Размножаването на лозата чрез отводи е стар и надежден способ, който се използва най-вече за възстановяване на празни места в редовете на вече плододаващи лозя. Представете си здрава и силна лоза, която расте редом до място, където по една или друга причина предишната е изсъхнала или била унищожена. Вместо да засаждаме нов посадъчен материал и да чакаме години, докато се прихване и развие, можем да „поканим" съседната лоза да даде живот на ново растение.

Тайната на този метод е в това, че

леторасълът, който искаме да вкореним,

не се отделя веднага от майчиното растение

Той остава свързан с него - получава от него хранителни вещества и вода, докато в мястото на зариване не започне да развива собствени корени. След като тези корени станат достатъчно силни, отводът се отрязва и вече може да се смята за самостоятелна дъщерна лоза. Ако има опасност от развитие на филоксера, отводът не се прекъсва от майчиното растение.

Майчиното растение, както често го наричаме, е онова, от което изхожда леторасълът. А новото младо растение, израснало благодарение на неговата подкрепа, наричаме дъщерна лоза или просто отвод. Това е природен начин лозето само да „закърпи" празните си редове, без нужда от изваждане на нов посадъчен материал.

Обикновен отвод

Сред всички начини за размножаване чрез отводи, обикновеният, известен още като далдърма, положница или поведица, е най-широко използваният и обичан от лозарите.

Обикновеният отвод се прави най-често през есента, когато лозата вече е приключила с вегетацията и започва своя зимен покой. Това е най-подходящият момент да се заложи началото на нов живот.

Как се прави?

1. Изкопаване на канавка

Първата и най-важна стъпка при размножаването на лозата чрез отводи е подготовката на мястото, където ще се развие новата дъщерна лоза.
На мястото на липсващата лоза в реда се изкопава канавка - обикновено с дълбочина и широчина около 50 см. Тази канавка не е просто дупка в земята, а добре подготвено легло за новото растение.

На дъното се поставя слой добре угнил оборски тор, който ще служи като източник на хранителни вещества. За да не „изгори" младите корени, този тор се размесва с малко почва. Обикновено се оформят два отделни пласта - един от тор и един от рохкава почва, всеки с дебелина около 15 см. Тази смес осигурява едновременно хранителни вещества и задържа влагата - условия, от които младото растение ще се нуждае през първите си месеци.

След такава подготовка мястото вече е готово да приеме бъдещия отвод, който ще бъде внимателно положен в канавката и постепенно ще се вкорени.

2. Избор на леторасъл

След като канавката е подготвена, идва ред на най-важното - изборът на подходящ леторасъл, който ще стане „жива връзка" между старата и новата лоза.

От майчиното растение се подбира добре узрял и здрав леторасъл. Важно е той да е нараснал достатъчно през лятото, без да е бил кършен или съкращаван, за да има сила и достатъчна дължина. Тази дължина трябва да му позволява без усилие да достигне от основата на майката до празното място в реда, където го чака подготвената канавка.

Този избран леторасъл често лозарите наричат „поведица" - защото той буквално повежда лозето към нов живот. От него ще се развие дъщерната лоза, която след няколко години ще заеме мястото на загиналата.

3. Положение и вкореняване

След като подходящият леторасъл е избран, идва най-деликатната част от целия процес - неговото полагане в канавката.

С много внимание и без да се наранява, поведицата се извива плавно към подготвеното място. Тя се полага хоризонтално на дълбочина около 35 см, като в този участък ще започне образуването на нови корени. Там, където е оставена празнината в реда, върхът на леторасъла се извежда нагоре, така че да стърчи над земята.
За да се оформи новото растение, този изправен връх се съкращава, като над повърхността се оставят само две пъпки. Именно от тях ще избият новите зелени леторасли през следващата пролет и ще започне изграждането на надземната част на бъдещата дъщерна лоза.

След това, върху хоризонталната част на леторасъла в канавката се насипва рохкава почва, която го покрива и уплътнява леко. Така поведицата остава свързана с майчиното растение, но вече е настанена на мястото, където ще се вкорени и ще заживее собствен живот.

4. Заровяне и укрепване

Идва последната стъпка от засаждането на поведицата - внимателното оформяне на почвата и защитата на бъдещата дъщерна лоза.

След като леторасълът е положен в канавката и върхът му е изведен нагоре, ровът се запълва с рохкава почва. Много важно е тази почва да се притъпче добре с крак или с ръце, за да няма въздушни кухини около леторасъла - така той остава в добър контакт с влажната пръст и корените по-лесно ще се развият.

Непосредствено до изведения връх се забива колче. Това колче ще служи за опора на младото растение, когато започне да расте през следващата пролет. Върхът, който стърчи над земята, се загрибва с рохкава почва - слой около 5-6 см над горната пъпка. Тази малка „купчинка" от пръст е важна защита срещу зимните студове, които биха могли да повредят младите пъпки.

През пролетта, когато опасността от измръзване премине, тази почвена защита внимателно се разравя, за да може новият леторасъл да излезе на светло и да започне своя самостоятелен живот.

