Преди време ви представихме две технологии за отглеждане на картофи - едната по-често прилагана, другата - по-иновативна, която у нас е застъпена по-рядко, но заслужаваща внимание. Днес ще научите за още три метода, които намират място в картофопроизводството.

Нидерландска технология

Първоначално тази технология за отглеждане на картофи е разработена за ферми с големи картофени насаждения и е включвала използването на специализирана техника - от обработката на почвата до прибирането на реколтата.

В нашите условия този метод е леко модифициран, но все още е подходящ за градинарите, които разполагат поне с някаква минитехника.

Същността на метода е, че клубените се засаждат във високи бразди на разстояние най-малко 30 см една от друга и с широки разстояния между редовете от най-малко 75 см. Това разположение създава оптимални условия за развитието както на кореновата система, така и на надземната зелена маса, което води до отлични добиви.

Ключова роля в нидерландската технология за отглеждане на картофи играят обработката и подобряването на почвата преди засаждането, осигуряване на качествен посадъчен материал, превантивното третиране срещу потенциални болести и неприятели, както и стриктното спазване на графиците за засаждане/прибиране на реколтата и всички етапи от грижите за посева - поливане, окопаване, подхранване, растителна защита срещу евентуални вредители.

Метод на Мийтлайдер

Напоследък методът за отглеждане на зеленчуци (включително картофи) при т. нар. „тясна леха" стана много популярен. Известен е още като „методът на Мийтлайдер", кръстен на своя създател.

Този метод включва създаване на високи лехи или гребени с ширина 45-50 см с разстояние между редовете 0,7-1 м. След това се изкопават дупки с дълбочина 10 см, разположени на шахматно разстояние 30 см една от друга. В тях се засаждат клубените и след това се покриват

Американският производител на зеленчуци е открил чрез опит, че тези пропорции позволяват на растенията в лехите да получават максимална слънчева светлина и въздушен поток и те виреят във всякакъв тип почва и климат, като същевременно спестяват място благодарение на пропорциите на конструкциите.

Оптималният дизайн на лехата на Мийтлайдер е с дълги „кутии", пълни с почва. Те се запълват с висококачествена почвена смес.

При този метод се спестява до 40% от водата при поливане и се минимизира нуждата от окопаване. В резултат на това, лехите дават по-висок добив от конвенционалните такива и изискват по-малко поддръжка - основно само умерено поливане и торене с минерални смеси три пъти през вегетацията.

Метод на Гюлих

Основава се на формирането на многоетажно картофено растение, като храст чрез многократно добавяне на почва. За целта клубенът се засажда в центъра на квадрат със страна приблизително 1 метър, а новообразуваните стъбла постоянно се покриват с почва.

В резултат на това издънките от клубена започват да растат в пръстен. Докато се разтягат, те отново се покриват с почва, след което се огъват още повече настрани и произвеждат допълнителни подземни издънки.

Картофените храсти, засадени по метода на Гюлих, изглеждат пирамидални, докато под почвата образуват многослойна коренова система. По този начин, от един клубен се образуват много повече картофи, което води до повишени добиви.

Тази техника изисква много ръчен труд и е подходяща само за използване в малки градини, където механизацията е невъзможна.

Затова някои градинари напоследък използват подобрена и „обърната" версия на метода на Гюлих, при който картофените растения се отглеждат в торби или пирамиди, направени от автомобилни гуми, като се използва същият принцип на редовно добавяне на почва.

Освен това, с добавянето на почва към контейнера, могат да се положат още няколко реда клубени на нови слоеве, без да се пречи на растежа на долните издънки. В този случай добивът на единица площ е още по-висок. Освен това клубените са защитени от подземни неприятели и растенията не се нуждаят от плевене или окопаване.

И още

Всъщност това далеч не са всички оригинални методи за засаждане и отглеждане на картофи в градината. Прилагат се още методите на Картелев, Пинто и Михайлов, японски и корейски технологии, методът без оран (с използване на мулч), както и варианти за отглеждане на клубени в слама и торби и т.н.

Изберете този, който отговаря на размера на вашата градина, вида на почвата и труда, разбира се.