намалява.

Младите лози (от 1-ва до 3-та година) имат специфични нужди, тъй като тяхната основна цел е бързото формиране на мощна коренова система и здраво стъбло. Тук защитата на листната маса е абсолютен приоритет, тъй като всяка загуба на фотосинтезираща площ забавя развитието на растението.

Първата година на младото лозе изисква

интензивна схема от поне 7 пръскания,

започващи от фаза пеперуда (начало на май). В този период често се използват медни препарати като Купроцин Супер М в комбинация със системни фунгициди за оидиум и инсектициди за защита от листогризещи неприятели.

Представената по-долу примерна схема осигурява защита срещу целия спектър от заплахи, като особено внимание се отделя на фазата на наедряване на зърната, когато растенията са най-уязвими на инфекции.

Схема на третиране на млади лози

Борба с неприятелите по лозата

Интегрираната растителна защита е съвременен подход, при който третирането на лозите не се извършва по навик, а на база реална необходимост. Вместо да се пръска профилактично без ясна причина, се следи внимателно състоянието на насаждението и развитието на неприятелите.

Инсектицидите се прилагат само когато броят на вредителите достигне ниво, при което те могат да причинят икономически загуби. Това ниво се нарича праг на вредност. Ако нападението е слабо, не е необходимо третиране, тъй като лозата може да понесе тези щети без съществено отражение върху добива.

Този подход има редица предимства – намаляват се разходите за препарати, съхраняват се полезните насекоми, които естествено ограничават вредителите, и се щади околната среда. В крайна сметка целта е да се постигне баланс – ефективна защита на лозата с минимална намеса.

Лозовата листозавивачка (Lobesia botrana)

е друг критичен неприятел,

който развива три поколения. Първото поколение напада съцветията и ресите, което може директно да намали реколтата още в зародиш. Традиционните методи за борба включват инсектициди като Карате Зеон или Децис, докато модерните биологични подходи разчитат на продукти като Гард MnZn, които укрепват растенията и ги правят по-малко привлекателни за вредителите.

Екологични и биодинамични алтернативи в растителната защита

За лозарите, които искат да намалят използването на химически препарати, съществуват и по-естествени решения. Част от тях са на основата на растителни извлеци, които могат да помогнат както срещу неприятели, така и за укрепване на самата лоза.

Един от най-популярните варианти е копривата. Тя действа едновременно като естествен стимулатор на растежа и като средство срещу някои вредители. Приготвя се настойка от коприва, която се оставя да престои около 48 часа във вода (в съотношение 1:5). Полученият разтвор е особено ефективен срещу листни въшки. В практиката се използват и готови продукти на основата на коприва, които подпомагат естествените защитни механизми на растенията.

Друго полезно средство е полският хвощ. Той е богат на силиций – елемент, който укрепва тъканите на растенията. Когато се прилага върху лозата, силицият се натрупва в листата и ги прави по-устойчиви на гъбни болести, като създава своеобразна защитна бариера.

В биодинамичното земеделие се използват и специални препарати като препарат 500, който е един от основните продукти в биодинамичното земеделие. Той действа най-вече чрез почвата и кореновата система, като подпомага развитието на растенията още от самото начало. Благодарение на взаимодействието с почвените микроорганизми (бактерии), препаратът подобрява способността на растенията да усвояват хранителните вещества и да се свързват по-ефективно с минералите в почвата. Това води до по-добро вкореняване и по-здрав растеж.

Препарат 500 се използва при различни култури. Подходящ е за приложение преди сеитба или засаждане, както и върху вече засадени площи. Особено полезен е при разсади - те могат да се потапят в разтвор от препарата преди засаждане, което подпомага развитието на кореновата система. Може да се прилага и при засушаване, когато растенията се нуждаят от допълнителна подкрепа.

