Как се възстановява свиневъдният сектор след АЧС?

Фермери доставят директно в общините, колегите следват техния пример.

Рекордно производство на прасета очакват браншовици за 2025 г., но изкупните цени са под себестойност

Свиневъдният сектор сега смело и уверено се възстановява от Африканската чума, заради която от 2019 г. насам бяха унищожени над 200 000 свине, а малките фермери вече не могат да пуснат местните породи на свободна паша. Обнадеждаващ е фактът, че свиневъдите в страната не разчитат единствено на държавна помощ и интервенции, а по своя инициатива търсят и намират пътища за реализация на своята продукция.

Няма абсолютно никакво противоречие между

индустриалното и традиционното отглеждане на свине,

според Вихрен Димитров, председател на Национално сдружение за развъждане на местни (традиционни) породи свине и изпълнителен директор на един от най-старите свинекомплекси в България „Голямо Враново", което е с годишно производство от около 50 хил. свине и със собствена кланица.

„Пасищното отглеждане беше забранено заради АЧС,

но според нас Наредба 6 трябва да отпадне и пасищното отглеждане да бъде разрешено при повишена биосигурност – с електропастир. Ще предложим на Министерство на земеделието и храните и Българска агенция по безопасност на храните, Наредба 6 да отпадне, защото в момента в България има само около 150 майки за възпроизводство", обясни Вихрен Димитров за „Български фермер" и допълни:

„Също така ще настояваме, да не се бърза с евтанизацията на хиляди животни. Свинекомплекс „Голямо Враново" пострада тежко от Африканската чума по свинете. През 2019 г. бяха унищожени 500 000 прасета, но по-разумно беше да бъдат изолирани и ваксинирани. Ако Европейският съюз иска да има продоволствена сигурност, необходимо е да облекчи тежестта на своето законодателство. Унищожаването на хиляди прасета заради съмнения за АЧС виси като Дамоклев меч над свиневъдите в Европа. Положението в Румъния дори е още по-тежко, отколкото в България. За нас най-важното е това, че сме изградили доверие, хората ни вярват и постепенно вървим и към законодателни промени.

Хората ценят традиционния вкус на свинското месо

В нашия свинекомплекс създадохме породата Черен ангел на базата на Източнобалканската свиня. Получаваме я, като добиваме семенен материал от база в Кюстендил и осеменяваме индустриално отглежданите свине в комплекса. Подадохме документи за патентоване на породата Черен ангел в ЕС. Породата наподобява на Иберико в Испания и Португалия, както и на Мангалицата в Унгария, Румъния и Сърбия. Месото от Черен ангел е с отлични вкусови качества и е наситено с омега 3 и 6 мастни киселини.

Достъпът до пазари е лесен, посочи Вихрен Димитров и допълни: „В момента имаме кампания – във всяка точка на страната доставяме трупно месо, през общините. Така прескачаме търговските посредници и доставяме директно до крайния потребител, по списък съставен от съответната община.

Килограмът трупно месо струва 8,20 лв. с ДДС

Проблемът в България и Европейския съюз е че се „робува" на общите пазарни цени и много често се продава под себестойността на произведената продукция. Затова през 2021 г. ние написахме писма до всички общини в България и им предложихме истинско месо, доставено директно до тях. Вече 4 години хората там поръчват, например 10 половинки, и ние им ги доставяме. Други колеги също започнаха да го правят.

В селскостопанския сектор е необходим държавен орган подобен на КЕВР в енергийния сектор, за да има фиксирани месечни цени на основните селскостопански храни. Не е сложно, но е необходимо да се приложи.

Моят съвет е, хората да пазаруват от фирмени магазини или от магазинчета, които работят директно с фермерите."

Умерено позитивни очаквания за развитието

на свинепроизводстовто през 2026 г.

