Ранните картофи се отглеждат главно в южните райони на страната. Те се засаждат, когато температурата на почвата на дълбочина 10-12 см е достигнала 7-8ºС, обикновено от края на февруари до средата на март.

Картофите за средноранно и по-късно производство се засаждат от средата на април до средата на май. Те могат да се отглеждат и като втора култура (лятно засаждане). Лятното засаждане се извършва от средата на юни до средата на юли.

Картофите се развиват добре в райони с по-влажен климат и умерени температури. У нас благоприятни условия за отглеждане на тази култура има в полупланинските и планинските райони.

Биологичният минимум, необходим за поникване на картофите е 7-8 оС. Минимални температури от порядъка на минус 1-1,5 оС са критични за вегетативните части на растенията. Оптималната температура за развитие на надземните части на растенията е от 18 до 25 оС, а за образуване на клубени – 17-18 оС. Температури над 25 оС подтискат образуването на клубени, а при температури над 29-30 ºС процесът се прекратява. При определяне сроковете за засаждане на ранни картофи трябва да се имат предвид датите на обичайните за дадения район късни пролетни слани.

Картофите са взискателни към светлината. При недостиг на светлина развитието на вегетативната маса е незадоволително, което се отразява негативно върху добива. Изискванията на културата към почвената и атмосферната влажност са най-високи през фазите бутонизация и цъфтеж. Засушаването и преовлажнението се отразяват неблагоприятно на растенията. Излишъкът на влага забавя развитието на кореновата система и стимулира растежа на надземната вегетативна маса.

Картофите се развиват добре на структурни, водопропускливи и добре аерирани почви, богати на органични вещества. Подходящи за отглеждане на картофи са торфените, наносните, алувиално-ливадните и ливадно-канелените почви, а неподходящи - тежките, засолени, с високо ниво на подпочвените води.

Добри предшественици на картофите са бобовите (фасул, грах, леща), зърнено-житните култури и представителите на сем.Тиквови (тикви, дини, пъпеши). Картофите не трябва да се отглеждат продължително време на едно и също място, а също така и на площи, на които са се отглеждали култури от същото семейство – Solanaсeаe (домати, пипер, патладжан).

След прибиране на предшественика се извършва дълбока оран (25-30 см). С дълбоката оран се внасят фосфорните, калиевите торове и разложен оборски тор (при наличие). С предсеитбените обработки се извършва торене с азотен тор.

Посадъчният материал трябва да е здрав, рътен, с тегло на клубените между 50-70 г. Картофите се рътят в светли помещения при температура 15-16 ºС и относителна влажност на въздуха над 80%. Процесът продължава около 30-40 дни и приключва, когато по клубените се образуват кълнове с дължина 3-4 см.

Картофите се засаждат в редове при междуредово разстояние 60-70 см, вътре в реда – 25-35 см, на дълбочина 7-8 см. Кълновете на рътените картофи трябва да сочат към повърхността на почвата. На малки площи се практикува и гнездово засаждане.

Грижите през вегетацията включват окопаване, загърляне, напояване, борба с болестите и вредителите. Първото окопаване се извършва след поникване на растенията, второто - 2-3 седмици по-късно. С второто окопаване се извършва и загърляне.

За нормалното развитие на картофите съдържанието на влага в коренообитаемия почвен слой трябва да се поддържа над 70% от ППВ, особено през периода на образуване и нарастване на клубените.

Картофите се нападат от редица болести и вредители. Икономически най-важната болест по картофите е картофената мана. Тя се причинява от гъбния патоген Phytophtora infestans. Гъбата се запазва в клубените и в растителните остатъци в почвата. Първите признаци на болестта са зелени воднисти петна по периферията на листа от долните етажи на растенията. При висока влажност петната са покрити със сиво-бял налеп от спори. При силна зараза листата прегарят, а стъблата добиват тъмно кафяв цвят. По клубените се образуват твърди сивокафяви петна, които проникват в дълбочина.

Използването на здрав посадъчен материал и своевременното провеждане на профилактични пръскания е решаващо за ограничаване на болестта. За профилактика срещу картофената мана се използват фунгицидите: Витра 50 ВП – 0,15%, Фунгуран - 0,15%, Купроксат ФЛ – 0,3%, Таегро – 0,02%. При появата на първите признаци на болестта е наложително да се прилагат комбинирани и системни фунгициди: Актикластер – 0,3%, Витене Трипло Р- 0,4%, Фолпан 80 ВДГ- 0,15% и др. За да не се създаде резистентност е необходимо редуване на препарати с различни активни вещества.

Фунгицидите срещу картофената мана са ефикасни и срещу друга гъбна болест по картофите – алтернария (Alternaria solani).

От вредителите по картофите най-вредоносен е колорадският бръмбар. Вредят възрастните и ларвите. Те се хранят с листата на растенията. Подходящи инсектициди срещу този неприятел са: Естрела ВГ – 0,04%, Карате Зеон 5КС – 0, 02%, Суми Алфа 5 ЕК – 0,015%, Патрол – 0,04%, Моспилан 20 СП – 0,06% и др..

Картофите се нападат и от вирусни болести (ипсилон вироза, листно завиване). Вирусните болести се разпространяват от листните въшки и борбата срещу тях е насочена срещу преносителите.

Литература

Растениевъдство том III - Земиздат

Специална фитопатология