Правилното хранене е цяла наука (зоохигиена и хранене на животните), тъй като различните видове имат коренно различна храносмилателна система и специфични нужди през отделните етапи от живота си.

Ето как се разделят основните принципи и съставки при балансирането на фуражи:

Основни компоненти на всяка хранителна смес

За да бъде една смес пълноценна, тя трябва да съдържа пет основни групи елементи:

0 Енергийни компоненти (зърнени храни): царевица, пшеница, ечемик, овес. Те съставляват най-големия процент от смеските.

0 Протеинови компоненти: соев шрот, слънчогледов шрот, грах, люцерново брашно. Протеинът е ключов за растежа и производството (яйца, мляко, месо).

0 Влакнини (фибри): сламки, сено, трици. Задължителни за преживните животни и зайците, но в минимални количества за птиците.

0 Минерални добавки: креда (калциев карбонат) за здрави кости и черупки, дикалциев фосфат, готварска сол.

0 Премикси: концентрирани смеси от витамини, аминокиселини (лизин, метионин) и микроелементи (желязо, цинк, мед), които се добавят в малки проценти (обикновено 1-3%).

Специфики според вида на животните

  • Птици (кокошки, бройлери, пуйки)

Птиците имат бърз метаболизъм и се нуждаят от концентрирана храна с ниско съдържание на влакнини.

Носачки: Нуждаят се от огромно количество калций (около 3,5-4,5% от сместа) за изграждане на черупката на яйцето. Основната им храна е царевица и пшеница + соев/слънчогледов шрот за протеин.

Бройлери: При тях се използват три фази: Стартер (много висок протеин ~22% за бърз старт), Гроуер (за растеж) и Финишър (повече енергия/царевица за натрупване на маса преди клане).

  • Свине

Свинете са всеядни и стомахът им е еднокамерен (подобно на човешкия).

Храната им се базира на пшеница, ечемик и царевица, комбинирани със соев шрот.

Важно: Прасенцата сукалчета и отбитите прасета изискват изключително лесно смилаеми протеини (често се включва суроватка или млечен прах), докато при прасетата за угояване диетата става по-груба и енергийна.

  • Преживни животни (крави, овце, кози)

Те имат сложен стомах (четирикамерен) и разчитат на ферментация в търбуха.

Основната част от дажбата им трябва да бъде обемист фураж (сено, силаж, сенаж, зелена трева).

Концентрираният фураж (смеска от царевица, ечемик, шротове) се дава като допълнение, за да покрие високите нужди от енергия и протеин при лактация (производство на мляко). Внимание: Предозирането със зърно може да бъде фатално за тях (ацидоза).

  • Зайци

Те са тревопасни с много специфично храносмилане (цекотрофия).

Смеските за зайци задължително съдържат висок процент люцерново брашно и пшенични трици. Храната им трябва да е богата на фибри (влакнини), за да функционират правилно червата им и да се изтриват зъбите им.

Как се изчислява и прави рецепта?

Професионалното производство използва специализиран софтуер, който балансира рецептата по десетки показатели (обменна енергия, суров протеин, калций, фосфор, аминокиселини) на базата на най-ниска цена на суровините.

В домашни или полупрофесионални условия се следват готови примерни рецепти (процентни съотношения) за съответната възраст и вид животно, които се смесват в хомогенизатор (фуражомелка) и често се гранулират за по-добро усвояване.

Ето подробна и последователна информация за храненето на четирите групи животни. За всяка от тях проследяваме критичния момент веднага след отбиването (или излюпването) и преминаването през различните фази на растеж.

  • Кокошки носачки

При птиците няма „отбиване" в бозайническия смисъл, но първите дни след излюпването са критични за развитието на храносмилателната система и имунитета.

Фаза 1: Новоизлюпени пилета (0–6 седмици)

Особености: Пилетата се настаняват на топло и веднага им се осигурява достъп до вода и храна. Храносмилателната им система е незряла, затова се използва т.нар. „стартер" под формата на фина троха.

Смеска: Висок суров протеин (20-21%), ниско съдържание на влакнини (до 4%). Базира се на царевица, пшеница и соев шрот. Задължително съдържа кокцидиостатик (лекарство срещу паразити) и аминокиселини.

Фаза 2: Подрастващи ярки (7–18 седмици)

Особености: Целта тук е пилето да развие скелет и мускулатура, без да натрупва излишни мазнини (затлъстелите ярки снасят лошо). Храната се нарича „гроуер".

