Изследване на Испанския национален съвет за научни изследвания (CSIC) показа, че диалилсулфидните съединения – молекули, богати на сяра, които се съдържат в семейство Allium, като чесън, лук и праз – могат да удължат живота на мишките. Публикувани в Cell Metabolism, тези открития отварят нови възможности за разработване на лечения за подобряване на качеството на живот с напредването на възрастта.

Проучването, което се фокусира върху съединенията в чесъна, показва, че тези молекули забавят различни неблагоприятни ефекти на стареенето и увеличават както продължителността, така и качеството на живот при млади и стари мъжки мишки. Изследователите също така откриха, че добавянето на диалилни сулфиди към диетата на мишките подобрява функцията на инсулина, която е от решаващо значение за регулирането на метаболизма и предотвратяването на заболявания, и подобрява клетъчните сигнални механизми, участващи в стареенето.

„Наблюдавахме, че тези съединения променят механизмите, които регулират няколко биологични пътя, участващи в стареенето. Доказателствата сочат, че тези механизми, присъстващи както при животните, така и при хората, са от съществено значение за по-дълъг живот и по-добро качество на живот. Въпреки това са необходими допълнителни проучвания, преди тези открития да бъдат приложени при хората", обяснява Мария Анхелес Калис Молина, първи автор на проучването и изследовател в CSIC в CABIMER, Андалуския център за молекулярна биология и регенеративна медицина (CSIC-US-UPO-JA).

Освен това, при изследваните мишки тези молекули намаляват специфични промени, свързани с невродегенеративни, мускулно-скелетни и метаболитни заболявания, включително Алцхаймер, саркопения и диабет тип 2. Те помагат за регулирането на метавъзпалението – продължително, нискостепенно възпаление, свързано с метаболитни състояния като затлъстяване и хипергликемия.

„Резултатите са обещаващи, особено защото тези съединения са естествени и вече са част от хранителния режим, което е благоприятно. Въпреки това, все още има много да се проучи, за да се разбере напълно потенциалът им за подобряване на човешкото здраве. Необходими са допълнителни проучвания както върху животински модели, така и върху хора, преди да могат да се дадат каквито и да било препоръки", заяви ученият от CSIC Алехандро Мартин-Монталво, старши автор на проучването. Той е също така изследовател в CABIMER, където ръководи група, фокусирана върху метаболитни интервенции за здравословно стареене.

Изследването е проведено от CABIMER (Андалуски център за молекулярна биология и регенеративна медицина) в сътрудничество с Instituto de la Grasa (IG-CSIC), Instituto de Bioquímica Vegetal y Fotosíntesis (IBVF, CSIC-US), Centro de Investigación Príncipe Felipe, отделението по вътрешни болести в болница Virgen del Rocío, Кливландската клиника и CIBER в областта на диабета и свързаните с него метаболитни заболявания.