През зимата лозата заспива - навлиза в т.нар. „зимен покой". В този период тя е много по-издръжлива на студ, отколкото през активния растеж през пролетта и лятото. Но дори и тогава, ако температурите паднат прекалено ниско, могат да настъпят сериозни повреди. Замръзването може да засегне всичко - от корените в почвата до най-горните части на пръчките и пъпките.

Защо лозите измръзват?

Когато е много студено, водата в клетките на лозата започва да се изтегля навън - в междуклетъчните пространства. Там тя замръзва и се превръща в лед. В самите клетки обаче остава по-малко вода, а това води до изсушаване. Замръзналите кристалчета отвън притискат клетките, а вътре структурата им се нарушава - протоплазмата и клетъчното ядро се разрушават. Така клетките умират, а с тях загиват и части от лозата.

Дали лозата ще устои на студовете, зависи най-вече от способността на клетките ѝ да задържат вода. Колкото по-здрави и "стегнати" са клетъчните ѝ мембрани, толкова по-добре. От значение е и колко вещества като захари и хидрофилни колоиди има вътре в клетката - те сгъстяват сока и го правят по-устойчив на замръзване.

Затова и грижите през есента са толкова важни - лозата трябва да е здрава и добре подготвена за зимата, за да преживее студа без сериозни щети.

Измръзване на пъпките

Когато студовете ударят през зимата, най-уязвимата част от лозата са пъпките - от които напролет излизат новите леторасли и гроздето. Пъпките са изградени от много нежна тъкан – нещо като „бебешка кожа" за растението – и точно затова мръзнат най-бързо.

Още по-деликатни са т. нар. главни пъпки - това са онези, които първи тръгват на пролет. Ако температурата падне до -15 или -18 °С, при някои по-чувствителни сортове може да загине голяма част от тези пъпки. Затова често лозарите проверяват колко от тях са живи, когато мине студът

-– така разбират дали лозето ще даде нормален добив или ще трябва да разчитат на т.нар. заместващи пъпки, които са по-малки и по-устойчиви.

Интересното е, че пъпките, които се образуват по колтуците (тези странични леторасли, които често премахваме през лятото), се оказват по-устойчиви на студ от пъпките на главния леторасъл. И още нещо любопитно най-устойчивите пъпки са тези, които остават спящи, скрити дълбоко в старата дървесина. Те могат да издържат до -30 °С! Тези спящи пъпки са последната линия на защита – ако всичко друго измръзне, лозата може да се възстанови именно чрез тях.

Освен това се забелязва една закономерност - студоустойчивостта на пъпките се повишава от основата към върха на едногодишната пръчка.

Измръзване на пръчките

Лозовата пръчка може да изглежда здрава на външен вид, но вътре в нея не всички тъкани са еднакво устойчиви на студ. При по-големи застудявания най-напред се повреждат частите около сърцевината – това са тъканите на дървесината, които пренасят водата, както и т.нар. диафрагма на възела.

По-устойчива на студа е ликовата тъкан - тя се намира по-близо до кората и отговаря за пренасянето на хранителни вещества от листата към корените. Но най-издръжлива е камбиалната тъкан - това е тънък, но изключително важен слой, който се намира между дървесината и ликото. Именно от него се образуват нови клетки и се удебелява пръчката с времето.

През дълбоката зима, когато лозата е в пълен покой, камбият "спи дълбоко" и така се предпазва от студовете. Но точно когато зимата започне да отстъпва - в края на февруари или през март - се случва нещо коварно. Ако времето внезапно се затопли, лозата "се събужда" и камбият започва да се активира. В този момент обаче, ако последва ново застудяване, тъкмо той става най-уязвим и лесно може да измръзне. Затова понякога най-големите щети се случват не през най-студените нощи, а точно в края на зимата - когато измамното пролетно слънце излъже лозата, че е време за растеж.

Едногодишните пръчки могат да понесат температури до около -22 °С. Ако термометърът падне по-ниско, започват повреди - появяват се кафяви, мъртви участъци в тъканите, наречени некрози.

Измръзване на многогодишните надземни части

Многогодишните части на лозата – като рамената, кордоните и стъблото - са по-здрави, но и те не са неуязвими. При -24 °С и по-ниско може да се появят сериозни повреди и в тях.

А когато температурите се сринат до -28 или -32 °С – тогава вече говорим за пълно измръзване. Лозата загива напълно, особено ако няма снежна покривка да я предпази, или ако тези стойности се задържат няколко дни.

И все пак природата винаги има своите изключения. Съществуват диви видове лози, като прочутата Амурска лоза (Vitis amurensis), която расте в Сибир и Китай - тя спокойно понася температури до -40 °С. Затова и често се използва като подложка при отглеждане на по-чувствителни сортове в студени райони.

