Създаването на регистър за трайните насаждения ще освободи ресурс от 30 млн. евро, твърдят от Браншова камара „Плодове и зеленчуци"

Да се приложи данъчна ваканция за определен период от време, през който субсидиите, които земеделските производители получават по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП), да не бъдат облагани с данък печалба и така ресурсът да послужи за ликвидност на стопанствата. Това предложение е под №1 с списък с краткосрочни мерки, които Браншова камара "Плодове и зеленчуци" (БКПЗ) изпрати до премиера Андрей Гюров и земеделския министър Иван Христанов. Организацията беше сред браншовиците, които проведоха среща в края на миналата седмица с Министерски съвет за обсъждане на мерки за ограничаване на негативните ефекти от войната в Близкия изток върху българския бизнес, в частност върху секторите на земеделието и храните.

„Смятаме, че предлаганите от нас мерки ще дадат незабавни резултати и ще помогнат да предпазим от фалити българските производители на плодове и зеленчуци, които вече са на критичния минимум", пише в писмото, подписано от председателя на БКПЗ Цветан Цеков.

Сред другите мерки, които предлага камарата са кредитите на земеделските производители от търговските банки да бъдат освободени от плащане на лихвите по тях за период от 12 месеца. При необходимост да бъде удължен срока, това да стане, чрез създаването на нови финансови инструменти от държавата.

Настоява се и за възможно най-ранно изплащане на европейското подпомагане по всички интервенции за директни плащания от Стратегическия план за кампания 2025 г. от страна на Държавен фонд „Земеделие".

Важна мярка е и мобилизирането на ресурси от Кризисния резерв на ЕС по чл. 16 от Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013. За целта се иска активна позиция на правителството и в частност на министъра на земеделието и храните в рамките на европейските дебати, както и отпускане на средства от националния бюджет - по подобие на т.нар. украинска помощ, така че да бъдат покрити повишените разходи за енергия, торове и продукти за растителна защита на производителите на плодове и зеленчуци.

"В тази връзка, настояваме финансова подкрепа да получат само реалните земеделски производители и затова настояваме спешно Министерство на земеделието и храните да създаде регистъра на трайните насаждения, за който апелираме, и който ще изсветли реалните градини и ще елиминира от подпомагане фиктивните земеделски производители. Това ще освободи ресурс, по наши изчисления, от около 30 млн. евро европейски средства по линия на директните плащания, които ще могат да бъдат насочени като допълнително финансиране към реалните земеделски производители", твърдят от БКПЗ. Камарата настоява и за увеличаване на бюджета по държавната помощ за справяне с т. нар. „черна златка" (изключително опасен и бързо разпространяващ се вредител) по овощните насаждения, което ще помогне на овощарите да се справят адекватно в борбата с нея сега и да бъдат спасени градини, за да се запази и без това намаления обем на производство на български плодове.

Последната от краткосрочните мерки в писмото е за засилване на контрола по безопасност на плодовете и зеленчуците, внос от трети страни, както и фискалния контрол по Наредба № н-5 от 29 септември 2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България от страна на БАБХ, НАП и агенция „Митници". Целта е да има проследимост на продуктите и конкурентен пазар, който особено в ситуация на световна криза е от изключителна важност за защита на българското производство.

Войната в Близкия изток, която доведе до нарастващи цени на горивата, природния газ и торовете и оттам се очаква и увеличение на цената на други суровини и материали, необходими за земеделското производство, ще е поредният натиск върху българското производството на плодове и зеленчуци. През годините от 1989 г. насам, поради обективни и субективни фактори, нерешените проблеми и липсата на държавна политика по отношение на напояването, работната ръка, управлението на риска при климатични кризи, реализацията на продукция на вътрешен и външен пазар и слаб/липсващ контрол от страна на държавата, финансовото подпомагане и т.н. е намаляло 2,7 пъти при зеленчуците и 10 пъти при плодовете, пише още в писмото до премиера.

Още четете в новия брой на в. "Български фермер" от 30 март - 5 април