Смеска: Протеинът се намалява на 15-16%, а енергията се прави умерена. Увеличава се делът на пшеницата и ечемика за сметка на царевицата.

Фаза 3: Проноски и интензивно снасяне (над 18 седмици)

Особености: Около 18-20-ата седмица птиците започват да снасят. Нуждите им се променят драстично заради калция, необходим за яйчената черупка.

Смеска: Протеин около 16,5-17,5%. Нивото на калций скача рязко до 3,8-4,5% (добавя се креда и течен/млян варовик с по-едра фракция, за да се разтваря бавно в стомаха през нощта, когато се образува черупката).

  • Бройлери (пилета за месо)

Бройлерите са хибриди, селекционирани за изключително бърз растеж. Всяка грешка в храната тук води до забавяне на растежа или здравословни проблеми (проблеми с краката поради бързо тегло).

Фаза 1: Новоизлюпени бройлери (0–10 (или 14) дни)

Особености: Търси се максимален старт на мускулните клетки. Ползва се супер концентриран „стартер" (микро-троха).

Смеска: Изключително висок протеин (22-23%) и висока обменна енергия. Силно застъпени соев шрот, царевица, растително масло (мазнини за енергия), витамини и аминокиселини (лизин, метионин).

Фаза 2: Интензивен растеж (11–28 ден)

Особености: Пилетата растат „с часове". Храната е „гроуер" (обикновено на дребни гранули).

Смеска: Протеинът пада леко на 20-21%, но енергията остава много висока, за да поддържа бързото натрупване на месо.

Фаза 3: Финиширане (29 ден до клане – около 40-45 ден)

Особености: Използва се „финишър". От тази храна задължително се изключват всякакви лекарства (кокцидиостатици), за да се изчисти организъмът преди клане.

Смеска: Протеинът е около 18%, но въглехидратите и мазнините са високи (повече царевица), за да се получи добро заглаждане на трупчето.

  • Прасета за угояване

Критичният момент при прасетата е отбиването от майката (обикновено на 28-35 дневна възраст). Това е огромен стрес: те преминават от течно майчино мляко към суха храна, а ензимната им система все още не е пригодена за зърно.

Фаза 1: Отбити прасенца (предстартер и стартер: от 5-7 кг до 20 кг)

Особености: Веднага след отбиването прасетата са предразположени към разстройства (диария от колибактериоза). Храната трябва да е супер смилаема.

Смеска: Протеин 20-22%. Включват се специализирани съставки: суроватка на прах, млечни компоненти, термообработено зърно (екструдирано) и задължително подкислители (органични киселини), които да помагат на стомахчето да преработва храната и да спират лошите бактерии.

Фаза 2: Подрастващи прасета (гроуер: от 20 кг до 50-60 кг)

Особености: Стомахът вече е укрепнал. Прасето изгражда скелет и прави активна мускулна маса (крехко месо).

Смеска: Протеин около 17,5-18,5%. Основата е пшеница, ечемик, царевица и соев шрот, балансирани с лизин.

Фаза 3: Финално угояване (финишър: от 60 кг до 110-120 кг)

Особености: В този етап прасето е склонно да дебелее (да прави сланина). Затова протеинът се намалява, а се търси енергия за достигане на крайното тегло.

Смеска: Протеин 14-15%. Увеличава се процентът на ечемика (той дава по-твърда и качествена сланина) и се намалява соевият шрот (който е скъп), за да се поевтини диетата.

  • Дребни преживни животни (агнета и ярета)

При тях отбиването е преход от млечно хранене към функциониране на търбуха (който при раждането е неразвит).

Фаза 1: Бозаен период и прояждане (от 2-рата седмица до отбиването на ~2-месечна възраст)

Особености: Малките бозаят, но още от 10-ия ден трябва да им се предложи „предстартерна" храна и хубаво, фино сено (люцерна). Това стимулира стените на търбуха да растат и да се заселват с полезни микроорганизми.

Смеска: Гранулиран стартер с 18% суров протеин (царевица, овес, соев шрот).

Важно: Агнетата са изключително чувствителни към мед – в техните премикси няма добавена мед, тъй като е токсична за тях (за разлика от яретата).

Фаза 2: След отбиването (угояване или за разплод: от 2 до 6-месечна възраст)

Особености: Животните вече са преживни. Основното им меню е качествено сено (около 50-60% от дажбата), комбинирано с концентриран фураж.

