Северна Македония тихо, но стабилно изгражда солидна позиция на европейския пазар на прясно зеле. Тази страна има богата традиция в производството на зеленчуци благодарение на благоприятния си средиземноморски климат и плодородните почви в долините на реките Вардар и Струмица. Основните продукти, които се отглеждат, са пипер, домати, краставици, зеле и лук, като регионите Струмица, Гевгелия и Тиквеш се открояват като най-важните центрове, съобщава FruitNet.

Част от производството е предназначено за прясна консумация и износ, а другата половина се преработва в традиционни продукти като айвар и консерви, както и в модерни промишлени продукти за износ в ЕС.

Ключът е в диверсификацията на пазара

Според данни на ITC Trade Map износът на зеле от Македония се е увеличил значително през последното десетилетие. Обемът на износа варира между 45 000 и 70 000 тона. Реалната промяна обаче е в диверсификацията на пазара и увеличаването на стойността на износа от 13 млн. евро през 2014 г. до 30 млн. евро през 2024 г.

Налице е забележима промяна от износ към традиционни партньори (Сърбия, Босна и Херцеговина и България) към пазари в Северна и Източна Европа. В сравнение с 2014 г. и 2024 г. износът на македонско зеле за Полша се е увеличил от 5000 тона на над 16 000 тона, за Украйна – от 2500 тона на над 14 000 тона, за Литва – от 1100 на 2700 тона, а за Швеция – от 500 тона на 1700 тона.

Същевременно износът на същия продукт за Сърбия е спаднал с 40 %, за България – с 62 %, а за Босна и Херцеговина – с 64 %. Просто казано, тези алтернативни, но все пак близки пазари проявяват по-голям интерес и търсене на качествено прясно зеле, което Северна Македония може да предложи от март до юни всяка година. Вследствие на това средните цени на тези пазари са малко по-благоприятни.

Докато македонските износители са постигнали средна износна цена за зелето от 0,34 евро/кг на балканските пазари през 2024 г., в Полша, Украйна или балтийските страни те са могли да разчитат на средна цена от 0,47 евро/кг, а на скандинавските пазари – над 0,70 евро/кг.
Зеле от Северна Македония

„Основното предимство на Северна Македония в производството и износа на зеле е благоприятният климат и почва за този вид производство", казва Сашо Ристески, директор на Македонската асоциация на преработвателите на плодове и зеленчуци. „Освен това се оценява, че над 2000 семейни стопанства се занимават с търговско производство на този зеленчук, но в производството са ангажирани още по-голям брой по-малки, нетърговски фермери.

Според данни на FAOSTAT Северна Македония произвежда над 135 000 тона зеле на площ от приблизително 4800 хектара, като малко по-малко от половината се изнася за износ. „Износът се характеризира със сезонност, като пикът е от март до май всяка година", обяснява Ристески. „Остатъкът се предлага на вътрешния пазар, а значителна част се преработва в кисело зеле и туршии. Износът е концентриран около няколко по-големи компании като Badzo и Hortena, които самите са значителни производители, както и изключително търговски фирми като Safir."

Подкрепа за сектора

Македонското министерство на земеделието редовно предоставя субсидии за производството на зеленчуци, подобни на нивото на подкрепа, предлагано от други страни в региона, но държавата не предоставя стимули за износ.

„Македонските производители на зеле до голяма степен сами са изградили солидната си позиция в износа", казва Ристески, „чрез упорита работа и добър маркетинг. Наскоро ключови фирми от този сектор създадоха асоциацията Makfresh. Компаниите от селскостопанския и хранителния сектор получават подкрепа за маркетинг и промоция от македонското министерство на земеделието. Това се отнася предимно за участието в реномирани европейски търговски изложения, като Fruit Logistica и Alimentaria. Липсата на определени специални субсидии говори за факта, че градинарството в Македония е устойчив и конкурентоспособен сектор."

Разбира се, фондовете за подкрепа на ЕС (IPARD) са важни за местните компании, готови да инвестират. Разширяването към нови, по-добре платени пазари обаче не е без предизвикателства. Все повече купувачи изискват сертификат GlobalGAP, съответствие с GRASP и изчерпателни тестове за остатъци от пестициди.

„Македонският сектор на зеленчукопроизводството се възползва преди всичко от своята силна база от семейна работна ръка – хиляди малки стопанства с богат опит, ноу-хау и дългогодишна традиция в отглеждането на зеленчуци", казва Ристески. „Поради това въвеждането на сертифицирани производствени практики би трябвало да бъде лесно, като изисква само солидна организация и скромна начална инвестиция. Имайки предвид горното, по-добрата свързаност с европейските търговци на дребно и основните дистрибуторски канали е бъдещето, което очаква македонските зеленчукопроизводители."