5. Финални грижи

Ето как завършва целият процес на вкореняване чрез отводи – с финалните грижи, които гарантират, че от поведицата ще се развие силна и здрава нова лоза.

След като леторасълът е положен в канавката и зарит, трябва да се направи една важна операция: всички пъпки, намиращи се по него от основата на майчиното растение до мястото, където влиза в почвата, се отстраняват.

Така се предотвратява развитието на излишни филизи, които биха изразходвали силата му и биха пречили на вкореняването.

През следващия вегетационен период, когато дойде пролетта, от двете оставени пъпки над земята ще избият нови зелени леторасли. Те ще бъдат подкастрени и оформени с внимателна резитба, така че постепенно да се изгради надземната част на бъдещата лоза. В края на този период, ако вкореняването е успешно, вече ще имаме напълно оформена дъщерна лоза, която с времето ще се отдели от своята майка и ще продължи самостоятелно да расте на мястото на загиналата.

Защо е толкова ценен този метод?

Обикновеният отвод е сигурен, евтин и щадящ. Той запазва сортовите качества на майчиното растение, не изисква специална техника, а резултатът - добре вкоренена, устойчива и здрава нова лоза - е безценен. В ръцете на опитния лозар, всяка поведица е като нишка, по която се тъче бъдещето на лозето.

Обикновен двоен отвод -

когато един леторасъл дава живот на две нови лози

В подложковите маточници, където лозите се отглеждат с цел производство на подложков материал, често се развиват дълги и силни едногодишни леторасли – понякога достигащи няколко метра. Именно тук лозарската практика ни поднася още една умела и рационална техника – обикновения двоен отвод. С него само един леторасъл може да възроди две последователно липсващи лози в реда – една икономична, но също така прецизна намеса.

Как се прави?

1. Изкопаване на по-дълга канавка
Работата започва по същия начин, както при обикновения отвод, но тук канавката се прави по-дълга, така че да обхване двете липсващи места в реда. Дълбочината и широчината остават същите - около 50 см.

На мястото, където е първата липсваща лоза, вътре в канавката се оформя почвена преграда - стена с дебелина около 10 см. Тя разделя канавката на две части. Тази стена е важна, защото позволява на поведицата да образува два отделни участъка с корени - първо за първата дъщерна лоза, а след това за втората.
В двете отделени части на канавката, както и при обикновения отвод, на дъното се поставя угнил оборски тор, размесен с почва, за да се осигури храна и влага на бъдещите растения.

2. Полагане на леторасъла

След като дългата канавка е готова и обогатена с оборски тор и почва, се пристъпва към полагането на леторасъла. За двоен отвод се избира особено дълъг, добре узрял и здрав леторасъл, който през лятото не е бил кършен и е запазил естествената си еластичност.

Поведицата първо се полага хоризонтално в първата част на канавката. Когато достигне мястото на почвената стена, леторасълът внимателно се извива нагоре – така че върхът му да се покаже над повърхността. Точно тук по-късно ще израсне първата нова лоза.

След това същият леторасъл отново се извива надолу зад стената и продължава хоризонтално във втората част на канавката, насочен към второто празно място в реда. Там, на края на канавката, върхът се извежда нагоре още веднъж и ще послужи за втората дъщерна лоза.

Тази подредба позволява от една единствена поведица да се създадат две нови растения, които в бъдеще ще заместят загиналите лози.

3. Оформяне на двете бъдещи лози

След като поведицата е положена и извита така, че да се покаже над земята на двете празни места, идва ред на финалното оформяне на бъдещите лози.
На всяко място, където леторасълът излиза на повърхността, се забива по едно колче. Те ще служат за опора на новите зелени леторасли, които ще избият през пролетта. Изведените върхове се съкращават, като над почвата се оставят само по две пъпки.

След резитбата всеки връх се загрибва с рохкава почва, така че да се покрие с 5–6 см над горната пъпка. Тази малка купчинка от пръст предпазва младите пъпки от измръзване през зимата и едновременно с това задържа влагата, което насърчава вкореняването.

Останалата част от леторасъла в канавката се покрива с пръст и се притъпква добре, за да няма кухини. По този начин поведицата е сигурно положена, а местата за двете нови лози - подготвени.

4. Отделяне от майчиното растение

В лозята на собствен корен или в маточници след втората година, когато отводът вече е формирал собствена коренова система, се отрязва от майчината лоза. Но в присадените лозя, поради заплахата от филоксера, връзката между отвод и майчина лоза се запазва, за да не се загуби новото растение при евентуално увреждане на корените.

Практическа полза

Обикновеният двоен отвод е отличен начин за ефективно попълване на липси при наличие на силна, добре развита лоза в близост. С него се използва максимумът от потенциала на един леторасъл, спестява се труд и време, а същевременно се възстановява жизнеността на лозето. Така, само с един внимателен жест, лозарят вдъхва двоен живот - там, където редовете са опустели, отново пониква надежда.