Бебешка храна, напитки, закуски и млечни продукти са основните категории биопродукти, продавани в България. Това се казва в доклада за 2026 г. на френската Агенция БИО за състоянието на биологичния сектор в Европейския съюз.

Как още е представена ситуацията в България?

През 2022 г. пазарът на биологични продукти в България е бил оценен на 37,8 млн. евро (вероятно подценена стойност), което представлява ръст от 14,5% спрямо 2021 г. и петкратно увеличение за десет години. Делът на пазара на биологични продукти надхвърли 1% по стойност през 2022 г.

Големите търговски вериги са основният канал за дистрибуция на биологични продукти в България, като през 2021 г. те са представлявали 70% от пазара. Всички вериги са разширили своя асортимент от биологични продукти, особено под собствени търговски марки. Повечето вериги са създали специални секции за биологични продукти в своите магазини. Веригата „Метро" дори е разположила малки магазини за биологични продукти в близост до касите.

Веригите, които продават най-много биологични продукти, са Lidl, Kaufland, Billa и DM, въпреки че Lidl има най-ограничената гама от биологични продукти.

Дистрибуцията на биологични продукти в България съществува от 2006 г. Към момента в страната има около 200 магазина за биологични продукти, които предлагат по-широка гама от продукти в сравнение с големите търговски вериги. Някои биомагазини принадлежат към много малки вериги като Balev Bio, Zoya и Zelen. Значителен дял от биомагазините се намира в София.

Онлайн продажбите придобиват все по-голямо значение на пазара на биологични продукти, като през 2021 г. съставляват 4% от пазара. Основният играч е Ebag, който пусна своя собствена гама от биологични продукти под собствена марка. Биопродукти могат да се намерят и на седмичния фермерски пазар в София.

Здравето и опазването на околната среда са основните причини за покупката на биопродукти. Основните пречки пред консумацията на биопродукти са цената и липсата на доверие.

Данните са ясни, изтъква докладът: климатичните промени, влошаването на състоянието на почвите, недостигът на вода, замърсяването на въздуха и намаляващото биологично разнообразие застрашават сериозно селското стопанство и продоволствената сигурност в ЕС. Редица институции, сред които Съвместният изследователски център, Европейската агенция за околната среда и Европейската сметна палата, подчертават продължаващата разлика между амбициите на „Зеления пакт" и настоящите тенденции.

В този контекст биологичното земеделие се очертава като ключов структурен отговор. Данните сочат, че то спомага за намаляване на емисиите на парникови газове, за секвестиране на въглерод в почвите, за опазване на природните ресурси и за поддържане на качеството на водата, като същевременно насърчава хуманното отношение към животните. То допринася също така за динамиката на селските райони, за създаването на работни места и за обновяването на поколенията в селското стопанство.

Намирайки се на кръстопътя между екологичните, икономическите и социалните предизвикателства, биологичното земеделие представлява основен стълб за прехода към по-устойчиви, по-екологични и по-справедливи селскостопански и хранителни системи.