Май е месецът, през който растежът е буен, листната маса се развива интензивно, а младите леторасли се стремят нагоре с всеки топъл ден. Само за няколко дни промените могат да бъдат видими с просто око.

Именно през май се полагат основите на бъдещата реколта. В този етап се формира както количеството, така и качеството на гроздето. Определя се броят на гроздовете, тяхното развитие и способността на лозата да ги изхрани. Всички агротехнически мероприятия, извършени сега, имат пряко отражение върху добива през есента.

Това е и месецът, в който лозарят трябва да бъде най-наблюдателен. Променливото време, редуването на топли дни с валежи, създава благоприятни условия както за бърз растеж, така и за развитие на болести. Първите признаци на проблеми често се появяват именно сега, но ако бъдат пропуснати, последствията могат да се окажат сериозни. Затова редовните огледи на лозето не са просто препоръчителни, а задължителни.

Грешките, допуснати през този период, трудно се компенсират по-късно. Прекалено сгъстената листна маса, пропуснатото филизене или закъснелите растителнозащитни мероприятия могат да доведат до отслабване на лозата и влошаване на качеството на гроздето. Дори на пръв поглед малки пропуски могат да имат натрупващ се ефект през сезона. Затова не е случайно, че опитните лозари често казват: „ако сбъркаш през май, плащаш през септември". В този израз е събрана дългогодишна практика и ясно послание - грижите, положени навреме, са най-сигурната инвестиция в една добра реколта.

Едно от най-важните мероприятия през май е филизенето. Това е първата зелена резитба, при която се премахват излишните, слаби или неправилно разположени леторасли още в ранен етап от развитието им. Именно чрез тази операция лозарят започва да „насочва" лозата, кои леторасли да се развиват и кои да бъдат отстранени, за да не изразходват излишно хранителни вещества.

Ако лозата се остави да се сгъсти прекомерно, се създава неблагоприятна среда. Въздухът не циркулира добре, влагата се задържа по-дълго, а това е идеално условие за развитие на болести като мана и оидиум. Освен това растенията започват да си „конкурират" светлината, което отслабва част от летораслите и влошава цялостното състояние на лозата.

Правилното филизене означава да се действа с мярка и мисъл за бъдещето развитие на лозата. На първо място се премахват безплодните леторасли, особено тези, които излизат от стара дървесина или са слабо развити. След това се отстраняват и тези, които са твърде нагъсто разположени. Запазват се добре разположените, здрави и силни филизи, които имат потенциал да дадат качествена реколта.

Резултатът от едно добре извършено филизене не се изразява само в по-добрата форма на лозата. То има пряко влияние върху качеството на гроздето. Гроздовете се развиват по-здрави, по-добре огрени и с по-малък риск от загниване.

Топлото време, съчетано с чести валежи и сутрешни роси, създава почти идеални условия за развитие на най-опасните гъбни заболявания – маната и оидиума. Те могат да се появят бързо и да се развият неусетно, особено ако лозето е оставено да се зашуми или не се наблюдава редовно.

Една от най-честите грешки при любителите е, че реагират едва когато са видими симптомите - петна по листата, налепи или деформации. В този момент обаче болестта вече е в напреднал стадий и борбата става значително по-трудна и по-малко ефективна.

За да се избегнат проблеми, е важно да се следят няколко ключови фактора. На първо място прогнозата за времето. Продължителните валежи и високата влажност са ясен сигнал за повишен риск. Също толкова важно е да се отчита фазата на развитие на лозата. Младите, бързо растящи тъкани са особено уязвими. Не на последно място, наличието на влага по листата за по-дълъг период създава идеални условия за заразяване.

Началото на растителнозащитната програма през май е решаващо. Именно сега се изгражда „щитът", който ще предпази лозата през целия сезон. Ако този старт бъде пропуснат или подценен, последствията често се усещат чак до гроздобера.

За любителите-лозари има няколко основни правила, които е добре да се спазват. Първо, не се пръска „на око", а според конкретните условия и риска от зараза. Второ, интервалите между третиранията трябва да се спазват стриктно, защото прекъсването на защитата дори за кратко може да отвори „врата" за болестите. Трето, редуването на препарати с различен механизъм на действие е важно, за да не се допусне привикване на патогените с използваните препарати за растителна защита.

Важни действия, които не бива да пропускате през месец май!

0 Филизене

  • Прави се, когато летораслите са с дължина от 10 до 15 см.
  • Оставят се по 1–2 леторасъла на чеп (според силата на лозата).
  • Премахват се всички безплодни и слаборастящи.
  • При асми – премахват се тези, които растат навътре и сгъстяват.

0 Първи растителнозащитни третирания

  • Започнете профилактични пръскания при дължина на летораслите около 10–15 см.
  • Интервал: 7–10 дни (при дъждовно време – по-кратък).
  • След дъжд над 20–25 мм → задължително пръскане.
  • Комбинирай препарати срещу мана и оидиум.

0 Привързване на летораслите

  • Прави се редовно, още от ранна фаза.
  • Привързване на всеки 20–30 см растеж.
  • Използване на меки връзки, за да не се пречупват.

0 Контролиране на сгъстяването/зашумяването

  • Осигурете светлина и въздух в короната.
  • Осигурете разстояние между летораслите, за да не се допират.
  • При нужда, частично премахнете излишна листна маса.