Смеска: Протеин около 14-16%. Сместа съдържа царевица, ечемик, овес и слънчогледов шрот. Концентратът се ограничава до 300-500 грама на ден, за да се избегне подуване и ацидоза (вкисване на търбуха).

Фаза 3: Възрастни животни и кози майки

Особености: Храненето зависи от това дали са бременни, дали доят, или са в почивка.

Дажба: По време на лактация (доене) те се нуждаят от много вода и сочни фуражи (паша, силаж), сено и балансирана смеска (около 13-14% протеин) – средно по 300-400 грама концентрат за всеки литър издоено мляко. В периода на почивка (сухостоен период) могат да карат почти изцяло на добро сено и паша.

Ето подробна информация за храненето на едрите преживни животни (говеда и биволи) и на еднокопитните (коне), проследена от раждането и отбиването през различните възрастови фази.

  • Говеда (телета и крави)

При раждането си телето на практика не е преживно животно – неговият четирикамерен стомах е неразвит, а функционира само последната камера (сирището), която преработва млякото.

Фаза 1: Новородени телета (от раждането

до отбиването – около 2-3 месеца)

Първите часове: Най-критичният момент е захраването с коластра в първите 2 до 6 часа след раждането. Тя съдържа антитела, които изграждат имунната система на телето.

Млечен период: Телето се храни с пълноценно мляко или млекозаместител.

Прояждане (стимулиране на търбуха): Още от 2-рата седмица на телето се предлагат специални стартерни гранули (около 18-20% протеин) и фино люцерново сено. Дъвченето на твърда храна и ферментацията ѝ в предстомашията отделят бутирова киселина, която буквално „събужда" и развива папилите на търбуха. Без ранно захраване със зърно и сено, телето остава с неразвит стомах.

Фаза 2: Подрастващи телета и юници (след отбиването до 12-15 месеца)

Особености: Животното вече е пълноценно преживно. Целта е развиване на голям капацитет на търбуха, здрави кости и мускули, без затлъстяване.

Дажба: Основата е висококачествен обемист фураж (сено, сенаж, силаж) – около 70-80% от дажбата. Добавя се концентриран фураж (около 1,5-2 кг на ден) с 14-16% суров протеин (царевица, ечемик, пшенични трици, слънчогледов шрот).

Фаза 3: Дойни крави (лактационен период)

Особености: Това е най-интензивният период. Една високопродуктивна крава изразходва огромно количество енергия и хранителни вещества за производството на мляко.

Дажба: Изисква се строго балансирано съотношение между обемисти фуражи (царевичен силаж, люцерново сено) и концентриран фураж.

Концентрат: Съдържа царевица (за енергия), соев и слънчогледов шрот (за протеин - около 17-19%), буфери (сода бикарбонат, за да не се вкисне търбухът) и много минерали (калций, фосфор).

Правило: Дава се около 300-350 грама концентрат за всеки литър произведено мляко.

Фаза 4: Сухостойни крави

(бременни крави в почивка – 2 месеца преди раждане)

Особености: Кравите не се доят, за да починат и да изхранят плода.

Дажба: Храната се ограничава - предимно среднокачествено сено и малко силаж. Прехранването в този период води до трудни раждания и затлъстяване на черния дроб. 2-3 седмици преди раждането леко се въвежда от „млечния" концентрат, за да привикне микрофлората в стомаха.

  • Биволи

Биволите са близки роднини на говедата, но имат много по-ефективна микрофлора в търбуха. Те могат да оползотворяват изключително добре груби, нискокачествени и богати на влакнини фуражи (като слама и царевичак), които за високопродуктивните крави са бедни на хранителни вещества.

Малачета (новородени биволчета)

Периодът на бозаене е по-дълъг от този при телетата (често до 3-4 месеца). Биволското мляко е много по-маслено и богато на сухо вещество. Преходът към твърда храна става по-бавно, но принципите са същите – ранно предлагане на стартерни гранули и сено.

Биволици (за мляко)

Тъй като биволското мляко е с много висока масленост (7,5-9%), те се нуждаят от диета, богата на целулоза (влакнини).

Дажба: Люцерново сено, ливадно сено, слама и царевичен силаж. Концентрираният фураж съдържа предимно ечемик, овес, царевица и слънчогледов шрот (около 15-16% протеин). Биволите не понасят прекалено интензивното „напомпване" със зърнени храни, което се прилага при кравите – те предпочитат пашата и естествените груби фуражи.