Измръзване на корените

Когато говорим за студоустойчивостта на лозата, често обръщаме внимание на пръчките, пъпките и стъблото. Но всъщност най-чувствителната част от растението са корените - тези, които остават скрити под почвата. Ако студът проникне дълбоко и достигне до тях, пораженията могат да бъдат фатални.

Корените на европейските сортове, които най-често отглеждаме у нас, започват да се повреждат при температури от -5 до -7 °С. Това означава, че при рязко застудяване без снежна покривка, лозите може да пострадат дори и да изглеждат добре над земята.

По-устойчиви са корените на амурската лоза и някои американски видове, които понасят от -9, до -12 °С. Затова често тези видове се използват като подложки при създаване на присадени лози – така се осигурява по-голяма сигурност при зимни студове.

Особено рисков момент е при лози, извадени от вкоренилището, например при засаждане през зимата или ранна пролет. Техните корени се повреждат още при -2 до -4 °С. Това е изключително важно да се знае при транспортиране или съхранение на посадъчен материал – дори краткотраен студ може да ги съсипе.

А как да разпознаем измръзналите корени? Просто - почерняват. Вместо здравата, белезникава или жълтеникавокафява тъкан, ще видите черно-кафява маса - знак, че коренът е мъртъв и няма да изпълнява функциите си.

Фактори, влияещи върху студоустойчивостта на лозите

Не всички зими са еднакви, а и не всяка лоза реагира по един и същи начин на студа. Това зависи от няколко неща – в каква фаза на развитие се намира растението, дали пръчките са добре узрели, колко точно е студено и най-вече колко дълго трае този студ.

Натрупаният опит от различни лозарски райони в България показва следното:

Ако лозата е узряла добре и е здрава, тя без проблем понася зимни температури до -10 °С - дори за по-дълго време.

Но ако студът е по-силен и се задържи под -10 до -15 °С в продължение на 20 и повече дни, започва частично загиване на пъпките - особено при по-чувствителните сортове.

А когато температурите паднат още - под -15 до -18 °С, макар и само за 3-4 дни, при по-слабо устойчивите сортове може да загинат до 40-60% от пъпките. Това вече е сериозна загуба, която ще се отрази на добива.

Зимата понякога ни изненадва не само с ниски температури,

но и с продължителни студени периоди,

които натежават върху лозето ден след ден. Когато температурите паднат под -18 °С, опасността вече не е само за пъпките - започва да страда и самата дървесина на летораслите. Това е особено вярно, когато пръчките не са добре узрели - тогава тъканите в тях не са подготвени за такива ниски температури и лесно се повреждат.

Но това не е всичко.

Ако термометърът падне под -20 °С и се задържи няколко дни, вече говорим за сериозна заплаха и за многогодишните части на лозата - стъблото, кордоните и рамената. Това е „скелетът" на лозата - ако те се повредят, възстановяването може да отнеме години или да не е възможно изобщо.

А при -22 °С в рамките на 3 до 5 дни, обикновено цялата надземна част измръзва - особено ако дървесината не е добре узряла. Само в редки случаи, когато лозата е била в отлично състояние и узряването е било пълно и навременно, може да оцелее малка част от стъблото или някои кордони.

Затова лозарите често казват: "Не е толкова страшно колко е студено - по-страшно е колко е подготвена лозата". Добро узряване на пръчките през есента, навременна резитба и правилно отглеждане през сезона са най-добрата „застраховка" срещу зимните щети.

Какво показва опитът със сорта Алиготе

Много от знанията ни за устойчивостта на лозата към студ се базират на наблюдения, натрупани с години. Един от интересните примери идва от изследванията на Мержаниан, направени със сорта Алиготе - сорт, отглеждан и у нас, особено в Североизточна България.

При температура от -24 °С, задържала се от 12 до 15 часа, са загинали над 91% от главните пъпки. Това на практика означава, че лозата губи почти целия си потенциал за плододаване през следващия сезон. А когато температурата паднала до -26 °С за едно денонощие, цялата надземна част на лозата измръзнала – кордони, рамена, пръчки, всичко.

Още нещо важно е било установено - европейските сортове, отглеждани на собствен корен, са много по-чувствителни. Те измръзват при температури от -20 до -23 °С, дори и при по-кратко въздействие. За разлика от тях, присадените лози върху американски подложки показали значително по-висока устойчивост на студ.

Това е още едно потвърждение, че изборът на подходяща подложка не само влияе върху растежа и добива, но и може да бъде решаващ за оцеляването на лозето през тежки зими.