През последните десетилетия българското лозарство премина през фундаментална трансформация, насочена към все по-прецизно управление на вегетативния и репродуктивния потенциал на лозата. Краят на май се утвърди като един от най-важните преходни периоди във вегетацията, която обуславя последната възможност за окончателна корекция на натоварването преди настъпването на масовия цъфтеж. Именно тогава лозарят трябва да подходи не просто механично към зелените операции, а с ясно разбиране за физиологичното състояние на растението, връзката между кореновата система и листната маса и начина, по който лозата разпределя произведените хранителни вещества.

В края на май лозата навлиза в период на интензивен растеж. Летораслите обикновено достигат дължина 20-25 сантиметра. Тази фаза позволява сравнително точна оценка на тяхната жизненост и родовитост. До този момент растението постепенно преминава от използване на резервните хранителни вещества, натрупани в старата дървесина и корените през предходната година, към активно изхранване чрез фотосинтезата на новоразвитите листа.

Точно тук се крие значението на правилната корекция на натоварването.

Ако лозата задържи прекомерен брой леторасли,

произведените асимилати се разпределят

между твърде много растежни точки

В резултат съцветията остават недохранени, оплождането протича неравномерно, а по-късно се формират рехави гроздове с по-дребни зърна. При добре балансирана главина хранителните вещества се насочват към ограничен брой силни леторасли и бъдещите гроздове получават по-добро изхранване още преди цъфтежа.

Съвременното лозарство разглежда листната площ като основен „двигател" на продуктивността. За да се изхрани качествено грозде, лозата трябва да разполага с достатъчно активна листна маса, изложена на светлина и проветрение. Когато главината е прекалено сгъстена, вътрешните листа остават засенчени, влажността се повишава, а въздушният обмен се влошава. Това не само намалява фотосинтетичната активност, но и създава благоприятна среда за развитие на болести като обикновена мана и сиво гниене.

В края на май обикновено се отстраняват няколко основни групи леторасли.

0 Лакомци. Това са силни филизи (леторасли), развиващи се от спящи пъпки по старата дървесина (стъблото, рамената или кордоните на лозата). В повечето случаи те са стерилни и действат като силни консуматори на хранителни вещества. Освен това сгъстяват главината и ограничават проникването на светлина и въздух. Въпреки това опитният лозар невинаги ги премахва безусловно. При необходимост от подмладяване на лозата или замяна на повредено рамо или кордон някои

добре разположени лакомци могат да бъдат

запазени като бъдещи плодни звена

0 Двойници. Нерядко от едно око се развиват два или повече леторасъла. Тогава се оставя по-силният и по-добре развитият филиз, а по-слабият се премахва. Така се избягва вътрешната конкуренция и се осигурява по-добро хранене на избрания леторасъл.

0 Издънки. Те се развиват под мястото на присаждане и произлизат от подложката, а не от културния сорт. Издънките трябва да се премахват възможно най-дълбоко до основата, защото отнемат значителна част от хранителните вещества и могат постепенно да отслабят развитието на облагородената част.

0 Стерилни филизи. Това са леторасли без реси, израснали от плодни пръчки или чепове. Не всички стерилни филизи трябва да бъдат премахвани механично. Част от тях са необходими за формиране на листна маса и за поддържане на нормален физиологичен баланс. Обикновено се отстраняват само тези, които сгъстяват прекомерно лозата или засенчват плодните леторасли.

0 Колтуци. При мощни и добре развити главини колтуците често нарастват изключително бързо и за кратко време могат да превърнат лозата в силно сгъстена маса от листа и леторасли. В такива случаи

операцията се извършва нееднократно –

обикновено 2–3 пъти през сезона,

като първата и най-важна намеса е именно в края на май

При по-слабите лози ситуацията е различна. Там колтуците остават къси, често не надвишават 5–6 сантиметра и нерядко сами прекратяват развитието си. При такива растения прекомерното колтучене може дори да бъде вредно, защото намалява и без това ограничената листна маса.

Непосредствено преди цъфтежа или в самото начало на цъфтежа е препоръчително да бъде извършено филизене. То представлява премахване на върха на леторасъла заедно с 2–3 недоразвити листа. Целта на операцията е временно да се прекрати растежът на леторасъла на дължина. Когато това се случи, потокът от хранителни вещества се пренасочва към ресите и младите цветове. Практически това подобрява оплождането и намалява риска от изресяване.

Връзка между натоварването и растителната защита

Зелените операции в края на май имат не само физиологично, но и огромно фитосанитарно значение. Добре проредената главина позволява на фунгицидните разтвори да достигнат равномерно до листата и ресите. Ако лозите останат прекалено сгъстени, вътре в короната се задържа влажен и застоял въздух, което често се оказва идеална среда за развитие на гъбни патогени.

Особено критичен е периодът от началото на цъфтежа до фаза „грахово зърно". Именно тогава инфекциите от обикновена мана и оидиум могат да нанесат най-сериозни поражения върху бъдещата реколта. Пропуснатото филизене или закъснялото колтучене често правят дори добрата растителна защита по-малко ефективна, защото препаратите не успяват да проникнат във вътрешността на лозата.

Специфични особености при младите лозя

При младите насаждения подходът към натоварването е напълно различен от този при плододаващите лози. През първата година основната задача не е получаването на добив, а изграждането на силна коренова система и мощна листна маса.

Поради тази причина през първата година обикновено не се извършват филизене, кършене или колтучене. Лозата трябва свободно да развие максимален брой листа, които да изхранят корените и да ускорят прихващането.

Особено важно мероприятие през този период е премахването на росните корени през юни и август. Така растението се стимулира да развива по-дълбока коренова система, по-устойчива на засушаване.

От втората и третата година започва активното формиране на главината. Тогава част от колтуците вече не се премахват, а се използват за изграждане на бъдещите рамена и кордони.