8° C, облачно
Културата би могла да се отглежда на по-малки стопанства, не е много взискателна, но има изисквания, които трябва да се вземат под внимание
Чията е цъфтящо растение, принадлежащо към сем. Устоцветни, което я прави близък родственик на едни от най-използваните в кулинарията подправки, като чубрица, риган, босилек, мащерка, градински чай и др. Не обаче листата ѝ, изключително ароматни, се влагат в храната, а предимно семена, които се определят като най-ценната растителна част.
История
Името чия идва от дума на маите, която буквално означава „нещо, което те прави силен". А ползите за здравето на хората от нейното използване са известни от стотици години.
Дълга е историята на употребата на чия в Южна Америка. Наред с царевицата тя е сред основните хранителни култури в цивилизациите преди Колумб, като е особено предпочитана от ацтеките.
Разпространение
Като култура чията се отглежда традиционно в Мексико, Гватемала, Боливия, Аржентина, Еквадор, Никарагуа, Австралия и др.
През последните няколко години семената на чията придобиха голяма популярност сред вегетарианците от САЩ и други страни, като отличен източник на растителен калций.
В Европейския съюз това растение доскоро беше малко познато. Едва от 2006-а година се заговори за чията като перспективна култура, както и за многото ѝ ползи за оптималното хранене на хората.
Описание
0 Чията е едногодишно тревисто растение, стигащо от 60 см до 1 м височина. Напролет образува значително количество зеленина.
0 Листата ѝ са 4,8 см дълги и 3,5 см широки.
0 Цветовете ѝ са хермафродитни (имат и мъжки, и женски части) и се опрашват от пчели.
0 Венчилистчетата им са лилави, сини или бели, като самото съцветие прилича на житен клас и всяко цветче преди да цъфне се намира в отделна капсулка.
0 Семената на чията са малко овални с диаметър около 1 мм. Те са с канелен, сив, черен или бял цвят, а на повърхността им има като релефна рисунка.
Съдържат 20% белтъчини, 34% мазнини, 25% други хранителни вещества, както и значително количество антиоксиданти. Особено богати са на алфа линоленова - и на други омега-3 полиненаситени мастни киселини.
Изисквания:
0 Чията се развива добре върху песъчливи и глинести почви, които трябва да са добре дренирани.
0 Относно рH (киселенността на почвената среда) растението е изключително толерантно - вирее върху кисела, неутрална и алкална почва.
0 Предпочита сухи, слънчеви места, не може да расте на сянка.
0 Растението е чувствително към застудяване.
0 Адаптира се добре на полета с по-ниско плодородие на почвата.
Наричат чията „последователка на огъня", тъй като избуява бързо и се развива добре след попадането ѝ в райони, които са били опожарени.
Отглеждане
Ако решите да отглеждате чия, то трябва да я засеете през пролетта - март или април. Възможно е сеитба и през май, но това значително ще намали възможността растението да цъфне и да произведе семена.
Необходими са между 80 до 120 дни от засяването до започването на цъфтежа и между 120 до 180 дни за появата на семената.
Чията е растение на късия ден, което означава че се нуждае от дълги нощи, за да образува съцветия и семена. Цъфтежът ѝ обикновено е между юли и август.
Необходимите за задействане на цъфтежа къси дни в районите със северно изложение (за северното полукълбо, а за южното - в районите с южно изложение) се наблюдават чак към края на лятото, в резултат на което застудяването често започва преди растенията да цъфнат.
Заради тази особеност чията предпочита места с южно изложение в северното полукълбо и такива със северно изложение - в южното.
Докато са още млади растенията, за да се стимулира разклоняването им, което ще доведе до обилен цъфтеж и съответно повече семена, то те трябва да се поливат редовно, но не и обилно, тъй като не само не обичат, но и не понасят провлажняване.
Важно е да се следи за поява на вредители, които евентуално могат да нападат растенията. По културата най-често това са белокрилките, които са изключителен опасен неприятел и труден за контролиране.
Полезна храна
Чията е много подходяща храна за включване в диети. Може да се консумира и от вегетарианци, и от суровоядци. Семената ѝ имат много лек вкус и лесно се комбинират с други храни.
Не съдържат глутен и са чудесен източник на протеини, фитонутриенти, витамини, минерали и фибри. Интересно е да се знае, че две супени лъжици чия съдържат толкова омега-3 полиненаситени мастни киселини, колкото 275 г дива сьомга.
Ето защо, тези малки семенца са най-значителният растителен източник на полезни мастни киселини. Дори се оказва, че те са по-концентриран източник на антиоксиданти от боровинките, поради което имат мощно антиоксидантно действие. Също така са и по- наситени на така полезните за здравословното храносмилане фибри от триците.
Енергийната стойност на 100 г сух продукт от семената е 2 034 кДж (486 ккал). Същинските протеини са 16,54 г, въглехидратите - 42,12 г, от които 34,4 г диетични фибри, мазнините 30,74 г, от които 3,330 г наситени (стеаринова, палмитинова киселина), 2,309 г мононенаситени (олеинова киселина), 23,665 г полиненаситени (линолова, алфа линоленова киселина - ALA).
От витамините в семената се съдържат в достатъчни количества витамин А, тиамин (B1), рибофлавин (B2), ниацин (B3), фолиева киселина (B9), витамин С и витамин Е, а от минералите 631 мг калций в 100 г семена (т.е. два пъти повече отколкото в чаша прясно мляко), а също желязо, магнезий, манган, фосфор, калий, натрий, цинк. Богати са и на други микроелементи.
Като цяло чията се отглежда единствено и само заради скъпоценните ѝ семена, богати на омега-3 мастни киселини. Доказани са ползите и от консумацията на чай от листа, така че не бива да се пренебрегват.
Поради свойството да желира водата, семената не могат да покълнват както пшеницата и другите зърнени храни. Но нейните кълнове са с интересен вкус, като може да се използват като подправка към салати, сандвичи, сосове и омлети. Добавят се и към супи, но това трябва да се прави в края на готвенето, за да се запазят ценните им съставки.
Изключително полезни са за здравето на хората. Пречистват кръвта и стимулират образуването на нови еритроцити (червени кръвни телца) в нея.
Как въздействат семената от чия върху здравето на хората:
0 Подобряват работата на стомашно-чревния тракт.
0 Спомагат за свалянето на излишните килограми.
0 Нормализират нивата на кръвната захар.
0 Зареждат организма с енергия и със сила.
0 Увеличават устойчивостта на организма.
0 Помагат за подобряване на функциите на мозъка и на нервите.
0 Намаляват нивата на „лошия" (LDL) холестерол.
0 Стабилизират кръвното налягане и поддържат здравето на сърдечно-съдовата система.
0 Имат противовъзпалително действие - редуцират възпалението и болката, което ги прави полезни за пациентите с ревматоиден артрит и други възпалителни заболявания.
0 Осигуряват по-добро усвояване на мастноразтворимите витомини като A, D, E, K и др.
0 Спомагат за изграждане на мускулите и за подсилване на костите.
0 Поддържат здравето на кожата и на косата.
0 Способстват за поддържане на здравето на зъбите и на венците.
Коментари