12° C, ясно небе
Снежна плесен, кореново и базично гниене и други болести са все прояви на патогени, които може да компрометират реколтата
През отделни години фузариумът нанася много сериозни щети на зърнено-житните култури. Болестта често се познава предмно като зараза по класа, но тя има много повече проявления, които са също толкова опасни.
Причинителите на фузариума са повсеместно разпространени гъбни патогени, които са много пластични, с минимални изисквания към условията и факторите на средата, но с предпочитания за много добро разпространение при влажни условияи. Те са способни да се развиват в много широк географски ареал, който съвпада с този, на който се отглеждат зърнено-житните култури.
Това са гъбни организми, които за своето проявление не изискват пренасяне с посевния материал или по други пътища, което често се наблюдава по отношение на други причинители на зарази по растенията. Приема се, че вредата, причинена от фузариума, е толкова голяма, че може да се сравни с пораженията от главните и ръждите - други важни болести по житните култури.
Проявление
Фузариозата по житните растения се проявява с различни симптоми, което определя отделни видове болести, в т.ч. загиване на кълновете, белостъблие, загиване на продуктивни стъбла, белокласие – стерилни класчета и класове, т. нар. „пиян хляб" и други поражения по класа, които са съпътстване с промени в зърното.
Видове гъби от род Fusarium причиняват гниене на корените, полягане на стъблата, което води до получаването на спаружени, леки зърна - от зърна обвити с мицела на гъбата, с разрушен в различна степен ендосперм, до унищожаване на зародиша и в крайна сметка до значително намаляване на добива.
Според фитопатолозите всеки тип на проява на заболяването не се дължи само на един от известните причинители, напротив – много често всеки конкретен симптом се характеризира с наличието на няколко вида гъби от род Fusarium, така че характеристиката на видовата принадлежност в незначителна степен е свързана с типа на проявеното заболяване. Много често боестта и загиването на житни растения се причинява ту от един, ту от друг или други видове едновременно.
Фактори на средата
Влиянието на условията на околната среда, в т.ч. почвен тип, метеорологични условия (валежи, относителна влажност на въздуха, температура), както и особености на отглежданите сортове, в т.ч. време и продължителност на протичане на отделните фенофази и най-вече на срока и начина на изцъфтяване на отделните сортове и много други обстоятелства, влияят и се отразяват в различна степен за проявата и протичането на заболяването.
Признаци
Снежната плесен най-често се причинява от гъбата Fusarium nivale. Тя се характеризира преди всичко с времето, когато се проявява: рано напролет по време на топенето на снега. Наблюдава се върху отделни растения и по-често на петна. Проявява се с признаци на частично или пълно загниване, като върху нападнатите листа се образува рехав, паяжиновиден бял мицеловиден налеп, откъдето и наименованието „снежна плесен".
Заразените листа губят зелената си окраска, тъканта се разрушава и листата загиват. Процесът на разрушаване на тъканта засяга влагалището на листа, което се отразява неблагоприятно и върху възела на братене и води до загиване на цялото растение.
Интензивността на проява на тази форма на фузариозата до известна степен се определя от условията на околната среда – дебелината и продължителността на снежната покривка, от влажността, вятъра и интензивността на слънчевата радиация.
0 В години с разтегнат и продължителен период на топене на снега, при облачно време и преобладаване на ниски температури – около 2-6 градуса, се наблюдава силно, прогресивно заболяване на растенията.
0 Обратно, в години с бързо снеготопене, което протича при ясно, слънчево, но ветровито време, при преобладаване на по-високи дневни температури, образуването на налепа бързо се преустановява или въобще няма.
Началото на инфекцията е възможно да протече още през есента, като гъбата притежава способността да се развива и под снега. Всички условия, които благоприятстват нормалното развитие на посевите през зимата са неблагоприятни за снежната плесен и обратно. Много важни за проявата на това заболяване са релефът на полето, неговото изложение и типа на почвата. За силна проява на болестта допринася също така измръзването на растенията, преовлажняване на почвата, задържането на вода, както и нападение от други почвени патогени.
Причинители
Като причинители на снежната плесен са установени много видове от род Fusarium – F. nivale, F. avenaceum, F. culmorum, F. graminearum, F. falcatum, F. solani. Често се наблюдава причинителят да бъде само един вид - най-често F. nivale, но също могат да бъдат няколко вида от този род.
Това са паразити със силно изразени сапрофитни свойства – хранят се с мъртва тъкан. Тяхно постоянно местообитание е почвата, в която те се намират в огромно количество. Ето защо условията за заразяването на житните растения в почвата има по всяко време. Като се има впредвид и това, че причинителите са сапрофити, то тяхното развитие в почвата се наблюдава в течение на цялата година. Те не се влияят от ниските зимни температури.
Конидиите и мицелът оцеляват и при минусови температури от порядъка на -20оС до -33оС. При нашите условия такива температури са възможни при отсъствие на снежна покривка. Летните високи температури от порядъка на плюс 22 до 25оС са оптимални за тяхното оцеляване, развитие и размножаване.
Някои от тези видове фузариум имат в цикъла на развитие и съвършена форма. При F. nivale това е гъбата: Calonectria graminicola, перитециите на която се образуват само в периода на топенето на снега върху листата на житните растения. За разселването на гъбата, този стадий има само относително значение. Интензивното размножаване се дължи на конидиалният ѝ стадий.
В резултат на поражение на възела на братене в периода на излизане из под снега, се наблюдава по-късно стерилност на класовете.
Житни видове
Житни култури и техните многобройни сортове реагират различно на снежната плесен. В северните региони най-силно се напада ръжта, а пшеницата почти не се засяга. В по-топли региони се наблюдава обратното. Доказано е, че отделните сортове мека зимна пшеница притежават различна чувствителност и устойчивост спрямо снежната плесен.
Освен културните житни растения, фузариумът заразява и диворастящи житни растения, а някои видове като Fusarium solani паразитират както по картофите, така и по житните растения. Ето защо трябва да се обръща сериозно внимание на прилагания сеитбооборот и на предшественика.
Мерки за контрол
За контролиране на снежната плесен се прилагат различни методи и средства.
0 След топенето на снега положително се отразява подхранването с азотни торове и брануването.
0 Много голямо значение имат фосфорните и калиеви торове, които задължително се прилагат в технологията на отглеждане на културите.
0 Важна практика е унищожаване на заразените следжътвени остатъци.
0 Използването на здрав, качествен посевен материал, което намалява възможността за заразяване на растенията в периода на поникване. Отстраняването на заразени, спаружени зърна със слаба кълняема енергия и кълняемост са сигурно средство за ефикасен контрол на болестта.
0 Качествената и навременна предсеитбена обработка на почвата.
0 Предсеитбено торене с азот, фосфор и калий.
0 Недопускането на есенно прерастване на посевите.
0 Недопускане на наводняването на посевите през пролетта.
0 Навременно прибиране на реколтата.
0 Съхраняване на зърното с оптимална влага.
Коментари