17° C, предимно ясно
Най-напред се започва с ръжта, после е масовата сеитба на пшеницата, след това са ечемика и тритикалето, а последно твърдата пшеница
Ваня ВЕЛИНСКА
Всяка стопанска година е различна, трудно ще се намерят две напълно сходни, по-скоро доближаващи се в някои условия. Това е особено показателно през последните сезони, когато имаме изключително тежки условия, следствие на екстремния климат, изразявайки се в продължителни сушави периоди през лятото, а често и през есента.
Падналите незначителни количества валежи през месеците юни, юли, а и в началото на август създадоха трудности за предсеитбената обработка на полетата, където ще се сеят есенници - пшеница, ечемик, рапица, а също така и на самата сеитба.
Предполага се, че ако въобще има места, където да има някаква макар и малка влагозапасеност, то те са изключение. Въпреки че имаше някакви локални дъждове, дори през миналата седмица, високите температури бързо изсушиха почвата. Със сигурност, земеделците са в трудна есенна кампания.
Една от причините за лошите резултати, които и тази година има при есенниците на отделни места в страната, са
нарушените срокове на сеитба на житните култури
Да, условията са различни през годините, а и сроковете не са това, което бяха, но все пак не е съвсем така, казват специалистите. Науката и дългогодишната земеделска практика показват, че оптималният срок на сеитба на зърнено-житни култури в нашата страна е октомври.
През последните няколко години се наблюдава тенденция сеитбата да се изтегля по-рано - от началото на септември. Това се появи като практика отначало в Северна България, основно в много големите стопанства, които трябва да засяват десетки хиляди декари с есенни култури. В случая, разбира се, изтеглянето на сеитбата донякъде е оправдано. По-ранна сеитба, понякога дори и в средата на септември, в някои години се наблюдава и в Южна България. Препоръката на специалистите за земеделците, които сеят по-малко площи, е да не избързват толкова.
Защо не е препоръчително масово да се пристъпва към ранна сеитба през септември?
Една от причините да се избягва ранната сеитба е
нападението от вредители - болести,
както и неприятели - житни мухи, житен бегач и др.
Това, разбира се, не може да се избегне и при ранно поникналите октомврийски посеви.
Друга причина е, че в подходящи есенни условия, които не е изключено да се случат, растенията може доста да напреднат в развитието си и да достигнат до фаза вретенене. Дори вертененето да е съвсем в началото, това не е добре за културите.
Много неподходяща е ранната сеитба и на ечемика, тъй като вероятността от нападение на вирусната болест жълто вдуджаване е по-голяма.
Преобладаващо мнение на изявени наши учени е, че след 25 септември може да се започне най-напред със сеитбата на ръжта, след 1 октомври - да се пристъпи към масова сеитба на пшеница, а след 10 октомври - на ечемика и тритикалето, а последно се сее твърдата пшеница. Не се препоръчва засяване на ечемика през ноември, а когато не е направено, то при подходящи условия трябва да се извърши след Никулден или през следващата година - януари или февруари. Това е подходящо при зимно-пролетните сортове.
Разбира се, при сеитбата на есенните култури, а и не само на тях,
е задължително да се прави подходящ сеитбооборот
Тази практика често не се спазва, а това също се отразява на производствените резултати като цяло. Засяването на пшеница след пшеница не се препоръчва, но понякога се налага. В този случай се дава следната препоръка: трябва да се засее в края на оптималния срок, като задължително преди това е извършена подметка или оран веднага след жътвата.
Монокултурното отглеждане на пшеница в съвременните условия не е добра практика. Тъй като от години паленето на стърнища е забранено, то развитието на фузарийно кореново гниене е голям проблем, който към момента много трудно се контролира ефективно.
Много често през последните години сеитбата се извършва в сухи условия. В такива случаи трябва да се направи и валиране. Препоръката е
да не се прави засяване при шарена влага,
тъй като това води до частично изсъхване на посева
Нежелателно е и презасяване на провалени полета с намалена посевна норма.
С навлизането на минималните обработки и директните сеитби мненията на агроспециалистите продължават да са доста противоречиви. Някои са категорични, че в условията на силно засушаване - и въздушно, и почвено, тези практики не работят добре. Да, от икономическа гледна точка директната сеитба безспорно спестява доста разходи. От агротехническа обаче се нарушава дълбочината на сеитба, тъй като семената попадат на 2-3 см, а впоследствие възелът на братене се залага много плитко, което не е добре за растенията. Пшеницата не трябва да се сее плитко, както рапицата например.
Често през лятото и есента се наблюдават големи пукнатини в почвата и при директна сеитба част от семената могат да попаднат в тях. Не бива да се сее и разпръснато с тороразпръсквачки, както понякога се прави, макар и рядко, разбира се.
Честа грешка, която се допуска при сеитбата, е сеитбената норма
Всъщност в практиката се очертават няколко тенденции. Първа, използват се прекалено ниски норми на сеитба - около 10-15 кг/дка. Втора, прилагане на оптимална сеитбена норма - 24-25 кг/дка, като се отчитат кълняемите семена, например 500 семена на 1 кв. м. Това е класика, както казват специалистите. Тук обаче е възможно сеитбената норма леко да се завиши, когато има трудни условия по време на засяването. И трета, прилагат се ненужно високи посевни норми - от порядъка на над 30-35 кг/дка.
И ниските, и високите посевни норми са неправилни. По-малкото семена съответно води до по-редки и недобре гарнирани посеви, което създава и проблем със заплевеляването, резонно отразява се като цяло и на добива. При повечето семена има повече растения, които сгъстяват посева, но те са по-слаби и издължени, склонни към полягане при неблагоприятни условия - силни ветрове например.
И една много важна тема - изборът на сорт
Тук всеки има мнение - и семенарските компании, и земеделските производители с техния опит в практиката. Изборът на сортове без съмнение е много голям. Западната селекция безспорно властва по полетата ни през последните години, но производителите не трябва да подценяват и родната - имаме много добри сортове, които заслужават внимание. Основният принцип обаче при съставяне на сортовата листа на дадено стопанство е да не се разчита на 1 сорт, дори да е с най-добри показатели и то за няколко години. Минимум трябва да се засяват 3-4 сорта, което създава сигурност и намалява риска.
Храненето безспорно е показателят, който е определящ за добива при сравнително подходящи условия на средата и приложени добри практики. В съвременното земеделие
са разработени много добри технологии за хранене на културните растения,
които включват почвено и листно торене. Отдавна остана в миналото едностранчивото азотно торене. Практиката е да се стартира с предсеитбено торене с NP или NPK, като има различни комбинации. Напоследък се предлагат и много нови продукти, които са с защита на хранителните елементи, а също се освобождават постепенно в почвата, за да могат да се усвояват в по-продължителен период от време. Въобще възможностите при храненето на есенниците са много и разнообразни.
Към торенето обаче трябва да се подхожда много внимателно. Не е достатъчно да се изхожда само от това каква е необходимостта на дадената култура от хранителни елементи и тяхната наличност в почвата. През последните няколко години се видя, че
повечето храна и лоши останали фактори на средата,
водят до неблагоприятни последици
- полягане, жълтеене, дори частично изсъхване на участъци в полетата.
Така че подхранването е важно да се съобрази с конкретните условия за периода. Затова и много земеделци предпочитат да внасят торовете на 2-3 пъти, като се съобразяват с климатичните условия. Първо торят предсеитбено, а след това правят допълнително коригиращи подхранвания - най-често през или в края на зима до началото на пролетта.
Коментари