Най-подходящото време за приложение е през есента или през пролетта, в началото на вегетацията. Препоръчва се пръскането да се извършва следобед, при облачно време. Много добър ефект се получава, когато се прилага след обработка на почвата, тъй като тогава тя е по-активна. Разтворът се разпръсква на по-едри капки, подобно на леко дъждуване.

По отношение на количествата - за площ от 10 декара (1 хектар) се използва около 120-300 грама от препарата, който се разтваря в 40–60 литра вода. В практиката често се добавя и препарат от валериана (507) в малко количество, което усилва действието на този препарат. Валерианата е особено полезна при риск от студ, тъй като подпомага растенията да се справят с ниските температури и стимулира процесите, свързани с цъфтежа.

Динамизирането на биодинамичните препарати представлява специален начин на разбъркване, при който се създава силно движение на водата. Започва се с въртене в една посока (по часовниковата стрелка), докато се образува фуния в течността. Когато тя стане най-дълбока, движението рязко се променя в обратната посока. Така се създава ново завихряне. Този процес се повтаря ритмично в продължение на около един час, като при по-големи съдове смяната на посоката става приблизително на всяка минута.

За да бъде ефективен този процес, е важно не само количеството, но и качеството на водата. Най-добре е да се използва чиста вода, която е престояла няколко дни в отворен съд. Преди разбъркване тя трябва да се затопли до около 36-38°C. Това подпомага по-доброто „активиране" на препарата.

Необходимо е и подходящо оборудване. Обикновено се използва съд за вода, съд за загряване и отделен съд за самото динамизиране. Разбъркването се извършва с дълъг прът, на чийто край има „метла" от клони (например от леска, върба или бреза). Тя трябва да достига близо до дъното на съда, без да го докосва. Съдът за разбъркване най-често е дървена бъчва или висок пластмасов съд с цилиндрична форма, като обемът му трябва да позволява образуването на ясно изразено завихряне.

След приключване на динамизирането разтворът се оставя за кратко да се утаи, след което се прецежда през фин плат, за да не се запушат дюзите на пръскачката. Практиката показва, че най-подходящи за това са фини тъкани или дори чорапогащи.

При самото пръскане е важно да се използва техника, предназначена само за биодинамични препарати. Препарат 500 се прилага чрез едри капки, подобно на леко дъждуване, като струята се насочва под ъгъл, за да може вятърът да помогне за равномерното разпределение. За разлика от него, препарат 501 се разпръсква много по-фино – като мъгла.

Налягането при пръскане трябва да бъде ниско, за да се постигне равномерно покритие. При по-големи площи могат да се използват тракторни пръскачки с широк обхват, като е важно дюзите да бъдат правилно разположени. Също така трябва да се отчита силата на вятъра – той може както да помогне за разнасянето на препарата, така и да попречи, ако е прекалено силен.

Стандарти за безопасност 

Растителната защита е толкова ефективна, колкото е добре поддържана техниката, с която се извършва. Дори най-добрият препарат няма да даде резултат, ако пръскачката не работи правилно или в нея има остатъци от предишни обработки. Затова гръбните пръскачки трябва да се почистват старателно след всяка употреба. Това е особено важно, когато се преминава от един вид препарати към друг – например от хербициди към фунгициди – тъй като остатъците могат да причинят увреждане на растенията.

За по-сигурно почистване могат да се използват специализирани препарати, които разграждат остатъчните вещества и предпазват частите на пръскачката от износване. Така техниката остава в добро състояние и рискът от нежелани ефекти върху лозата се намалява.

Не по-малко важна е и безопасността на самия оператор. При работа с препарати е задължително използването на лични предпазни средства. Това включва защитна маска, която предпазва дихателните пътища, както и ръкавици и облекло, устойчиви на химикали. Те трябва да се поддържат чисти и изправни, за да осигуряват реална защита.

Освен това, всеки лозар трябва да води записки за извършените третирания – кога са направени, с какви препарати и в какви дози. Добрата документация помага както за по-добър контрол върху растителната защита, така и за спазване на изискванията за безопасност и добра земеделска практика.