имат браншови представители от Асоциацията на свиневъдите в България. Тенденциите на световните пазари очерта Димитър Михайлов, изпълнителен директор на браншовата организация:
„От 2024 г. наблюдаваме възстановяване на производството на свине и свинско месо в страната. Тази тенденция се засилва и прогнозните данни на Министерство на земеделието и храните за 2025 г. сочат, че се очаква да бъдат произведени около 92 хиляди тона свинско месо. През 2024 г. бяха произведени около 87 хил. тона, т.е. имаме увеличение на производството с 5 хиляди тона. Това би било рекордно производство за последните 20 години. Лошото е, че изкупните цени на живите животни са ниски, продава се под себестойност.

В България има прекалено голям брой кланици - около 90

и те обработват около 1 200 000-1 300 000 прасета годишно. Те не могат да осигурят ниска себестойност на продуктите - частите на трупа, които са нужни за преработвателната индустрия. Испания, например, разполага със 120 кланици, от които 30 са с най-голямо икономическо значение и те колят около 53 млн. прасета. Така се прави икономия от мащаба и се предлага продукцията на много по-ниска цена, затова преработвателите в цяла Европа внасят от тях.

Африканската чума по свинете в Испания задейства неблагоприятни механизми на регионалните пазари. Страната има договори за доставка с над 120 държави, но не всички са съгласни да получават доставки от нея. Изкупната цена на живо тегло спадна с 26 евроцента само за две седмици. Това повлия върху пазара в Европа, тъй като големи количества продукция останаха неизкупени.

Силно негативно влияние върху цените в Европа оказаха и наложените от Китай и САЩ мита върху вноса на свинско месо от ЕС. Въпреки това през 2025 г. ЕС е изнесъл с 1% повече свинско месо на годишна база. По последна информация, Китай обяви, че намалява тези мита и те ще бъдат от 5 до 20%. Това би трябвало да допринесе за стабилизирана на цените в Европа и съответно на българския пазар.

От началото на 2025 г. изкупните цени на свинете

в ЕС са намалели с 15%, а в България с 13%,

отбелязва Димитър Михайлов и посочва: „Вижда се, че България има голям потенциал за развитие на свиневъдството, наблюдаваме това през последните една-две години. Предстои да видим как ще се държи пазарът през 2026 година. По-високите изкупни цени и балансът на производството в Европейски съюз вероятно биха довели до последващо увеличение. Също така е много важно как ще се развие регулаторната рамка на Европейския съюз, тъй като всички тези изисквания водят до по-висока себестойност на продукцията. САЩ и Китай се възползват и завземат позициите на европейските производители."

Асоциацията на свиневъдите в България е запознала комисар Кристоф Хансен с позицията на българските производители относно премахването на фиксаторите за отглеждане на майки, както планира Европейската комисия.

„По изчисления на Copa-Cogeca тази мярка би довела до 40% загуби за свиневъдния сектор в ЕС", отбеляза Димитър Михайлов и допълни: „Самият комисар Хансен е посетил свинеферми в Дания и е убеден, че мярката води до загуби на малки животни и съответно до понижение на продукцията във фермата. Много европейски фермери излязоха на протести, тъй като са убедени, че новата Обща селскостопанска политика ще им създаде повече трудности, отколкото улеснения.

През последните години се наблюдава

окрупняване на фермите

и фалити на малки и средни стопанства, които са гръбнакът на селското стопанство. Не смятам, че това окрупняване ще доведе до ползи за хранителния суверенитет на ЕС и на България."
Свиневъдният сектор вече се възползва от интервенциите за инвестиции в земеделски стопанства и за преработка на продукцията по Стратегическия план.

„Разчитаме, че договорената и одобрена от Европейската комисия държавна помощ за сектора ще бъде изплащана навреме. Вижда се положителен икономически ефект, откакто България прилага тази мярка", посочи Димитър Михайлов. Очаква се през 2026 г. да се разшири производството, да се появят нови производители и онези свиневъди, които пострадаха от АЧС, да възстановят унищожените си предприятия.

„Призовавам потребителите да купуват българско неопаковано, прясно свинско месо, тъй като то се доставя до тях в най-кратки срокове", каза още браншовият представител.

Димитър Михайлов, изпълнителен директор на Асоциацията на свиневъдите в България.