Природата си знае работата! Не веднъж сме го отбелязвали и не веднъж сме давали най-показателни примери за това. Ето два:

- ако човешкият организъм има нужда от енергия, тя ни дава коприва, листни зеленчуци, червени плодчета. Обикновено това се случва напролет.

- ако пък са ни нужди соли и минерали, тя ни дава есенните зеленчуци - блага, които хем могат да се съхраняват по-дълго време през зимните месеци, хем са изключително полезни именно през този сезон.

Малко или много в менюто на българина се забелязва сезонност, макар в последните години да имаме възможност да си хапваме свежи домати и краставици и през зимата. В какво се изразява сезонното хранене е въпрос на вкус и личен избор, но при всички положения е важно да го отбележим. Съмняваме се, че в жегите ви се хапва често мазно месце или кисело зеле например. Обратно - зимата зелената салата не предизвиква слюноотделяне в устата. За това си има обяснение. Лятото мазнинката затормозява организма, затова ни се хапва нещо лекичко, например салатки. През зимата пък точно тя ни държи сити по-дълго време, а и ни топли, докато оцетът понижава телесната температура. Затова зелената салата не е толкова на дневен ред, когато е студено.

Нашите тела са програмирани да си „казват" от какво имат нужда. Само трябва да ги разберем правилно.

Много обяснения са излишни, но основавайки се на горните, нищо чудно, че

природата наесен ни дарява с полезни корени,

кореноплоди, луковици и т.н.

Те са нейният резерв или склад за полезни вещества. Доказано е, че корените на растенията съдържат различни биологично активни вещества, които действат по един или друг начин на човешкото тяло. Вадят се през есента. Увяхването на надземната част е сигналът, който ни казва, че полезните вещества са се „складирали" в подземния орган.

Основни правила при прибиране на корени

са почвата да не е много мокра, да се почистят, измият и сортират по качество. Не бива да се прибират повредени, наранени или болни.

В диви находища не бива да се вадят всички налични растения! Това е изключително важно за запазване на популацията.

Съхранението става по много начини, но при корените са основно 2 - да се изсушат или да се приберат на хладно и влажно място. Най-често, когато говорим за лечебни растения, те се сушат.
Ако се прави принудително, температурата не бива да е по-висока от 50◦С, защото полезните вещества се губят. Така се маха около 60-70% от водата, което позволява по-дълго съхранение. Годността във времето зависи от много фактори, но най-важно е билките да се държат на сухо място и да се съхраняват в съдове, специално пригодени за целта. В противен случай не са изключени нападения от вредители, компрометиране на качеството и пълно разваляне.

Корените са скрити от окото, но изпълняват много важни функции. Те са онези органи на растенията, които ги прикрепят към почвата. Чрез тях се всмукват вода и хранителни вещества от средата, в която се намират. Функциите им са прикрепителна, смукателна, транспортна, а някои могат и да фотосинтезират, подобно на листата.

По своя произход се делят на първични (зародишни), които водят началото си от семенцето и вторични, които се образуват по-късно.

Съвкупността от различните коренчета съставлява цялата коренова система, а тя основно бива два типа - брадеста и осева, но са познати множество изменения и модификации.

Чрез видоизменението на различни части на растението (най-често корени и стъбла) се получават кореноплоди (цвекло, морков, ряпа), грудки (далия), клубени (картофи), коренови грудки (салеп), ризоми (перуника, някои бегонии), луковици (чесън, лук, много цветни култури) и т. н.

Видоизменените подземни органи са складове за съхранение на хранителни вещества за по-дълъг период от време и не само.

През есента се събират:

Корени на бодливо френско

или цариградско грозде (Ribes uva crispa) 

Растението не е много познато на хоби градинарите. Въпреки това се знае, че листата, плодовете и корените имат лечебен ефект при проблеми с храносмилането и апетита, наднормено тегло и др. Плодовете могат да се консумират в прясно състояние или да се консервират под формата на сладка, мармалади, сокове.
Корените се сушат принудително на ниска температура и се съхраняват в херметически затварящи се съдове. От листата се приготвят запарки. Билката може да се прилага вътрешно или външно при рани и кожни раздразнения.

Корени на тревист и черен бъз (Sambucus ebulus и S. Nigra)

Използваемите части на тревистия бъз са корените, цветовете, листата и плодовете. Цялото растение има горчив вкус. Различните части се използват с различно предназначение (заздравяващо, очистително, противовъзпалително и др.).
Черният бъз познат като свирчовина, дървовиден бъз, бъзуняк действа потогонно, отхрачващо, слабително. Почти всички части на растението могат да се използват в народната медицина, но консултацията със специалист е задължителна!

Корен от глухарче (Taraxacum officinale) 

Глухарчето е разпространено повсеместно у нас. Заклеймили сме го за плевел, а всъщност е изключително полезно. Частите, които се използват с лечебна цел са корените, листата и цветовете. От цветовете може да се приготви вкусно сладко подобно на мед с флорален аромат.

Глухарчето действа тонизиращо, диуретично, възбужда апетита, помага при кожни проблеми, разширени вени, запек, камъни в бъбреците и т. н.

Ако решите да го използвате в кухнята си или с лечебна цел, подберете правилно мястото, от което го добивате.

Коренища от лечебна делянка (Valeriana officinalis) 

Валерианата се среща се в цялата страна и е позната билка, но малко хора я познават като растение. Повечето от нас просто я използват при безсъние или нервност. Тя успокоява нервната система, има ефект при гърчове и спазми.

Употребяват се само подземните органи. Те имат характерна миризма и горчив вкус. Билката може да предизвика странични ефекти при предозиране и продължителен прием. Внимавайте!

Корени от коприва (Urtica dioica) 

Това чудодейно растение се използва с множество предназначения. От корените до цветовете е билка с невероятни качества. Младите връхчета и листата могат да се консумират през целия вегетационен период, а корените се вадят сега.
Копривата действа имуностимулиращо, помага при анемия, женски проблеми, диабет, кръвотечение. Освен това се използва при косопад и кожни проблеми.

Корените се вадят от почвата, почистват се и се сушат на сянка. Те действат диуретично, а лосионът от тях усилва растежа на косата.

Това не са всички подземни органи, които могат и се използват с лечебна цел, а се добиват сега. Не забравяйте, че храната е най-доброто лекарство. Морковите, пащърнакът, земната ябълка, ряпата, цвеклото и още много други клубени, кореноплоди и луковици са известни със своите полезни свойства за човешкия организъм.